Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

С амо за последния един месец статистиката показва, че нарушенията по пътя не са едно и две, а зад волана често сядат пияни и дрогирани шофьори. Не липсват и такива без книжка.

Дори акцията на МВР, която се провежда в момента, не стряска неправомерните шофьори.

За „черната“ статистика, за фаталните инциденти и за това какви са добрите практики по света за движение по пътищата, пред Vesti.bg, говори Румен Дунев.

Той е един от най-добрите и разпознаваеми автомобилни състезатели у нас. В момента Румен Дунев е председател на българската федерация по автомобилен спорт.

Г-н Дунев, зачестиха тежките инциденти по пътищата. В момента се провежда и акция на МВР, свързана с проследяване на пияни и дрогирани шофьори. Статистиката показва, че въпреки контрола на полицията, има много нарушения. Как си го обяснявате?

Това не трябва да е акция, а да бъде един постоянен контрол. С градация на наказанията шофьорите ще се стреснат, защото в Гърция, например, за водачи, които отказват да дадат кръвна проба, наказанието е 6 месеца затвор, 1200 евро глоба, както и 2 години отнемане на книжката. Имаше предложение у нас за градация на наказанията – човек, който шофира в нетрезво състояние или под въздействието на наркотици, да му бъде конфискуван автомобилът.

Адвокати обаче казват: „Ако колата е семейна собственост, например, съпругата, каква вина има?“. Тук идва ролята на семейството. Ако съпругата знае, че водачът, качвайки се пиян, ще има опасност да остане без кола, има натиск от семейството да не се случват такива беди на цялата фамилия. Всички тези предложения трябва да влязат в Закона за движение по пътищата, който се разисква вече 12 години и още не може да стане факт.

А този закон е може би един от най-важните в момента, защото всеки ден заради инциденти по пътищата си заминават човешки животи. 

Как бихте коментирал инцидента на „Черни връх“, при който загинаха две млади жени?

Такава тежка катастрофа, с толкова висока скорост в асансьорната шахта, която е твърд предмет, а преди това има преминаване през циментовите заграждения на подлеза, през последните години няма. Автомобил на по-малко от 5 години, който да се разцепи по този начин, значи, че е бил каран със зверска скорост. 

Тук идва обаче един момент, който остава малко скрит, а именно поведението на останалите участници в този инцидент. Вината е на г-н Семерджиев, но шофьорът на таксито, който има богата практика и е по цял ден зад волана, трябва да има много по-добри възприятия в този момент, тъй като автомобилът му е изправен. Освен това той не е употребил алкохол или наркотици. Почвайки да прави маневрата на зелен сигнал е абсолютно в правото си.

Един такъв опитен водач обаче, когато види автомобил, който лети отдолу с толкова голяма скорост, може би ако беше останал на място, а не беше препречил пътя на летящата кола, нещата щяха да минат с едно бързо преминаване през кръстовището на червено. С навлизането на кръстовището, вратата за Семерджиев се стеснява, тя се затваря, той не може да овладее ситуацията и се удря в таксиметровия автомобил. От там изхвърча и се забива в шахтата и колата се цепи на две. За съжаление загиват две млади и невинни момичета. Но този инцидент можеше и да се предотврати.

От тук идва един много важен въпрос – защо всяко едно нещо, което се прави, после бива отричано. Давам пример за еко стикерите, които започнаха и бяха превантивна мярка, за да не бъде осъдена България за лошия въздух в големите градове. Това е една мярка, която я има почти навсякъде като практика, в големите европейски столици. С помощта на този еко стикер щеше да бъде установено, че са свалени номерата и сложени фалшиви.

Това щеше да се види още при преминаване през първата рамка с двоен контрол от стикера на годишния преглед и номера на автомобила. Системата щеше да алармира полицията много преди този инцидент, че този шофьор е с отнета книжка и е без номера, а продължава да кара същия автомобил с фалшива регистрация. Беше въпрос на часове да бъде спрян и този инцидент да се предотврати.

Тази система беше отхвърлена. Като неправителствени организации много пъти давахме сигнали, че тя може да се надгради, но това не стана.

От коя институция беше отхвърлена тази система?

От министерството на транспорта. В тези стикери можеше да се вкара много информация, която да бъде полезна и контролът да се завиши. С тях можеше да се избягват и голяма част от задръстванията, защото интелигентни системи и светофари можеше да „четат“ броя на автомобилите, които минават и съответно да управляват светофарните уредби по добър начин. В момента тази система е пред сваляне. 

Преди години борбата по пътищата беше срещу пияни шофьори, но сега статистиката показва, че такива употребили наркотици са много повече. Това не е ли по-страшно?

Преди нямаше такива съвършени технически средства, с които да се правят проверки и контрол. В момента има много точни уреди, които правят прецизен полеви тест и анализ. Това е едно от нещата, а другото нещо е, че акциите, които се провеждат сега, проверяват голям брой водачи и вероятността да хванат повече такива употребили алкохол или наркотици, е много по-голяма. Затова тези акции не трябва да спират. Необходимо е да бъдат целогодишни и да има по-засилен контрол не само върху водачите, а върху моторните превозни средства и тяхната изправност.

Има ли работещ начин, по който може да се постигнат добри резултати относно бройката на неправоспособните шофьори?

Това е чрез засилен контрол. 

Как стои въпросът с глобите и тяхната събираемост. Може ли едно нарушение да е регистрирано, но да не е обработено? 

С устройствата, с които разполагат пътните полицаи, при всяка една проверка и при въвеждане на ЕГН на водача или на булстат на фирмата, за фирмените автомобили, излизат автоматично наказанията. Те се връчват на място, при самата проверка, когато водачът е спрян на пътя. В последното обществено обсъждане на Закона за движение по пътищата много сериозно бяха залегнали тези точки относно събираемостта. За съжаление дори и тези текстове не успяха да минат и в Закона за движение по пътищата в момента отново няма промяна. 

Дайте пример за държави с добри практики относно движението по пътищата?

Както вече споменах, една такава държава е Гърция. Освен това трябва да отбележа, че има много шофьори, които карат на територията на България с превишена скорост под въздействието на наркотици и алкохол, и същите тези, когато преминат границата, стават други водачи. Усещането в България, че може да ти се размине или да платиш, и така да излезеш от ситуацията, в която си попаднал, е много голямо. Когато това усещане изчезне, а дойде чувството, че има много сериозен контрол, тогава войната по пътищата сама ще започне да се свива.

Кои са били най-фрапантните случаи, с които сте се сблъсквал и буквално ви се е свивало сърцето?

Това, което ми е останало в съзнанието, като наистина зловещо, беше 8 месеца по-назад, когато имаше много голям пътен инцидент с автобуса с македонските граждани на магистрала „Струма“. Това е една от големите пътни трагедии в България. 

Къде беше грешката при този инцидент?

Грешките са много. Всеки път, когато минавам от там, със скорост, позволена от пътните знаци, се опитвам да се поставя на мястото на водача на автобуса. В ситуацията, в която той е изпаднал, смятам, че не е имал шанс. Веднага след инцидента аз също отидох там. Пътната настилка беше леко мокра, а маркировката не се забелязваше.

Непознавайки този маршрут и най-вероятно с някакъв технически проблем, той просто се е придържал плътно вдясно до мантинелата. Държейки такъв курс, той влиза буквално срещу „островчето“. Следва удар, който е в резервоара. Шофьорът се опитва да избегне удара, завивайки волана наляво той разкъсва едната мантинела и попада между двете мантинели в един горящ капан.

А Вие изключвате една от версиите, която се появи тогава -  възможността, че шофьорът може да е заспал?

Изключвам я, защото, когато заспи водач, то тогава няма спирачен път. Тук категорично имаше спирачен път. Преди и след удара водачът също така е имал адекватни реакции в управлението на автобуса. Просто мястото на тази отбивка не е там. Автобусът е бил по-стар модел и вратите остават заклещени при пожара. При новите модели автобуси, при такива аварии има опция за автоматично отваряне на вратите. 

Как може да разпознаем кога има реална опасност до нас на пътя, когато шофираме и можем ли да се предпазим сами?

Има варианти. Шофьорите, които имат опит, наблюдавайки автомобилите около тях, могат да предвидят до някаква степен тяхната реакция. Могат да изберат положение на пътното платно, където да имат по-голяма дистанция отпред или отзад, както и автомобилите, които са до тях. Затова е важно шофьорите да са концентрирани и добре отпочинали, както и да не са употребили алкохол или наркотици. Също така да не се занимават с мобилните си телефони, а да са концентрирани на пътя.

Един от основните проблеми при шофьорите е концентрацията – музика, телефони, гримиране, хранене... Има ли спасение от това нещо?

Единственото спасение е самодисциплината. Повечето от шофьорите си мислят, че на тях нищо лошо няма да им се случи, както и че няма как да пострадат от такова нещо до момента, когато то се случи. 

Сериозно ли е да се прави разграничение относно това кои са по-добрите шофьори – мъжете или жените?

За мен няма пол, който да е по-силен. Водещ е опитът. Има жени, които постоянно шофират, а всяко едно нещо, което се тренира и се прави системно, прави един водач по-добър. Редовното управление на автомобили е един вид тренировка и който тренира повече, без значение в каква дисциплина – дали е на пътя, дали е спорт или писане на компютър, е по-добрият.

Къде е по-опасно за инциденти с фатален край – градско каране или шофиране на магистрала?

Най-опасни са междуградските пътища от първа категория, които са прави участъци, няма много завои по тях. Обикновено там скоростта трябва да е около 90 км/ч, но, когато има бавни автомобили – камиони и др, много често се предприемат маневри по изпреварване, а когато те не са добре обмислени, завършват с челен удар. При него 75% завършват с тежки травми или смърт. Затова тези пътища са най-опасни за инциденти с фатален край. Съветът ми е, когато тези водачи видят, че зад тях има колона от автомобили, да отбият в дясно и да пропуснат колоната. Водачи, които виждат, че други ги изпреварват неправилно няма смисъл да ги притискат. По-добре им направете път да се мушнат в колоната, защото по този начин може да спасите техния живот и този на хората, които идват от насрещното движение. 

Вие сте един от най-разпознаваемите автомобилни състезатели у нас, кои бяха основните неща, които научихте още в самото начало?

Това, че, за да постигнеш нещо, трябва много труд. В спорта човек може да бърза, но в живота не бива да бърза толкова много.

Кой си остава Вашият любим автомобилен пилот?

Михаел Шумахер, който се надявам да се възстанови след този нелеп инцидент, който се случи по време на ски.

Вие карате и мотор. Кое предпочитате – придвижване на четири или на две гуми?

Двете гуми дават повече свобода. В ежедневието, в което сме притиснати, често пъти карането на мотор е почивка от натоварването и стреса. 

Имате двама сина. Притеснявате ли се, когато дойде моментът сами да шофират по улиците?

Големият ми син доста пъти се е возил при мен и е видял много неща. Радвам се, че е научил голяма част от тях и вече се справя добре на пътя. Той няма интерес да бъде автомобилен състезател, но има други позиции в този спорт, на които може да се изяви. А вторият ми син е още много малък, за да видя накъде ще се ориентира.

Още от автора:

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ​

Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история