Стоянович: Липсата на грамотност е заплаха за националната кауза

Н ационалната кауза трябва да започне от културата и образованието.

Това заяви министърът на културата Петър Стоянович, който бе освиркан при откриването на Деветата световна среща на българските медии в София, предаде БНР.

Тази година темата на срещата е "Медиите и националните каузи", съобщи БТА.

"Ние отдавна говорим на различен език с нашите деца", посочи министърът и добави, че бездната между двете поколение е много дълбока. По думите му архаичен е не само езикът в произведенията, по които те се обучават, а и начинът, по-който децата се подготвят за живота.

Затова според Петър Стоянович трябва да им бъдат преведени предизвикателствата на утрешния свят по най-добрия начин.

"Липсата на грамотност е най-голямата заплаха за националната кауза", смята министърът на културата.

Друга задача според него е превръщането на договореното ни членство в ЕС във фактическо и ефективно, защото "продължаваме да смятаме, че Европа се случва само по жълтите павета". По думите му трябва да пренесем България от XX-и век, в който все още живеем, в XXI-и XXII-и.

Министърът заяви, че е много приятно изненадан, че най-накрая в областта на българските медии и тези представители зад граница излезе на преден план темата за националните каузи. Според него е време да имаме нова смислена и модерна формулировка що е това национална кауза.

"Когато се говори за национализъм, всички се ужасяват, но модерният национализъм започва с две неща - адекватност и прагматичност", посочи Стоянович.

Не на последно място, националните каузи по думите на министъра са свързани с това "да имаме куража и достойнството да не бъдем в лагера само на една от великите сили, а да изпълняваме добрите отношения и диалог с всяка една от тях".

Като домакин на откриването на медийния форум кметът на София Йорданка Фандъкова поздрави избора на тазгодишната тема.

Да говорим за това кои каузи трябва да бъдат издигнати на национално и наднационално ниво, в кои идеи трябва да се включи широката общественост, е изключително актуален въпрос днес, заяви Фандъкова.

По думите й трябва да издигнем това, което ни обединява и да оставим настрани това, което ни разединява.

"Радвам се, че кандидатурата на София и Югозападния регион за столица на културата през 2019 г. се превърна в гражданска кауза", каза тя.

Според нея българите в чужбина имат важна роля в популяризирането на този процес.

Този наш форум е не само навременен, но и жизнено важен, отбеляза при откриването генералният директор на БТА Максим Минчев.

В продължение на няколко дни ние сме готови за нов дебат, свързан с българските медии по целия свят и тези у нас. Отново ще дебатираме важни за нашата професия теми, добави той.

Гостите на Деветата световна среща на българските медии бяха посрещнати с изпълнение на Бистришките баби и техните внучки, които са част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Музикален поздрав отправиха и "Сентиментъл Суингърс" и Михаил Йосифов.

Деветата световна среща на българските медии събира рекорден брой участници от всички досега - над 370. Организираното от БТА и Асоциацията на българските медии по света събитието ще продължи до 18 октомври в Пловдив и Велико Търново.

Редица значими обществени фигури, интелектуалци, експерти ще се включат в дискусиите, търсейки с представителите на четвъртата власт пресечните точки на взаимодействие между различните социални групи в името на общия национален интерес.

Специални гости на форума са генерални и регионални директори на информационни агенции от Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Сирия, Азербайджан, Палестина, Македония, Румъния, Словения, Словакия и други. Представителите на ИТАР-ТАСС, Синхуа, Асошиейтед Прес, Трибюн медиа, Лос Анджелис Таймс, Укринформ, Аджерпрес, МИА, САНА, Азертадж и други ще се присъединят към журналистите от българските медии от цял свят.

Общо 45 са представителите на български медии от над 20 държави, които ще се съберат отново на медийния форум, за да дебатират важни за България теми.
Сред обсъжданите теми ще бъдат здравеопазването и образованието като национален приоритет, икономическото развитие на регионите, туризма в медиите, социалните мрежи като нови медии и пространство за изява на гражданското общество, толерантността и обществената функция на медиите.