Василев: Заложените за 2026 г. цели в енергетиката бяха постигнати през 2024 г.

В енергетиката заложената цел - 40% намаление на въглеродния отпечатък на електроенергийната система, която беше заложена за 2026 г. е постигната миналата година. Това стана не с административни мерки, затваряне на ТЕЦ-ове, не с ограничения, а просто пазарът даде ниски цени и тези мощности не работиха, защото нямаше как да правят печалба. Няма нито един затворен ТЕЦ. Постигна се зимата, когато са високи цените, да можем да ги ползваме напълно, а пролетта и есента, когато са ниски, да не работят. Това беше очаквано. Това коментира в предаването „Здравей, България” Асен Василев.

Той не смята, че е притеснително заложената либерализация на пазара, която трябваше да стане през 2024 г., но отложена за 2025 г.

„Имаше вече механизъм за компенсация на сметките на небитовите потребители. Там има таван на цената и ако тя излезе по-висока, бизнесите получават компенсации. Същият механизъм беше предвиден и за битовите потребители”, коментира Василев.

Той обясни как се постигат ниски цени в момента. „Дават се едни ниски цени от КЕВР за изкупуване на енергията, най-вече от АЕЦ „Козлодуй” и това през НЕК се прехвърля в ниски цени за бита. Ако бита мине на свободния пазар, това ще бъде взето като компенсации и дадено за битовите сметки”, обясни Василев.

Той отговори и на друго обвинение на Гроздан Караджов, който беше и регионален министър в кабинета на Кирил Петков. Караджов каза, че ПВУ, с поправките е минал „като бързия влак” и другите министерства не са успели да го видят. Караджов заяви, че им е бил наложен да бъде гласуван, а те са разбрали какво съдържа от медиите.

„Освен че е гласувал в МС, той е изпратил и съгласувателно писмо, че няма забележки по плана. Всяко министерство има поне 1-2 седмици да даде становище. Не може да мине от днес за днес особено ПВУ. Не знам защо Караджов говори тези неща”, каза Василев.

Василев коментира и защо за изостанали проектите. „Договорени са 11,7 милиарда, тоест почти всичките пари, които по плана трябва да бъдат инвестирани в България. Давам и пример – БДЖ знаят от май 2022 г., че имат пари за нови влакове. Правителството на Кирил Петков беше започнало писането на поръчката. Когато влязохме в кабинета „Денков” имаше една пусната поръчка. За около 10 месеца работата не беше напреднала много. Пуснаха се поръчки, покрай жаленията една поръчка ще се изпълни, за другата се стигна до решение през януари 2024 г. и тогава вече нямаше изпълнител, който да я изпълни. Имаше само една китайска фирма, но ЕК ни каза, че няма да ни позволи да направим договор с нея. Сега тези пари трябва да се пренасочат”, каза Василев.

Даде пример и за проблеми с поръчките за санирането. „От май 2022 г. беше ясно, че имаме 2,5 милиарда и половина. МРРБ даже не беше пуснало конкурсите да кандидатстват общините и блоковете. Декември беше одобрен списъкът с блокове за саниране. Имаше искане за прекласиране, март месец завърши прекласирането. От тогава досега не е подписан един договор”, каза Василев.

За това, че няма да получим пари, е виновен всеки един бенефициент по плана, който е забавил поръчките си, смята Василев.  

„Ние бяхме позволили проекти за около 20% повече от стойността на европейското финансиране. 2023 направихме преглед и част от проектите отпаднаха. Сега предполагам се прави същото. Ако отпадналите проекти са в рамките на тези 20%, очаквам да нямаме никакви проблеми с проектната част на Плана. За да получим плащанията, например в енергетиката трябва да се приеме прословутата енергийна карта. Тя няма задължителен характер, в нея пише какво се очаква да се случи. Трябва да се приемат и трите антикорупционна закона”, каза Василев.

По темата с Бюджет 2025 г., Василев смята, че се взимат 6,6 милиарда повече дълг от необходимото.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase