Предложение, свързано със заплатите на депутатите, предизвика спор в пленарната зала

С пор в пленарната зала предизвика предложение за редакция във финансовите правила в проекта на правилник на Народното събрание (НС). Заради безредици в залата председателят на НС Росен Желязков даде десет минути почивка. След това обсъждането на парламентарния правилник беше подновено, предаде БТА.

Според сега действащите правила по бюджета на НС към основните заплати на депутатите се начисляват допълнителни месечни възнаграждения

за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година. Петър Петров ("Възраждане") предлага към трудов да се добави „или осигурителен“ стаж, както и на депутатите да се осигурява безплатен абонамент за правно-информационна система и безплатен достъп до библиотеки и читални.

В тази връзка Искрен Митев от „Продължаваме промяната - Демократична България“ обвини Петров,

че очевидно неговата депутатска заплата не му стига и, освен трудов, иска да се добави и осигурителен стаж. Иска НС да му плаща още по-голяма заплата, да му плаща безплатен достъп до библиотеката и читалнята и безплатен достъп до правните системи, коментира Митев и поиска колегата му от „Възраждане“ да обясни защо.

В отговор Петър Петров каза, че трудовият стаж бива тълкуван като осигурителен стаж.

Той отбеляза, че 200 хиляди лица, упражняващи свободни професии, са дискриминирани, защото не се осигуряват за болничен и майчинство. За да се избегне тази дискриминация, направих това предложение, да могат самоосигуряващи се лица, упражняващи свободни професии да са равнопоставени, посочи той. Петров посочи, че като юрист така или иначе ползва правноинформационни системи, има и карта за Народна библиотека, но такъв достъп би бил от полза и за останалите депутати. 

Това, което предлагате, не е за 200 хиляди човека,

а за вашата лична заплата, репликира го Митев. По думите му 300-600 лева е таксата за правно-информационната система и картата за Народна библиотека. 

Преди това депутатите приеха в правилника на Народното събрание, че внесените въпроси в рамките на парламентарния контрол до разпускане на Народното събрание (НС) следва да получат писмен отговор.

Министър-председателят, заместник министър-председателят и министърът ще могат да отложат само устен отговор на въпрос

или питане поради болест или командировка извън страната и при неотложни случаи, но не повече от два пъти, приеха още народните представителите. Предложението за редакция беше направено от Павела Митова („Има такъв народ“). Досега правилникът даваше възможност да се отлагат устен или писмен отговор на въпрос или питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. 

Народните представители, които са хабилитирани преподаватели във висши училища, запазват заеманата от тях длъжност

и могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им по споразумение със съответното висше училище, прие още парламентът по предложение на ГЕРБ-СДС. 

В правилника на НС беше записано, че парламентарните групи и парламентарните комисии

имат право на нещатни експерти. Нещатните експерти към парламентарните групи са до десет за всяка отделна група. Максималният брой нещатни експерти за една постоянна комисия е не повече от половината от броя на членовете ѝ.  

Досега беше регламентирано само, че народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници.

В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните сътрудници в Народното събрание. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размерът на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни.