В отът за БСП е изнесен към по-възрастните. Това и една от причините електоратът на БСП да изглежда по-„женски“ - традиционно за по-възрастни електорати. Другата причина може би е самата Корнелия Нинова, която заложи на този специфичен акцент по оста мъже-жени. Вотът за "Да, България" на Христо Иванов, което е трета сила в София, е "най-образованият".
Това сочи проучване на "Галъп", възложено и финансирано от NOVA и БНТ.
77% от гласувалите за "Да, България" са висшисти при средно гласували 41% с висше, посочват социолозите.
Последните резултати от вота вижте тук
Борисов не казва с кого ще се коалира, но ще прави кабинет
Христо Иванов: Ако влезем, ще сме в опозиция
Москов: Има възможност за кабинет на РБ, ГЕРБ и патриотите
Патриотите: Ще говорим с първите, не искаме пак избори
Лечева от ДПС: ГЕРБ ни спря с извънредните избори
Сред групата на висшистите „Да, България“ е четвърта сила – след двете големи и Обединените патриоти. „Да, България“ е и трета политическа сила в София. Близо след нея е „Нова република“, според данните на "Галъп".
Гласувалите в България турци твърдят, че са гласували в съотношение близо 3 към 1 в полза на ДПС в сравнение с ДОСТ.
Сред ромите пък побеждава ГЕРБ, следвани от ДПС и БСП.
ГЕРБ побеждава и сред младите хора в България. В групата на 18 – 30-годишните ГЕРБ има една трета от гласовете, а БСП – петнайсетина процента. Десетина процента има ДПС.
Част от таблиците показват т. нар. "вертикален процент": структура на електоратите - сборовете по вертикали дават 100%. Другата част показват структура на групи гласоподаватели според вота за кандидати – това е т. нар. "хоризонтален профил".
Колоната „Тотал“ се чете винаги по вертикал и служи за ориентир – показва цялостната структура на вота.
Профилите позволяват подробно самостоятелно четене. Като пример за четене на профилите предлагаме основни наблюдения. Включено е и „квадратчето“ „Не подкрепям никого“ – което не се калкулира в изборния резултат.
87% от гласувалите, които твърдят, че на изборите през 2014 г. са гласували за БСП - и сега са гласували за БСП. При ГЕРБ този дял е около 76%. Така БСП остава формацията с по-предвидим електорат, а ГЕРБ – с повече периферия.
Вертикален профил
В същото време явно отново става модно да се назовава БСП –
например, поне 900 хиляди души казват, че през 2014 са гласували за БСП, а тогава всъщност гласуваха 500 хиляди. Това означава, че за стотици хиляди БСП отново е станало престижно. При ГЕРБ също има такава „престижна“ добавка – в рамките на около 200 хиляди души, посочват социолозите.
5% твърдят, че са минали от ГЕРБ към БСП на тези избори. Това са около 150 хиляди гласа.
48% от гласувалите на втория тур за Румен Радев предпочетоха БСП. Това потвърждава факта, че подкрепата за Радев не се е пренесла автоматично към БСП, а е била много по-широка. 75% от гласувалите на втория тур за Цачева гласуваха за ГЕРБ, сочат данните.
С „Не подкрепям никого“ са гласували по-скоро млади избиратели.
Вижте и първите реакции след вота:
