„Икономическият растеж зависи от това, какво ще стане с бюджета. Защото миналата година събраха много пари и не се похарчиха доста от тях. Така бюджетът е отнел поне 2% от икономическия растеж – парите са събрани от данъци, а не са изхарчени. Това, не че е станало нарочно, станало е случайно, просто се събраха повече пари и не можаха да се изхрачат заради европейските фондове”, коментира Любомир Митов, главен икономист на италианската банка „Уникредит” (Unicredit) за ЦИЕ на форума „Юромъни” (Euromoney) във Виена.
Митов е определян от колегите си като един от най-добрите европейски икономически анализатори.
Чудесна прогноза за икономиката на България
Бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa в челната тройка по ръст в ЕС
Българската икономика сменя модела
Според него пред следващото българско правителство „има две стратегии. Едната е да се изчака две години и да се види дали тази събираемост е устойчива. Другата е новото правителство да харчи. Спокойно можем да имаме икономически растеж от 5% през тази година, ако държавата реши да не спести, а да похарчи парите. За следващата година, при сегашната обстановка, можем да докараме растеж на икономиката от 3-3,5%. Ще има устойчивост за няколко години, но тенденцията е надолу, защото потенциалният ръст, който се поддържа от работната ръка, производителността, инвестициите – в целия регион намалява. Т.е. България ще се върне към 2% икономически растеж в следващите 5-6 години”.
Любомир Митов смята, че извънредните избори и политическата нестабилност у нас в момента не представляват сериозен риск за икономиката, но ще се превърнат в такъв, ако следващият парламент не успее да излъчи стабилно правителство.
Иначе големите проблеми пред страната са застаряването и пенсионната реформа.
Също така „има голям недостиг на квалифицирани кадри. Тук не става дума само за висшисти. Много често се иска човек с техническо образование, да говори поне елементарен английски и да може да се оправя с компютри. Ако не могат да намерят такъв човек, съответно инвеститорът не идва. Това е голям проблем за целия регион на Централна и Източна Европа. И ако сегашната тенденция на емиграция на млади и квалифицирани хора се запази, положението ще става все по-зле и по-зле. Нещата са свързани – по-малко квалифицирани хора, по-малко инвестиции, по-малко производителност. С решаването на проблема трябва да се започне от сега, защото то ще отнеме поне едно поколение. В момента образователната система в България учи на факти и не учи децата да мислят. А тези факти ги има навсякъде”, посочи Митов.
Като други системни проблеми икономистът посочи „ирационалната съдебна система. Имаме един куп регулации за бизнеса, които нямат никакъв смисъл, освен да създават работа на чиновниците. Неща, които лесно се решават, стига да има политическа воля”.
Докато те са в добро здраве и ние ще сме в добро здраве
„Ние сме изцяло вързани с Европейския съюз, с еврозоната и особено с Германия. Докато те са в добро здраве и ние ще сме в добро здраве. Доколко ще са в добро здраве, това е друг въпрос, тъй като Германия е силно зависима от външни пазари, като САЩ, Китай и Великобритания”, подчерта Митов и предупреди, че „най-непосредственият проблем е Турция, която е в тежко положение и ако там се срине икономиката, това ще се отрази върху нашия износ”.
Икономистът поясни, че влизането на страната ни в еврозоната е въпрос на политическа воля и покана, тъй като изпълняваме техническите критерии.
„България живее реално с еврото вече 20 години и приемаме само негативите от него. Това са висок курс, огромни валутни разреви и плащаме съществена премия към нашия външен дълг, спрямо държавите, които са членки на еврозоната”.
Така че лихвите ще се вдигат
Основната промяна, която Митов очаква в глобалната икономика през следващите две години е повишаването на лихвените нива.
„Сегашното равнище на лихвените проценти не е реално, не е обосновано от гледна точка на някакви макроикономически показатели. Това е опит на централните банки да вдъхнат някакъв живот на икономиката. Голям е спорът има ли или няма резултат, аз съм от тези, които смятат, че резултатът е най-малкото съмнителен. Това, което се получи е, че хората, които имат активи станаха много по-богати, докато особен ефект върху икономическия ръст не се забеляза. И силно се увеличи желанието за поемане на рискове – дали ще бъдат държавни ценни книжа или други, просто хората, които имат пари, търсят нещо, което носи доход. А това, което носи доход на сегашния етап е изключително рисково. И така се създава опасност за финансовата стабилност, което се разбира от Фед”, поясни икономистът.
„Второто, което е негативно на този процес е, че той убива спестителите – пенсионни фондове и застрахователни компании, които просто не могат да получат доход, с който да си изпълняват задълженията. В един момент проблемът ще се върне обратно към държавата, защото пенсионерите са много силен политически фактор. Освен това инфлацията се обръща постепенно. Първо цените на нефта и второ, специално в САЩ, а вече и в Европа, намаляване на безработицата, което ще доведе до увеличаване на вътрешното търсене”, прогнозира Митов.
По думите му „при всички случаи условията за тази политика на изключително ниски лихви са на изчерпване. Така че лихвите ще се вдигат. Но реалните лихвени проценти постепенно ще започнат да падат с ръста на инфлацията”.
„Потребителите са движени от очакванията за работата и доходите си. Тоест, ако икономиката расте, което поне за България, мисля в следващите две години ще е факт, доходите ще растат и ситуацията на пазара на труда ще се подобрява. Да, те ще плащат малко повече, но и инфлацията ще е по-голяма. Така че реалните лихви даже ще се понижат”, посочи Митов.
Нов двигател за растеж
Той добави, че целият регион на Централна и Източна Европа е изправен пред предизвикателството да намери нов двигател за растеж на икономиката.
„Вече ниските заплати не вървят. Инфраструктурата ще бъде изградена след някоя и друга година. Пренасянето на производства от Запада ще стигне до някакъв предел. Оттук нататък трябва да се намери нов модел на икономически растеж”, посочи Митов.
Според него икономиките в ЦИЕ „сега трябва да прескочат клопката на средните доходи, а това се удава на много малко страни по света. То се случва с развитие на човешкия потенциал, иновациите и технологиите”.
