⁃ Г-жо Манолова, годишно около 5 000 деца се разследват за извършване на престъпления, а около 300 деца в момента са затворени в институции, на практика, лишени от свобода. Как ще се промени това с готвените промени в детското правосъдие?
⁃ България е единствената страна в Европа, в която деца до 14-годишна възраст и деца до 18- годишна възраст, които са извършили т.нар. статусни нарушения, а именно деяния, за които възрастните не носят наказателна отговорност, като бягство от дома, просия, скитничество, проституция и др., се наказват с лишаване от свобода.
Съществуват институции от затворен тип, т.нар. специализирани интернати, в които се въдворяват деца, които са в конфликт със закона, и те прекарват детството си зад решетки.
Веднага след встъпването си в длъжност преди една година извърших проверка в шестте съществуващи интерната и установих много трагична картина - лоши материални условия, липса на нормален образователен процес, на практика, децата там мизерстват, насилие между тях самите и от персонала, наказания, които не са предвидени в правилниците, неадекватна медицинска помощ и др. стряскащи факти.
Отправих много препоръки към всички отговорни институции, но една година по-късно се оказва, че нищо не се е променило. Продължават близо 300 деца да прекарват детството си зад решетки заради недомислената нормативна база.
Така че, една година по-късно, моето настояване като омбудсман е тези интернати да бъдат закрити в спешен порядък. Това предвижда новият закон за отклоняване от наказателно преследване и мерките за закрила. Приветствам този закон, защото и като принципи, и като цели, и като основни положения, и като органи, и като структури, той напълно отговоря на добрите европейски практики, при това без да преписва буквално чуждия опит, а е адаптиран към българските условия.
Най-радостната новина е, че тези интернати ще бъдат закрити, лошата е, че това ще се случи най-рано след година и половина, след като законът бъде приет и влезе в сила и мине гратисният период.
⁃ Имате ли визия какво трябва да се случи през тази година и половина, така че да се компенсира по някакъв начин този период, тъй като през това време ще продължи да има деца зад решетките?
- Аз ще настоявам, тъй като новият закон предвижда деца до 14 години изобщо да не бъдат лишавани от свобода, а деца до 18 години, които не са извършили престъпления, а просто нарушения, да не бъдат въдворявани в такива институции, да бъде приет един план, който да се приложи през гратисния период и който да възложи конкретни ангажименти на всички институции.
Целта е да бъде извършена подготвителната работа по извеждането на децата, а именно - индивидуална оценка на всяко от тях от мултидисциплинарен екип з неговите особености, семейна среда, извършените нарушения, така че там, където може да бъде предприето прекратяване на лишаването от свобода, това да се случи незабавно. Т.е., час по-скоро всяко дете, на което има шанс да бъде предоставена друга възпитателна мярка или друга социална услуга, да напусне детския затвор.
⁃ Съгласно закона, интернатите ще бъдат заменени от социални центрове с много по-приемливи условия, а наказанията ще бъдат заменени с възпитание. Обяснете, защо това да е правилният начин?
⁃ Новият закон за отклоняване от наказателно производство абсолютно изключва децата до 14 години и тези от 14 до 18 години, които не са извършили престъпление, а нарушения, вече ги изброих по-горе. Така че, това, което незабавно трябва да се направи е да бъдат създадени алтернативни социални услуги за децата, които не са обект и предмет на този закон.
Моето впечатление е, че социалното министерство не е готово с предоставянето на тези социални услуги, трябва да се случват по общините, в които живеят децата и техните семейства и техните училища.
За останалите деца, наказателното производство, включително осъдителните присъди и най-вече лишаването от свобода, са краен вариант. Т.е. специализирани служители от досъдебното производство - полицаи, прокурори, след което специализирани състави, ще решават във всеки един момент на наказателното производство налице ли са условията и възможностите детето да бъде отклонено от наказателното производство и да му бъде наложена възпитателна мярка. Тя може да бъде предупреждение, мерки на възстановителното правосъдие или в краен случай, настаняване във възпитателен център.
А за крайните случаи лишаването от свобода трябва да бъде в максимално съкратени срокове и при подходящи условия. Но това вече е за деца, които са извършили тежки престъпления. Смятам, че това е правилно, защото независимо дали са жертва или са извършители на престъпление, децата са деца и не могат да бъдат третирани наравно с възрастните.
⁃ Последните дни два случая много добре описват в България детското правосъдие- дете, откраднало списание е заточено в институция, а друго, изнасилило връстник ще лежи в Бойчиновци. Ще бъде ли новият закон по-справедлив към децата и ще изключи ли подобни случаи?
⁃ Аз мога да допълня тази картинка с още примери на деца, които идват от семейства с добри доходи, които полагат грижи, които искат да се грижат за своите деца и поради неглижиране на случаите от страна на комисиите за борба с противообществените прояви, местната власт и социалните служби, тези деца, за по-лесно, се изпращат в интернат. Без да си дават сметка и без, много често самите членове на тези комисии някога да са посетили въпросния интернат и да са наясно какво ще предложи той на същите тези деца. Не приемам обяснение от типа - ние вдигнахме ръце, защото не можахме да се справим с едно дете, което бяга от училище и скита. И решението е да бъде въдворено в детски затвор.
⁃ Видеогаври на ученици към ученици също възмутиха обществото. Как новият закон ще третира подобни случаи?
⁃ С възпитателни мерки, прилагани от службите за подкрепа, които ще бъдат създадени във всяка една община. Те ще включват различни специалисти - психолози, педагози, социални работници, които ще работят индивидуално с всяко дете и ще предприемат необходимите мерки. Добре е, че има механизми да се включи общността, хора, които са авторитети за това дете, близки, така че на детето да се въздейства чрез корекционно-възпитателни мерки, а не чрез настаняването му в ТВУ.
⁃ Колко е изостанала България в областта на детското правосъдие?
- Системата за детското правосъдие, по начина, по който съществува в момента е абсолютно неадекватна и противоречаща на основни правозащитни стандарти. Срам за държавата ни е, че е единствената в Европа, в която има деца, лишени от свобода за простъпки, за които възрастните не носят наказателна отговорност.
Добър опит е създаването на т.нар. "сини стаи", което винаги се отчита като един добър експеримент, но питам аз, какъв е този експеримент, който вече се развива повече от 10 години и не се е превърнал във всеобща практика, в реална реформа.
