П риемни родители са принудени да плащат на социални работници, за да се грижат за деца, чиито биологични родители не могат да се грижат за тях или за деца от домове.
От една страна тези хора наистина обичат децата и искат да ги отглеждат в дома си, а от друга това е начин да изкарат пари - за всяко дете държавата плаща на приемния родител. Оказва се, че пари по веригата получава и друг - и то по 300 лв. за дете.
Как приемната грижа за деца става бизнес - разкритията са от най-бедния район у нас - Северозападния, разказва Марина Цекова по NOVA.
В Северозападна България е тихо. Хората са дефицит, работа няма, от надеждата също не е останало много.
В село Крива бара, Монтанско обаче, намерили изход от кризата: приемната грижа.
Принципът е прост. Караш курс за приемен родител и ако имаш късмет, държавата настанява в дома ти дете в риск. Грижиш се за него и получаваш заплата. Поне 600 лева – цяло състояние в най-бедния край на България. Шансът за дете и постоянен доход зависи от Иванка Каменова - доскоро шеф на отдел за закрила на детето, сега – социален работник:
Висшият интерес на децата обаче си има цена. Будинка я плаща преди три години. Приемен родител е и чака за дете. Тогава се среща с Иванка Каменова.
„Тя казва, че домовете не си дават децата, защото като ги закриват, все едно няма откъде да се препитават институциите. Тя все едно си ти казва – тя ще ми прави услуга, но и аз трябва да ѝ направя услуга. Услуга за услуга. Трябва да ѝ дадем каквото ѝ е необходимо, за да ми помогне.
300 лева ми е поискала. Дадох ѝ ги,
нямах друг шанс, нямах друг избор”, разказва приемният родител Будинка Ангелова.
Защо деца чакат с години, за да имат семейство
И така първото момиче попада в дома ѝ. Биологичната майка на детето обаче решава да си го върне. И Будинка остава сама. Скоро социалната служителка ѝ предлага друго момиче. Дни по-късно по същия начин получава шанс и за трето.
В момента къщата на Будинка е празна.
А от децата са останали само спомени. Причината – отново пари, поискани отново от Иванка Каменова. Скоро след отказа първото дете е изведено от дома ѝ. Три месеца по-късно и второто. Междувременно Будинка вече е завела дело, за да си върне правата на приемен родител. Иска си децата и хляба.
Иванка Каменова живее в Крива бара.
Там настанява 14 деца и превръща малкото населено място в своеобразен рекордьор. В нито едно друго село от областта няма толкова настанени деца. Няма толкова деца и в целите общини Берковица, Бойчиновци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Медковец, Чипровци и Якимово. Повече са децата единствено в градовете Лом и Монтана. Населението там обаче е с няколко десетки хиляди отгоре. Приемните родители в Крива бара също са в пъти повече от средното за областта. Не смеят да говорят.
За детския труд и за приемната грижа като бизнес свидетелства и Александра. Сега е на 20. На 16 напуска собствените си родителите заради побой. Две години и половина прекарва в приемно семейство.
От Националната асоциация за приемна грижа излязоха с позиция по случая.
"Даването на пари и изнудването за пари в приемната грижа е категорична форма на злоупотреба и корупция",
подчертаха те и напомниха, че "приемната грижа не е единствено форма на временна заетост, а алтернатива за деца, за които единственият шанс да са закриляни, е животът в социален дом".
"Възнаграждението на приемните родители е обвързано с минималната работна заплата (150% от МРЗ за едно дете, 160% - за две деца, 170% - за три и повече деца). Спекулация е, че приемната грижа е лесен начин да изкараш пари", допълва организацията.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
