След либерализацията на пазара: Ще скочат ли сметките за ток

С метките за домакинствата няма да се повишат дори след пълната либерализация на енергийния пазар. Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков пред БНР.

Той обясни, че е намерен механизъм за компенсиране на битовите потребители чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. По думите му, Министерството на енергетиката е подготвено за всички възможни сценарии. Министърът изтъкна, че независимо от това кога ще влезе в сила либерализацията, цените на електроенергията за домакинствата ще останат непроменени. Решението за точната дата зависи от Народното събрание.

Според приетото законодателство от 1 юли либерализацията ще започне със защитен механизъм, който ще гарантира стабилността на цените.

Този механизъм се основава на начина, по който функционира регулираният пазар.

В момента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя пределни цени, като създава енергиен микс от различни производствени мощности. Един от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ предоставя електроенергия на регулирания пазар, на цена около 80 лв. за мегаватчас, докато средната цена за битовите потребители е 138 лв. за мегаватчас. Към този микс се добавя електроенергия от въглищни и водноелектрически централи.

След либерализацията АЕЦ „Козлодуй“ ще може да продава електроенергията си на пазарна цена, която през последния месец е била около 280 лв за мегаватчас. Разликата от 200 лв на мегаватчас ще бъде насочена към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и ще се използва за компенсиране на битовите потребители. По този начин ще бъде гарантирано, че сметките им няма да се повишат.

Министърът на енергетиката заяви, че

работата „на парче“ през последните четири години и поемането на трудно изпълними ангажименти са довели до блокиране на значителна част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Затова трябва в максимални кратки срокове да се предоговорят важни реформи по плана.

Министър Станков добави, че някои от заложените реформи в ПВУ са неизпълними и биха довели до значително финансово натоварване за българските граждани. „Това по никакъв начин няма да позволи“, подчерта министърът и добави, че правителството ще се стреми към предоговаряне на условията, така че да бъде защитен националният интерес, като същевременно бъде запазено коректното отношение към Европейската комисия (ЕК).

Той посочи, че страната не е изпълнила ангажимента си за допълнително 40-процентно намаляване на въглеродните емисии от въглищните централи. През 2024 г., въпреки че зимата е била по-топла, спадът в емисиите е едва 35%. През тази година заради по-студената зима досега са изгорени три пъти повече въглища, което може дори да доведе до ръст на емисиите.

„Европа никога не е изисквала това от нас, не знам защо колегите са поели този ангажимент“,

заяви Станков. Той изрази опасения, че подобни условия могат да застрашат не само работата на ТЕЦ-овете, но и на въглищните мини, където работят 6500 човека. Според него е необходимо ангажиментът за намаляване на емисиите да бъде предоговорен на национално ниво, а не за всяка централа поотделно.

По отношение на договора между „Булгаргаз“ и турската енергийна компания „Боташ“ министърът посочи, че българският обществен доставчик няма финансовата възможност да покрива задълженията си към турската страна през последните 7-8 месеца.

Той определи договора като неизгоден за България и увери, че се търсят варианти за неговото предоговаряне. В момента правителството работи за по-ефективно използване на газопреносната инфраструктура, за да се избегнат плащания за неизползван капацитет.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase