В чии ръце е земята на България

С лед 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото, предрече милиардерът Уорън Бъфет през 2012 г. В Източна Европа, включително и в България, земята вече е обект на финансови спекулации.

С 15% са поскъпнали земеделските земи за година

Офшорни фирми няма да имат право да купуват земеделска земя

Предлагат данък върху пустеещите земеделски земи

В сърцето на Европа се извършва нещо като тайна поземлена реформа - финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора, посочва „Дойче веле” (Deutsche Welle)

За разлика от годините на бума на Българска фондова борса, преди финансовата криза през 2008 г., сега големите играчи на пазара на земеделска земя не са публични дружества.

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара”, коментира евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила сериозни размери.

Тези процеси се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии  между 150 и 200 евро на хектар дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие.

Така те постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара, което има и добри страни. Но не само това - по правило големите дружества изтеглят печалбите си от региона и плащат малко или никакви данъци в местните общини и не се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната”, коментира пред „Дойче веле” брокер на земя от Варненско, който държи да остане анонимен.

Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи инвеститори приходи за милиони, само защото разполагат с големи земеделски масиви. Приетата през 2013 реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури.

На практика обаче не настъпиха сериозни промени. Статистическите данни за 2015 показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари - тоест, тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

Ситуацията е сходна и в други части на Европа, като най-лошият пример в това отношение е Румъния, посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната съседка на България около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури - заради ограничаване на свободната конкуренция.

Не всички експерти одобряват този подход: „По въпроса за земите ЕС трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока”, посочва германският евродепутат Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент.

В края на март Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните-членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче тя пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността.