Световната банка с лоша прогноза за България

С лед силния растеж през 2022 г. българската икономика ще се забави в съответствие с тенденциите в ЕС, сочи доклад на Световната банка, цитиран от БГНЕС.

Инфлацията остава висока, което застрашава плановете за приемане на еврото през 2025 г. Очаква се фискалният дефицит да остане под маастрихтския таван от 3%, вероятно за сметка на намалени публични инвестиции. Прогнозата е, че новото редовно правителство ще ускори темпото на реформите. Но намаляването на бедността ще се забави, тъй като България е изправена пред по-бавен растеж и повишена инфлация. Достъпността на енергията ще бъде неотложен проблем.

Има риск за две трети от икономиката в България

Пътят на развитие на България през последните две десетилетия се характеризира с постепенна конвергенция към средните реални доходи в ЕС. Към 2022 г. те достигнаха 59% от средния БВП на глава от населението в ЕС по паритет на покупателната способност. Въпреки това България остава най-бедната държава-членка на ЕС.

През последното десетилетие сближаването на доходите беше много по-бавно, като реформите загубиха инерция, а неблагоприятните демографски тенденции доведоха до бързо намаляване на населението в трудоспособна възраст. Освен това инвестициите се сблъскаха с намаляваща възвръщаемост.

Денков: Докато хората стоят по магистралите, само се пречи на процеса

Въпреки значителния напредък в намаляването на бедността, равнището на бедност в България остава сред най-високите в ЕС, а неравенството в доходите е най-голямото в ЕС. Детската бедност продължава да бъде особено сериозен проблем, като през 2021 г. 26% от децата ще бъдат изложени на риск от бедност.

Достъпността на енергията също е предизвикателство, тъй като през 2021 г. около 22,5 % от домакинствата няма да могат да поддържат жилищата си топли, което е най-високият процент в ЕС. Този дял нараства до 42,7 % сред бедните домакинства.

Страната се нуждае от нов набор от политики и амбициозни реформи за стимулиране на икономическия растеж, за да може да достигне средните нива на доходите в ЕС през следващите 15 години. България трябва да отстрани институционалните и управленските си слабости и да осигури честна конкуренция, за да повиши ефективността на фирмите и разширяването на частния сектор.

Денков: Това ще стабилизира доходите на хората

Инвестициите в уменията на хората също ще помогнат за приближаване на икономиката към границата на производителността. Ако България успее да преодолее тези предизвикателства с амбициозна програма за реформи, тя би могла да ускори икономическия си растеж до над 4% в периода до 2050 г. При сценарий без реформи обаче растежът може да се забави до 1,2 % до средата на века, смятат от Световната банка.

Успоредно с това страната трябва да се справи с трайно съществуващото неравенство, включително неравенството в доходите, но и неравенството във възможностите, което ограничава развитието на човешкия капитал и растежа и допълнително влошава перспективите за растеж. Понастоящем фискалната политика има много ограничено въздействие върху намаляването на детската бедност. Въпреки това могат да бъдат постигнати значителни подобрения чрез прецизиране на някои мерки, като например подобряване на насочеността и адекватността на детските надбавки.

Растежът на БВП продължи да се забавя в началото на 2023 г. в унисон с тенденциите в Западна Европа. Темпът му се забави до 1,8% на годишна база през второто тримесечие, тъй като ръстът на крайното потребление и износа намаля.

Спадът на населението в трудоспособна възраст доведе до недостиг на работна ръка в повечето сектори и групи умения и до намаляване на общата заетост, съпроводено с нарастване на реалните заплати от началото на 2023 г.

След 2022 г., когато България отбеляза един от най-високите темпове на инфлация в ЕС, в началото на 2023 г. растежът на потребителските цени се забави и през юли достигна 8,5% на годишна база. Макар че през първото полугодие инфлацията на цените на енергоносителите и храните постепенно намаля, цените на хранителните продукти запазиха ръста си над средния и дори възобновиха повишаването си през юли, което се отразява непропорционално върху най-бедните слоеве на обществото.