Б ългария и Турция имат общо разбиране, че развитието на газопреносна инфраструктура, която да обхваща повече държави на Балканите и в Европа, ще гарантира по-голяма енергийна сигурност на континента. Около това мнение се обединиха премиерите на двете страни Бойко Борисов и Бинали Йълдъръм, които проведоха среща в рамките на 22-я Световен петролен конгрес в Истанбул.
Борисов отбеляза, че голяма стъпка напред в това отношение би имало изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция. Той подчерта и подкрепата на българската страна за развитието на Южния газов коридор.
„Една от страните с ключова роля за изграждането му е именно Турция. Ние заявяваме нашата подкрепа и много активно ще работим за неговото осъществяване”, заяви премиерът Борисов.
Нашият премиер се срещна и с с министъра на енергетиката на Руската федерация Александър Новак.
Премиерът Борисов отбеляза постигнатия
прогрес в отношенията между България и Русия
в сектора енергетика благодарение на последователната работа в тази посока. По думите му, след като миналата година с общи усилия беше разрешен казусът с арбитражното решение за АЕЦ „Белене“, двете страни могат да продължат да обсъждат възможностите за ползотворно сътрудничество.
Като позитивна стъпка премиерът определи Пътната карта, която беше подписана в началото на юни тази година от българския енергиен министър Теменужка Петкова и председателя на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер. Съгласно картата страните ще разгледат възможността за разширяване на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитане на правилата на ЕС.
Българският премиер изрази увереност и за успешното завършване на дейностите по удължаване живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Относно АЕЦ „Белене“ той посочи, че се търси стратегически частен инвеститор.
Междувременно на същия конгрес Ердоган предупреди енергийни компании
да не сключват сделки с Кипър заради конфликта на острова.
Миналата седмица на конференция в Швейцария под егидата на ООН двете страни в Кипърския конфликт – кипърските гърци в лицето на Република Кипър и турците на острова в лицето на непризнатата Севернокипърска турска република, не можаха да постигнат разбирателство и в крайна сметка разговорите между тях бяха прекратени.
„За съжаление, беше пропусната една голяма възможност“, каза той, имайки предвид провалените преговори.
Множеството находища на Кипър от газ и нефт, голяма част от които все още не са проучени, са една от многото причини за конфликт между Анкара и Атина във връзка с Кипър.
Според Ердоган големите компании не трябва да сключват сделки с правителството в Никозия, преди да е постигнато политическо решение на конфликта на острова. „Енергийни компании, които се замесват в безотговорните стъпки на кипърските гърци никога няма да бъдат посрещнати с разбиране“, каза той. По думите му богатите находища на острова трябва да принадлежат на всички страни, включително и на кипърските турци.
Държавният глава предупреди да не се поемат стъпки, които да предизвикат ново напрежение или риск от „изгубване на турското приятелство“.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия окупира северните части на острова в отговор на извършен с помощта на Атина преврат, целящ обединение с Гърция. В момента на острова все още има турска армия, наброяваща 35 000 души.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!