След почивката: Депутатите с първа сесия в Партийния дом

З апочна новата пленарна сесия на 49-ото НС. Председателят на парламента Росен Желязков обяви началото на заседанието.

В зала се регистрираха 188 народни представители. В новата пленарна зала „Св. София“ прозвучаха химните на България и на ЕС. 

Есенната сесия на 49-ото Народно събрание (НС) бе открита в сградата на бившия Партиен дом. Решението бе обявено в началото на август от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС). Промяната бе аргументирана от него с необходимостта от сериозен ремонт на историческата сграда на Народното събрание, чиито девиз „Съединението прави силата“ също трябвало да намери своето място в сградата на бившия партиен дом. Желязков информира още, че все още няма решение историческата сграда на парламента да бъде превърната в музей, а рокадата в работното пространство определи като временна.

Опити за трайно преместване работата на депутатите в сградата на бившия Партиен дом бе направен и в рамките на 44-ото НС, чиято десета сесия бе открита в изцяло ремонтираната зала „Св. София“. Председателят на 44-ото НС Цвета Караянчева обяви края на ремонта, за който били похарчени близо 18 млн. лв. Всъщност депутатите от 44-ото Народно събрание са първите и последните, заседавали в реновираната пленарна зала „Св. София“.  

След повече от две години или 890 дни прекъсване депутатските банки, разположени в 12 реда под стъклен купол, в реновираната зала „Св. София“ отново са на разположение на депутатите от състава на 49-ото Народно събрание.  

Решението за рокадата преди три години предизвика полемика, свързана с работата на парламентарните журналисти и ограничаването на достъпа им до народните представители. 

И сега представителите на медиите няма да имат достъп до работните помещения на парламентарните групи, разясни Желязков по време на информационна среща с представителите на медиите от началото на август. 

Достъпът на журналистите се очаква да бъде на две места във фоайето на централния вход откъм Ларгото, откъдето се очакват да влизат депутатите и пред пленарната зала на третия етаж.

Съображения „срещу“ решението за провеждането на заседанията на парламента в сградата на бившия партиен дом сега,  и преди три години, изказаха депутати от различни парламентарни групи, сред които „Има такъв народ“.  

Именно те настояха в състава на 45-ото Народно събрание заседанията да се провеждат в историческата сграда на парламента. Заседанията на следващите 46, 47, 48-о Народни събрания също бяха в историческата сграда на пл. „Народно събрание“. 

Традиционно застъпниците на идеята заседания да се провеждат в историческата сграда на парламента я свързват с духа на парламентаризма.  В началото и на тази сесия се очаква да прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз. Традиционни са и заявките на парламентарните групи за новия политически сезон и основните им приоритети.

Справка в съхранените от отдел „Справочна“ на БТА медийни публикации, част от тематичния архив, свързан с имуществото на БСП, показва, че въпросът с преместването на заседанията на парламента в сградата на бившия Партиен дом всъщност датира от 1999 г.

Темата за сградата на бившия Партиен дом присъства трайно в заглавията на вестниците от 90-те години на миналия век. В тях тя е определяна като „Бялата къща“, според публикация на в-к „Труд“, бр. 77 от 8 април 1994 г. , „Голямата къща“- в публикация на в-к „Труд“, бр. 65 от 18 март 1992 г. под заглавието: „Депутатите се изнасят от ЦК на БКП“ , „сфинкса“ във статия на в-к „Труд“ от 3 април 1999 г. в която в надзаглавието четем: „Институциите се карат кой да владее сфинкса в центъра на София“, „Жилище на властта“- в-к „Култура“, бр. 39 от 27 ноември 1991 г.

Сценариите за изпозлването на сградата на бившия Патриен дом от началото на 90-те години включва проекти за модернизацията ѝ от хотел на веригата „Хилтън“ до Национален център за бизнес и култура, а в битността на сградата се включва пребиваването на Националната художествена галерия, кино и базар за произведения на културни дейци.   

Преглед на вестниците от периода в началото на 90-те години свидетелства за всеобхватен интерес към артефактите от сградата на бившия Централен комитет на Българската комунистическа партия (БКП). Предмет на интерес в статиите са както демонтираната звезда – символ на комунизма, премахната през 1990 г., тайните тунели, свързващи Партийния дом с разрушения в края на 90-те години Мавзолей на Георги Димитров, килимите, личното биде и ваната на тогавашния председател на ЦК на БКП – Тодор Живков. 

Идеята за ремонт на зала „Света София“ – бившата „Георги Кирков“ и превръщането ѝ от концертна зала в пленарна, е лансирана от Йордан Соколов, председател на 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание през 1999 г. 

Решението собствеността на бившия Партиен дом да бъде прехвърлена на Народното събрание е взето от Министерския съвет през 1992 г. Реално ремонтът на зала „Св. София“ и превръщането ѝ в пленарна зала се осъществява десетилетия по-късно. Десетата сесия на 44-ото Народно събрание е тържествено открита в сградата на парламента на пл. „Александър Първи“. В началото на заседанието председателят Цвета Караянчева коментира преместването като дълго обсъждано и трудно осъществено. 

 „Чисто емоционално за повечето от нас бе тъжна раздялата с историческата сграда на парламента от 1884 г., с нейната красота, скромност и липса на помпозност, но настоящата сграда има неоспоримо предимство, че предлага далеч повече работна площ“, посочи  Цвета Караянчева. 

Не сградите, не тухлите, мраморът или бетонът определят качеството на работа на един парламент, а духът на живите, работещи в него хора, подчерта председателят на Народното събрание и допълни, че ако те имат волята да предложат на гражданите и данъкоплатците съдържателни дебати и закони, няма да им се налага да се оправдават, че духовете от миналото са им попречили.

София, 25 май, 1992 г. Правителството обсъди днес различни варианти за използването на бившия Партиен дом в центъра на София. Решено бе специална експертиза да установи реалните разходи при предлаганите варианти – използване на сградата от правителствени учреждения, превръщането и в градски дом или нейното отстъпване за стопанска дейност. Предвижда се по-късно да се осъществи проучване на общественото мнение за бъдещото използване на сградата. Експертизата ще бъде извършена от специалисти на министерствата на правосъдието, културата, териториалното устройство, жилищната политика и строителството и на Столичната община. 

****

Депутатите ще се настанят в бившия Партиен дом 

София, 31 август 1992 г. Министерският съвет реши днес да предостави безвъзмездно за стопанисване и управление на Народното събрание на Република България сградата на бившия Партиен дом на ЦК на БКП в столицата с наличните в нея канцеларско и друго обзавеждане и оборудване, движими материални ценности, машините и техническите съоръжения, с изключение на голямата концертна зала и салона в кулата в западната част на сградата. На Министерство на културата се предоставят голямата концертна зала/бившата зала „Георги Кирков“ в Партийния дом и фоайетата, помощните помещения, цялото оборудване, обзавеждане и техника, както и салонът в кулата на западната част на сградата. 

Главно управление на архивите запазва правото на безвъзмездно ползване на специално оборудваните помещения за съхранение на документи в сградата на бившия Партиен дом. 

До 30 ноември фирма „Комтекст“ трябва да освободи всички помещения, заемани от нейната печатна база на партерния етаж в северния блок на сградата. 

Народното събрание и канцеларията на президента запазват правото си на стопанисване и управление на стол-ресторанта, кухнята и обслужващите помещения към тях в сутерена на Северния блок на сградата на бул. "Дондуков" 2 . 

Министерство на финансите се задължава до 15 септември 1992 г. да осигури към бюджета на Народното събрание необходимите допълнителни средства за извършване на най-неотложните ремонти в сградата на бившия Партиен дом, както и за техническото и текущото поддържане на сградата за периода до края на т.г. 

****

Отделни зали за всеки от големите български художници да има в бившия Партиен дом, предлага Министерството на културата  

София, 12 април 1994 г. Да се отпусне на Националната художествена галерия източното крило на бившия Партиен дом е предложило Министерството на културата в писмо до парламентарната комисия по култура, председателите на парламентарните групи и до председателя на Народното събрание. Отговор обаче все още няма, макар че искането е от 23 декември 1993 г. , затова потърсихме днес съдействието на средствата за информация, каза на пресконференция заместник-министърът на културата Борис Данаилов. 

****

Националната художествена галерия получи исканите помещения в бившия Партиен дом 

София, 3 ноември 1990 г. Служебното правителство реши днес отлаганото цяла година предоставяне на помещения от бившия Партиен дом за нуждите на Националната художествена галерия. Част от сградата в източния блок, както и депото за съхранение на художествени произведения, което е в приземния етаж на сградата, с решение на кабинета от днес, се предоставят безвъзмездно за стопанисване на Министерство на културата и за нуждите на Националната художествена галерия.  

****

Замислена е реконструкция на бившия Партиен дом, парламентът ще се мести там 

София, 23 юни 1999 г. Председателят на Народното събрание Йордан Соколов е предложил да се реконструира бившия Партиен дом, където да се премести дейността на парламента и е получил подкрепата на председателски съвет на НС. Това г-н Соколов каза при завръщането си днес от Анкара. 

Реконструкцията може да се започне вероятно още това лято. Йордан Соколов смята, че средства за този ремонт ще има, защото парламентът е реализирал значителни икономии в бюджета си и миналата и тази година. 

Основно трябва да се преустрои сегашната зала "Света София", за да изпълнява ролята на пленарна зала. В част от нея ще се разположат местата на депутатите, а в останалата част ще трябва да се обособи място за публика и журналисти, защото залата няма балкони, има само няколко ложи. 

Има идея да се реконструира и фасадата на сградата като се отреже надстройката с кулата, а последният етаж се облече в медна обшивка, каза г-н Соколов. 

Ето как е отразена темата с модернизацията и инвентаризацията на Партийния дом във вестниците:

Партийното издание в-к „Дума“, бр. 130, 11 август 1990 г. дава право на отговор на Маргарита Михнева по повод нейн репортаж в „Актуална антена“.  В текста, публикуван от изданието се посочва, че Секретариатът на ЦК на БКП с решение № 648 от 25 юли 1984 г. дава съгласие да се извърши проектирането и преустройството на петолъчната звезда на кулата на Партийния дом по подобие на рубинената звезда на Кремъл в Москва.

„ЦК на БКП дава съгласие петолъчната звезда да се осветява ежедневно“, се изтъква в текста. В него се посочва, че звездата била от синтетичен рубин и със значителна стойност. „Съветските колеги от предприятие „Техноекспортстрой“ изрично са поставили условие българската петолъчка да бъде по-малка от съветската“. 

В-к „24 часа“, бр. 230, 27 август 1993 г. пише: „Александър Йорданов влиза в кабинета на М. Балев“.

От 1 септември депутатите започват да се пренасят в новата парламентарна обител – бившия Партиен дом. В текста се посочва, че основният ремонт започнал през април, е на привършване, а предоставените за ремонтните дейности пари са в размер на 20 млн.лв. от бюджета на НС.

Около 70 работници къртят, мажат, чистят, подновяват покрива и възстановяват опожареното. До края на август бившата зала „Георги Кирков“ трябва да бъде освободена от разположените там кино и базар, за да започне преустройството ѝ в заседателна зала. 

В същата статия, четем в подзаглавие в курсив: „Изчезнала е дори ваната от личната баня на Тодор Живков“, изнесена оттам по нареждане на Петър Младенов. Трябвало да се подменят всички батерии и около една четвърт от санитарната керамика. Депутатите ще продължат да се хранят в стола на президентството, тъй като ресторантът на бившия ЦК на "Московска" бил реституиран. Бюфет от сто места ще утолява депутатския глад в новата сграда. Той ще е три пъти по-голям от този в старата сграда, но вероятно ще е доста населен, пише изданието.

Засега са заличени партийните символи вътре в сградата. Национален конкурс за оформянето на фасадата ще има през есента. Поставката на рубиновата звезда, дулото на върха на сградата и скулпторната композиция със знамената вероятно ще бъдат премахнати, се посочва в текста. 

В-к „Демокрация“, бр. 74, 27 март 1992 г. четем заглавие: "Чували злато в бившия Партиен дом"

При инвентаризацията на складове в бившия Партиен дом бяха намерени позлатените обшивки на пиедестала на звездата. Те са били в няколко запечатани чувала. Описите и спецификацията относно звездата БСП завеща на държавата в около петдесетина папки. О документите е видно, че за „облагородяването“ в жълто на партийния връх а били нужни около два килограма злато (1,930 кг). Те са били поръчани от СССР през 1986 г. Поръчката е направена не от името на БКП, а от името на Народна Република България. По-нататък в материала четем, че експерт златар е установил пробата на ценния метал – 14 карата и за съдбата на червената звезда. Червената звезда, която преди време отлетя в неизвестна посока, също „гнезди“ в съседен склад в сградата. Специална комисия от Монетния двор ще оцени и ще намери приложение на партийните златни и рубинени отломъци, пише изданието.   

В-к „Труд“, бр. 65, 18 март 1992 г. е поместено заглавието: „Бившият Партиен дом става дом на народните избраници“, а в надзаглавие е записано: „Бидето на Тато се ползва от чистачките на парламента“. 

В-к „24 часа“, бр. 92, 7 април 1993 г.  „Безопасен тунел между парламента и хотел „София“ предлага проект“ - „Партийният дом да стане „Хилтън“ 

В-к „Демокрация“ бр. 204, 2 ноември 1993 г. „Работният комплекс на Генералния – поглед отблизо“

От понеделник започва настаняването на парламентарните групи в ремонтираните помещения на бившия Партиен дом. Вече са готови да ги посрещнат третият и четвъртият етаж на Голямата къща. Вчера наш екип надникна в служебните покои на Генералния на втория етаж.  

Във в-к „Стандарт News“, бр. 224, 16 април 1993 г. е поместено фолио със заглавие: „Парламентът се преселва в Партийния дом“, в надзаглавие е записано: „Български депутати заемат кабинети на експартийни величия“

В-к „Демокрация“ бр. 21, 26 януари 1994 г. предупреждава: "Кино „Света София е пред закриване"

Парламентът окончателно влиза във владение на бившия Партиен дом. До 1 февруари трябва да приключи инвентаризацията на бившия Партиен дом и парламентарната администрация ще се разпорежда оттук нататък с цялата сграда. В статията се припомня, че с решение от Беровия кабинет от 9 април 1993 г. цялата постройка бе дадена на Народното събрание. 

В-к „Труд“, бр. 77, 8 април 1994 г. „Депутатите се изнасят от ЦК на БКП“, а в полето с надзаглавие се посочва: „Парламентът се сети за икономии, след като се заговори за избори“.   

Парламентът да се откаже от бившия Партиен дом в центъра на столицата, ще предложи бюджетно-финансовата комисия в пленарна зала. Причината е липсата на средства за поддържането на огромната сграда на бившия ЦК на БКП с над 43 декара разгърната площ, в които са разположени около 550 помещения, заяви вчера Венцеслав Димитров, шеф на комисията. 

В-к „Демокрация“, бр. 80, 12 април 1994 г. пише: „Светият кръст гони дявола от бившия Партиен дом“. По-нататък от текста става ясно, че по решение на депутатите Комисията по вероизповеданията е влязла в нов дом – бившия партиен. 

„За нас определиха ъгловото помещение на четвъртия етаж. От снощи на прозореца засия и двуметровия кръст, който се вижда от двореца и от целия площад „Демокрация“, похвали се архиепископ Христофор Събев, председател на комисията. 

В-к „Стандарт“, бр. 1027, 25 юли 1995 г. пише: „Бившият партиен дом влиза в ремонт“. Народното събрание ще прави ремонт на бившия Партиен дом през лятото. Реконструкцията в южното и северното крило ще глътне 400 хил. лв. от парламентарния бюджет. 

В-к „Демокрация“, бр. 218, 14 октомври 1996 г. пише за размера на депутатското кресло. Заглавието е: „По-широко ще е депутатското кресло“. Става ясно, че новите депутатски места в бъдещата пленарна зала на „Батенберг“ ще са по 75 сантиметра, с формата на тялото, а редовете ще са метър и половина един от друг. Депутатските екстри са част от плана за преустройство на зала „Св. София“ в бившия партиен дом, пише изданието. В текста се посочва, че след реконструкцията на зала „Св. София“ ще започне основен ремонт и на сегашната сграда на Народното събрание. Тепърва ще се решава дали тя остане само за тържествени случаи, или ще бъде превърната в музей. 

В-к „Българска армия“, бр. 15069 от 13 април 2001 г. 

Строят пленарна зала в бившия Партиен дом.  Модерна зала за пленарни заседания и просторен гараж под нея ще бъдат изградени във вътрешния двор на бившия партиен дом в столицата, който сега се стопанисва от парламента. Така ще се облекчи до голяма степен работата на следващото 39-о Народно събрание, каза председателят на парламента Йордан Соколов вчера. 

С новото строителство ще се създаде удобство за работа на депутатите, защото на едно място ще се намират кабинетите им, пленарната зала и работните зали на комисиите, ще има място и за служителите на парламента, стана ясно от думите на Соколов. 

През 2000 г. парламентът икономисал над 3,52 млн. лв. Това било станало, защото не е изграден планираният модерен ресторант в сградата на бившия Партиен дом. 

Интересът към депутатските кресла, столова и артефактите от епохата на комунизма като партийната звезда –заемат централно място десетилетия. 

В-к "24 часа", 4 октомври 2010 г. пише: „Нашата петолъчка по-модерна от кремълската звезда“, в подзаглавие е уточнено: „В София се пази старата, новата е станала на скрап“. Посочва се още, че към съоръжението е имало сложна поддържаща техника, за да бъде петолъчката почиствана и да не изгасва никога – система от вентилация против обледяване, калорифер, елнагреватели  и др.