Заблуда било, че храните у нас и на Запад трябва да струват еднакво

„Голяма заблуда е това, че всички стоки трябва да са на едни и същи цени навсякъде, защото икономическите стоки и блага са разпределени географски по различен начин. Търсенето им на различни места конфигурира различна цена.”.

Така икономистът Кузман Илиев коментира пред "Здравей, България" по NOVA данните, че 16 от 31 хранителни продукта са по-скъпи в България, отколкото в Германия и Австрия. Изводите са на Българската агенция по безопасност на храните, която сравни на три етапа следните групи храни: шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни, закупени от магазини на 3 големи вериги, и намери разлики и в качеството им, освен в цената. Ако в България минималната заплата е 460 лв., трябва да се отбележи, че в Германия тя е 1500 евро. 

Т.е. според специалиста колкото по-голям е пазарът, толкова по-ниска е цената. Илиев подчерта, че понякога една и съща стока в определен магазин може да не струва толкова, колкото в търговски обект на друга улица в същия град и дори квартал.

Все пак най-фрапантно е разминаването при детските пюрета - у нас те са двойно по-скъпи. 

Вижте тук и разликата в шоколада, шунката и сиренето на една и съща марка, купени от България, Германия и Италия, по проверка на NOVA: 

Какво се крие зад истерията с по-лошото качество на храните у нас

Едуард Стойчев, който е бивш шеф на Комисията по стоковите борси и тържищата посочи, че тази тенденция е доста отдавна и даде пример с пазар на основни продукти - сол, захар, брашно, от магазин в Германия, които били с 15-20% по-ниски от цената на едро у нас. 

По думите му обяснението у нас храните да са по-високи е че икономиката ни е много енергоемка и само най-новите предприятия с модерни машини могат да издържат на западната тенденция. 

Кореспондентът на NOVA от Рим Антоанета Николова поясни, че в

Италия магазини от една и съща верига продават стоките си на различни цени

в различните градове.

„Търговците не могат да вдигат цените до безкрай. Затова започват да режат грамажа или качеството”, коментира още Кузман Илиев.

„Пазарът в България е много малък и не се разчита на голям оборот, а на висока надценка”, каза и бившият директор на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев.

Другият извод, който предизвика доста коментари, е за

съдържанието на захар в безалкохолните напитки на Запад, и на фруктозо-глюкозен сироп у нас. 

По думите на Жана Величкова от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки няма разлика между захарта и сиропа. Такъв се използвал и на Запад, и в САЩ. И причината е това, че те имали еднаква структура и еднаква хранителна стойност. А защо не се използва захар и за напитките у нас - държавите, силни в производството на царевица, използват такъв сироп. Оказва се, че България няма квота за производство на захар от влизането ни в ЕС. "Ние искаме да инвестираме в собственото производство и да оставяме добавена стойност тук", посочи тя.