Ще се промени ли курсът на лева

Това, което гарантира курса на лева е, че има пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка

К акво всъщност означава внесеното в края на миналата седмица от председателя на Бюджетната комисия, Менда Стоянова, предложение за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ, с което се изменя текстът за валутния курс на лева спрямо еврото?

Всъщност, както и досега курсът продължава да зависи от БНБ. Курсът на лева спрямо еврото не е резултат само от законов текст, а от цялостния механизъм на валутния борд, който на практика няма да спре да действа.

Променят текста за курса на лева в закона за БНБ

Това, което гарантира курса на лева е, че има пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка.

Член 28 от закона за БНБ гласи, че общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно член 29.

След като бъде прието изменението внесено от Менда Стоянова, официалният валутен курс на лева спрямо еврото, което замести марката, няма да се промени.

Това, което се променя е, че ако България бъде поканена да участва в механизма на обменните курсове – ERMII или т. нар. чакалня за еврозоната, БНБ вече ще бъде задължена автоматично да се намесва на пазара при промени на курса на лева спрямо еврото, надхвърлящи 15%, колкото е стандартната лента на колебание.

С оглед на това, че и в момента БНБ е задължена да подържа настоящия курс на лева спрямо еврото по същия начин, но в още по-малки граници, реално тази законова промяна няма да се отрази по никакъв начин на стойността на българския лев.

Защо тогава се налага въпросното изменение на Закона за БНБ?

Защото такова е изискването за присъединяване към еврозоната. Повечето държави в паричния съюз на еврото са влезли в него без да са били във валутен борд. Така че правилата за присъединяване не разглеждат специфичния случай на България. По подобен път минаха и Латвия и Естония, без това да доведе до някакви сътресения.

Опитът и на двете държави, преминали през валутни бордове, показва, че след присъединяването към еврозоната инфлацията на потребителските цени не само не се покачва, но значително намалява. И това е съвсем логично.

Дори и в момента вносителите в България отчитат валутен риск, въпреки че страната е във валутен борд. С влизането в еврозоната, този риск значително ще намалее за вноса от държавите извън паричния съюз и ще изчезне при търговията със страните, използващи еврото като своя валута.

Домбровскис: Еврото в България – след 3 години

В момента текстът на член 29 от Закона за БНБ гласи, че официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса на лева по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка.

С предложения законопроект, внесен в Народното събрание на 23 януари, текстът ще се промени така:

"Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ) официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз".

Член 1.1 от споразумението на ЕЦБ с централните банки на държавите от ЕС извън еврозоната гласи, че всяка страна участва в съвместно уведомяване на пазара за двустранните централни курсове и всякакви промени в тях между участващите валути извън еврозоната и еврото, както е договорено в съответствие с общата процедура, посочена в параграф 2.3 от Резолюцията.

А член 17.1 гласи, че всички страни по взаимното споразумение, постигнато в съответствие с параграф 2.3 от Резолюцията, включително ЕЦБ, имат право да започнат поверителна процедура, насочена към преразглеждане на централните лихвени проценти.

Въпросният параграф 2.3 гласи, че решенията относно централните лихвени проценти и стандартната лента на колебание (на валутния курс – бел. ред.) се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите-членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм (ERMII – бел. ред.), следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов съвет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменния курс, ще вземат участие, но няма да имат право на глас в процедурата. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат поверителна процедура, насочена към преразглеждане на централните лихвени проценти.