У чениците у нас са финансово грамотни под средното ниво. Това показва последният доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие проведен сред 15-годишните в 20 страни, съобщи NOVA.
Резултатите от комплексните задачи на PISA показват, че близо 70 точки не достигат на българските ученици да преминат средния праг по финансова грамотност. Така те се нареждат сред връстниците си от Малайзия, Саудитска Арабия и Бразилия. И остават осезаемо по-ниско от първите в класацията - учениците от Дания, Белгия и Канада.
А, как се справят с финансовите термини? Под 30% от попитаните ученици у нас са били запознати в училище какво е обменен курс и сложна лихва. Изучавалите обаче какво е надница и бюджет са значително повече - около половината от анкетираните.
Павел Антов не е сред проверените за финансова грамотност. Но се чувства достатъчно запознат с термините, които ще използва скоро в живота.
„Бюджетът е сумата, с която разполагаме за дадено нещо. За закупуване на нещо, за покупко-продажба. С финансите се справям добре, все още изучаваме някои неща, които ще ни помогнат за изграждане на бюджет, за създаване на идеи как да разпределим парите си и да ги инвестираме”, коментира момчето.
И въпреки, че по-голяма част от връстниците му по света вече са пазарували онлайн - Павел ще разчита на сегашните си финансови познания в бъдеще.
„На моята възраст са неприложими. За момента нямам дебитна карта, онлайн не плащам, но и това ще се случи. Разполагам с пари за училище, за фитнес”, каза още Павел.
Ниското ниво на финансовата грамотност у нас обаче се разминава с познанията на ученика. А, учители съзират проблеми в материала още в по-малките класове.
„Финансовата грамотност започва още от 5 клас с изучаването на процентите. Там децата срещат изключителна трудност при усвояването на материала. След това продължава в 7 клас, където реално са точно два урока - задачи от капитал. И след това минава в 10 клас. Според мен трябва да бъде по-плавно. Да има и в 6, и 7 клас”, поясни Дияна Ваклинова, учител по математика от 140 СУ.
Неразбраното още в пети клас се оказва несигурна основа за надграждане с материал като изчисляването на сложна лихва. Така заложената програма е сред основните фактори за тенденциозния нисък резултат на българските ученици.
„Нашите резултати са по-ниски от средните за ОИСР. Предното ни участие през 2018 г. е с разлика 6 точки, но тези точки държа да отбележа не са значителни статистически, ние сме си на същото ниво. Задачите в ПИЗА са изключително комплексни. Имат 5 нива на постижение, като най-високото е петото ниво. Нашите резултати за съжаление са до 2 ниво”, заяви Неда Кристанова, директор на ЦОПУО.
А, като причина за нивото им - изследователите, подготвили доклада, виждат и семейната среда. Данните показват, че децата идващи от бедни семейства, са много по-уязвими пред финансовите опасности.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
