Б ългария е малко късче от земята, от географската карта на Европа, от света, но е важна част от историята, такава, каквато я познаваме днес. Плиска е поредното място на нашата територия, което носи славна история и величие. Освен че е първата българска столица, тя е и първата европейска - факт, който много хора от стария континент не знаят.
Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 28 километра североизточно от град Шумен и само 3 километра от съвременния град Плиска. Резерватът е много важен за българската история и култура и е част от Стоте национални туристически обекта. Това е място, което всеки българин трябва да посети поне веднъж в своя живот.
Плиска е столица на българската държава още от нейното основаване през 681 г. до 893 г. В този комплекс може да видите останките на една забележителна столица и крепост, които свидетелстват за майсторството на българите още от онова време.
Строителство
Тъй като се смята, че българите са народ, който идва от степите, те строят столицата си насред полето, което е обградено с височини, които служат за естествена преграда пред враговете. На територията на комплекса се наблюдават три отбранителни пояса.
- Първият представлява дълбок земен ров с висок насип, който огражда външния град.
- Вторият е изграден от огромни каменни блокове, които образуват висока около 12 м крепостна стена, която на всяка стена има по 2 петоъгълни кули и порта, а главният вход е на източната крепостна стена.
- Третият пояс е тухлено укрепление, което е имало за цел да защитава цитаделата.
Градът е бил с наистина огромни и много впечатляващи за онова време размери -– 23,3 кв. км. Дворецът на кан Крум е построен върху 500 кв. м и е сред най-забележителните паметници в целия комплекс. Историците са открили и няколко тайни изхода, през които аристокрацията и населението са можели да избягат от града по време на обсада. В двореца е имало водохранилище и няколко доста просторни бани.
Второто по-мащабно разширяване на града се свързва с времето на управлението на кан Омуртаг (814 – 831). Той дозавършва крепостните стени, гради езически храмове и построява известната и емблематична Тронна зала.
На 1,3 км от източната порта на вътрешния град се намира Голямата базилика – уникална постройка, която е и най-големият християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ, което е наистина впечатляващо.
Розетата от Плиска
Доста неща се знаят за древната столица Плиска, разбира се голяма част от тях са все още мистерия за историци и археолози, безспорно обаче най-голям интерес буди известната розета от Плиска. Тя представлява интерес не само за учени, но и за всички хора, докоснали се до този красив древен български град, който крие в себе си богата история, култура и лека доза мистичност.
През 1961 г., при разкопки в района на първата българска столица, археолозите откриват древно медно украшение, с кръгла форма, седем лъча и много интересни надписи от двете му страни. Оказва се, че са открили най-известният прабългарски артефакт. Тя е толкова уникална, че все още буди интерес, тъй като се смята, че нейната тайна не е съвсем разкрита.
Интересен факт за розетата от Плиска е, че броят на лъчите ѝ е точно 7, колкото са и небесните тела, които българите са смятали за божества и са почитали много дълбоко. Това са Слънце, Луна, Марс, Юпитер, Сатурн, Венера и Меркурий. Исторически данни показват, че и други народи са почитали тези божества, като вавилонци, индийци и персийци.
Точно тези 7 небесни тела, изобразени на седемте лъча навеждат учените на една от теориите за розетата, а именно че е служела за астрологични предсказания, спрямо тези 7 небесни тела.
Учените обаче все още не могат да стигнат до единодушие относно надписите на розетата и нейното предназначение. Текстът дори е оприличен с древния минойски и=език от остров Крит.
Важно е да се отбележи, че подобни розети са откривани и по други места в древния свят, като Асирия, Шумер, Акад и други. Там подобни розети са познати с името „Звездата на магите“. Смята се, че при тези народи, числото 7 е сакрално и носи много скрити послания в себе си.
От другата страна на розетата е изобразен добре познат символ – ипсилон с две хасти, като този знак единодушно е определен като знака на бога небе. В различните древни държави, този бог е носил различно име – в Шумер се е казвал Дингир. При други народи е претърпявал различни изменения – Денгер, Дангра и накрая Тангра – добре известният древен бог на племето Дуло, от което произлиза и самия кан Аспарух, основателят на българската държава.
Определено може да се каже, че този древен прабългарски артефакт е много интересен, но и също толкова мистериозен. Дали някога ще разкрие напълно своите тайни, няма как да знаем. А дали и трябва? Има тайни, които определено е по-добре да останат такива.
Още от автора:
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
