Третата българка, покорила Еверест: В Хималаите няма компромиси, не си ли подготвен, не прощават никому!

Качват, че да изкачиш най-високият връх на планетата е признание. Признание към самия себе си, но и към всички онези, чиято мечта е останала завинаги там горе. Еверест - 8848 метра, място, в което битката не е просто физическа, а и с липсата на достатъчно кислород, опасното заледяване, в което всяка крачка може да е фатална при тази голяма денивелация. 

• Трета българка покори най-високия връх на планетата

И точно затова, когато говорим за българин, успял да го покори, усещането за родова принадлежност в нас е още по-силно. Преди няколко седмици родното знаме на върха разпъна третата наша сънародничка, успяла да го стори - Мариета Георгиева, като част от експедиция, организирана от легендата и притежател на няколко световни рекорда в алпинизма, Нимал Пурджа.

Така тя се нареди след Петя Колчева (2009) и Силвия Анздреева (2022) и общо 16-тия българин, стигал някога до най-високата част на Хималаите. Какво бе усещането, как се бориш със страха и физическите предизвикателства и къде е мястото на жената в една доскоро толкова мъжка професия, си поговорихме със самата нея в откровено интервю за Vesti.bg

1. Наскоро стана третата българка, покорила Еверест. Какво бе първото, което си каза, когато стъпи на върха?

В началото ми трябваха няколко минути да се осъзная къде съм и какво ми се случва. Едва след това дойде и моментът, в който си казах - "Направих го, тук съм". И с него се появиха и емоциите, толкова силни, че се просълзих. Физическата и психическата умора също много ми натежаха, но важното бе, че успях.

2. Какво е общото между човек, посветил се на образованието на децата и покоряването на планински върхове? И то не какви да е, а най-високите в света? Защо една майка, съпруга и доказан професионалист в съвсем различна сфера реши да рискува всичко, за да покорява най-високия връх на планетата?

Едното не изключва другото, работата е моето ежедневие, онова за което съм учила. Децата в учебния център са невероятното предизвикателство да видиш как израстват пред теб и как ти си част от тяхното съзряване.

Планината и мечтите, които сбъдвам там, е моето вътрешно Аз, онова което израства и се променя с всеки покорен връх. Затова и приемам риска като неизбежна част от предизвикателството. До голяма степен и адреналинът, който той предизвиква, прави всичко още по-интересно и стимулиращо. 

• Българите, останали завинаги в ледената прегръдка на Еверест

3. Какво се иска, за да покориш най-високия връх в света? Воля, упоритост, дисциплина, желание... или ключът е преди всичко в добрата подготовка?

Всичко горе изброено и то по много. В планината няма компромиси и тя не прощава на никого с нищо, трябва да си много добре подготвен във всяко отношение. 

4. Славата на Еверест като "гробището на покрива на света" не те ли притесни? Все пак знаеш колко много хора са останали завинаги там горе с мечтата си?

- Всъщност това бе факт, който направи Еверест още по-притегателен като мечта. Ще излъжа, ако кажа, че нямаше страх. Но предизвикателството и амбицията бяха толкова силни, че това не можеше да ме спре. 

5. Тоест по пътя нагоре не е имало момент, в който да си помислиш за отказване? Все пак е трябвало да се справяш с такива предизвикателства като денивелацията, липсата на кислород, опасното заледяване.

Не, отказване категорично не. Страх - да. Особено след 4-ти лагер, когато вече бях изключително изморена, без дълги часове сън, без храна (апетитът и вкусовите рецептори на тези височини са различни), дехидратирана. Тогава изникна въпросът "ще мога ли, способна ли съм?... но важното е, че получих своя отговор и макар да ми костваше сериозни усилия да се мобилизирам, продължих и успях. Трудно е да се опише такова преживяване.

6. В експедицията сте били 13 души от различни националности със 16 водачи. Имаше ли други жени в групата?

Моята група беше от 5 души, а аз бях единствена жена. 4 от нас качиха върха. В другите групи на фирмата организатор обаче имаше и още жени.

• Историите и тайните на най-високата планинска верига на Земята

7. А къде е мястото на жените в алпинизма, една особено "мъжка" професия доскоро?

Не смятам, че вече е толкова мъжка. Днес времената са различни и все повече дами участват в експедиции. Първото покоряване  на Еверест от жена е от 1975 година и за 49 години смятам, че е напълно нормално жените да отстояват своето място в планината. 

• Еверест издава мистериозни ужасяващи звуци през нощта. Защо?

8. Ще те върна към близките ти. Поддържаше ли връзка със семейството си по време на експедицията и как въобще успяха да запазят спокойствие, знаейки че си на 8000 километра височина?

Да, комуникирахме през цялото време. Използвах GPS със сателитна връзка и текстови съобщения. Колкото до тяхното спокойствие, не мисля, че им е било лесно, макар да ме подкрепяха през цялото време и никой да не ми показа притесненията си. Такива неща се усещат. 

9. И последно, за физическите върхове разбрахме, но кои върхове в живота искаш да покориш?

Аз съм човек, който е в мир със себе си. Щастлива съм с живота, който водя и вярвам, че всеки един връх, който тепърва ще "изкача", ще ми донесе много красиви спомени и незабравими емоции.

• "Нищо не е забравено!": През 1984 година общо петима българи стигат до "покрива на света"

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase