Васил Иванов: Опирали са пистолет в главата ми

Васил Иванов е един от най-добрите разследващи журналисти в България. Вече повече от 15 години той разкрива, често с опасност за собствения му живот, нередностите в страната. С неговите репортажи в корупция и други злоупотреби с власт са уличени редица висши държавни и общински чиновници. А десетки кметове и директори на агенции губят постовете си след разследванията му. В последствие много от тях са и осъдени.

За смелата си и безкомпромисна работа Васил Иванов е удостоен с повече от 30 престижни журналистически награди, сред които Лайпцигската медийна награда за свобода и бъдеще на медиите, отличията на Съюза на българските журналисти, Американската агенция за международно развитие, Министерството на правосъдието за принос и заслуги в борбата за свобода и справедливост, почетен знак на Министерството на вътрешните работи за заслуги в борбата с престъпността и оказана помощ на полицията при разкриване на тежки престъпления. Вижте какво сподели Васил Иванов в интервю за Vesti.bg.

Какво е да си разследващ журналист в България?

Разследващ журналист е съвкупност от много дейности и различни видове журналистика. Аз съм бил в редица ресори. Бил съм политически, бил съм и криминален, и синдикален журналист. Като разследващ журналист, в зависимост от системите, където разследваш, трябва да си подготвен по много теми. Не както при повечето журналисти – по ресори, да отразяват една тема и да знаят всичко за нея.

Трябва да познаваш законите. Бил съм парламентарен репортер 10 години. Познавам законите, защото много от тях се приеха тогава. Необходимо е да имаш много контакти, да осъществяваш много комуникация и най-вече да познаваш хора, и от ъндърграунда, и от полицията, всякакви. Да имаш възможност да си проверяваш добре източниците на информация. Изисква се и много работа с документи, за да може, когато разплиташ една далавера, през тях да разбереш какво точно е станало.

И работа на терен, на място. Както беше последния случай – правихме материал за това, че масово – една пета от използваните препарати за растителна защита са отровни, контрабанден внос от Турция. Отидохме на терен и освен проучванията, които правихме, взимахме почва, намирахме начини – по-нестандартни, не като бюрократите в контролните органи. Занесохме я в лаборатория. Видяхме от резултатите, че има ДДТ и опасни химикали в почвата на насаждения – овошки и то масово, навсякъде.

В други случаи има много дебнене на хора. Намиране на адреса. Къде ще се появи човекът. В колко часа ще дойде. Случвало се е с две коли да седим с часове и да дебнем, за да можем да хванем този, който всъщност е виновният. След като сме направили разследването, обикновено виновните не искат да говорят. Случвало се е да ме питат: Защо все ги гониш? Ами защото тези, които искам да интервюирам, не желаят да дават интервюта.

Как успяваш да ги накараш да говорят?

Причаквам ги пред офиса, пред дома… Това е виновният човек. Вече знаем всичко за него. Събрали сме необходимите документи. Разпитали сме свидетели. И когато отидем да го попитаме, заедно със събраната документация: защо прави така – цялата операция я провеждаме супер конспиративно. Само аз и още двама колеги знаем точно къде ще ходим, за да не се усети човекът и да се скрие. Имало е случаи да дебнем по 2-3 седмици.

Изпадал ли си някога в опасна ситуация по време на разследванията?

Много пъти. Вадили са ми и оръжия, както и други предмети, застрашаващи здравето. Имало е вербална агресия и заплахи.

Как успяваш да се справиш с такива ситуации?

Не ми влияят особено стопиращо. Това е част от оперативната работа. Дори са ми вадили пистолет и са го опирали в главата ми. Но продължавам да работя. Това е като да си футболист по време на мач. Влизаш и играеш. Не си публика да гледаш отстрани. Просто си вършиш работата.

Какво те мотивира, за да продължаваш въпреки всичко?

Добър съм в това. Работя го цял живот. Това съм искал още като ученик. И се научих да го правя. Казват ми, че се справям добре. Факт е, че стари журналисти, емблематични лица, на които съм се възхищавал от дете и сега вече познавам, ми заявяват: „ти си много добър”. Освен това в личен план мразя корупцията и кражбите.

Повечето деца мечтаят да станат космонавти или полицаи, а не разследващи журналисти.

И аз съм минал през това. Исках да стана пожарникар, милиционер, а по-късно, в училище исках да бъда спортен журналист. И после реших, че искам да съм изобщо журналист. Завърших техникум, кандидатствах във висше училище и трябваше да ходя на стаж. Точно тогава започнаха промените – политика, митинги. По онова време нямаше разследваща журналистика. Имаше политическа. Един журналист отразяваше БСП, друг СДС и т.н. Така десетина години бях в политическия ресор. След това се преместих в криминалния. Там отразявах убийства. Така се стекоха нещата.

Какво е да работиш във водеща медия като NOVA?

В NOVA ми дават абсолютна свобода. Каквото реша, това разследваме аз и малкият ми екип от трима души. Дори не казвам къде отиваме, защото се е случвало, през годините и на други места съм работил, да изтече информация. Така че NOVА ми дава независимостта да правя каквото реша - да разследвам, който случай видя, че си заслужава, че засяга много хора.

Как избираш кого да разследваш?

Разследвам чиновници, кметове и т.н. Реално те тормозят хората и често се чувстват недосегаеми. Обаждали са ми се престъпници и дори полицаи – ако може да направим репортаж, защото след това институциите реагират по друг начин.

Как забогатяха синовете на кмета на Ракитово 

Така че правя разследване, показвам фактите, имам по нестандартен подход към нещата. Не се задоволявам, като чиновниците, само да прегледам документите. Много е важна работата на терен. Трябва да си наблюдателен, да имаш пъргав ум.

След последното ти разследване ВАП възложи на министъра на земеделието, храните и горите да провери дали в страната се внасят, продават и използват неразрешени препарати за растителна защита. Какво е чувството, когато има последствия или конкретна реакция на институциите в резултат на твоята работа?

Двояко е усещането. От една страна, да, радвам се, че има ефект от работата ми. От друга, винаги съм се чудел защо трябва ние да покажем човека или проблема и тогава да се реагира. Ако го няма по телевизията, все едно го няма въобще.

Не говоря само за последния случай. Вече имам 28 години стаж като журналист и последните 15-16 съм разследващ.

Кардиолог поставя стентове на здрави сърца, получава заплата от 57 000 лв.

Имах такъв случай преди години – прехвърлих колата на главния прокурор на свое име. Тогава беше Филчев главен прокурор. Реших да го направя, защото снимахме репортажи много пъти за това как се извършват фиктивни сделки. На много хора така им взеха жилищата със схеми за нотариални измами. Правехме репортажи и никаква реакция. Тогава решихме да прехвърлим колата на главния прокурор, за да видим как ще реагират институциите. Направихме го и реакцията беше мигновена. Нотариуса го арестуваха веднага. Осъдиха го за нула време. Оттогава нотариусите доста намалиха, даже бих казал почти занулиха тези измами и далавери. Това ми носи удовлетворение.

Болница в София усвоила четвърт милион - ето как

След повечето репортажи ефектът е превантивен – да знаят, тези които вършат далавери, че утре може и при тях да се появи Васил Иванов или някой като него и да ги разкрие. Тях ги е страх повече от медиите, отколкото от институциите. Това важи особено много за общинските власти. На местно ниво обикновено няма разследващи журналисти. Най-много да има кабелна телевизия, чиито собственик е близък с кмета. Полицаите и прокурорите също са местни. Така кметовете и чиновниците си правят каквото си искат, докато не отидем и не ги покажем.

Скандал: Нов опит за поставяне на стентове на здрави хора

А после на тях им е много трудно да се измъкнат по втория начин, защото вече никой по веригата не смее да им взима парите – нито полицай, нито прокурор, нито съдия, защото случаят се е разшумял. Иначе, ако не сме го осветлили. Дори да го хванат органите на реда, той все някъде по веригата ще си плати. Това е ефектът да направим някого публично известен.