И деята не е нова, но сега придобива реални очертания: страните-членки на ЕС, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на субсидиите. България също може да попадне в списъка на санкционираните, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).
Онези държави от Европейския съюз, които не спазват правилата, да бъдат наказани със съкращаване на евросубсидиите: тази идея се върти в медиите и в политическите кръгове вече близо две години.
Бойко Борисов: Безработица реално няма. Има за тези, които не искат да работят
Колонии ли са страните от Източна Европа на Запада
Антонио Таяни: Трябва да има наказания за страните, които не приемат бежанци
Става дума най-вече за страни, които се отклоняват от принципите на правовия ред, ограничават независимостта на съдилищата или посягат на медийната свобода - както се случва в Полша и в Унгария. Със същия финансов инструмент може да се въздейства и върху онези държави, които не полагат достатъчно усилия в борбата срещу корупцията, срещу климатичните промени или срещу младежката безработица. А и спрямо онези, които не желаят солидарно да носят бремето на нарасналия миграционен натиск.
Дискусията вече придобива реални очертания. За финансовия период 2021-2027 година Европейската комисия очевидно наистина възнамерява да упражни финансов натиск върху държавите-членки, които нарушават правилата.
Източници от Брюксел посочва, че пари от еврофондовете ще се отпускат единствено, ако съответната страна се придържа към стандартите на правовата държава. Става дума както за независимостта на съдилищата, така и за борбата срещу корупцията. Аргументацията е логична: единствено една добре функционираща правова държава създава подходящи условия за икономическо развитие. Комисията възнамерява да орязва не само структурни помощи, но - когато се налага - и парите по други бюджетни линии, най-вече селскостопанските субсидии. Както е известно, структурните и селскостопанските фондове обхващат цели три четвърти от общия обем на европейския бюджет, който възлиза на 160 милиарда евро годишно. Засега няма да бъдат съкращавани единствено такива позиции като парите за програмата „Еразъм”, защото не е редно гражданите да бъдат наказвани заради грешките на правителствата си, поясняват в Брюксел.
Към момента се обсъждат три варианта. Според първия решението ще се взима пряко от Европейската комисия. Във втория Комисията ще излиза с препоръка, която трябва да бъде одобрена от държавите-членки. А при третия Комисията ще взима решение, което може да бъде отхвърлено от държавите-членки единствено с голямо мнозинство. Везните сякаш клонят към третия вариант, което означава, че Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия няма да бъде в състояние да блокира решенията.
Съдът на ЕС отхвърли жалбата на Унгария срещу квотното разпределение на бежанци
Вишеградската четворка отряза ЕС за имигрантите
Унгария може да бъде лишена от глас в ЕС
Евентуалното съкращаване на фондовете би засегнало най-вече Полша и Унгария, но също така България и Румъния, пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” в своя публикация по темата.
Няколко страни от Източна и Средна Европа ще бъдат засегнати и от следващата мярка, която обмисля Европейската комисия. А именно - средствата от структурните фондове да зависят не само от икономическото положение на получаващата държава, но и от фактори като младежката безработица, образованието, опазването на климата, научно-изследователската работа и готовността на страната да поеме своя дял от разноските по нарасналата имиграция в Европа.
Спестените пари вероятно ще бъдат пренасочени към Гърция, Италия и Испания. Условията за отпускане на пари от структурните фондове са формулирани гъвкаво, така че е напълно възможно за периода 2021-2027 година държави като Полша и Унгария да получават значително по-малко средства, като идеята е финансирането да бъде пренасочено към Южна Европа - Испания, Италия и Гърция. В момента Полша получава най-много пари от структурните фондове - 5,5 милиарда евро годишно. В списъка на най-големите нетни получатели следват Италия, Румъния, Испания, Чехия и Унгария.
Следващата седмица еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер ще внесе предложенията за бюджетната рамка за периода 2021-2027 година. Дебатите няма да бъдат лесни, включително и поради огромната финансова дупка, която ще се отвори след излизането на Великобритания от ЕС. Ето защо Йотингер очевидно търси и други финансови източници, например т.нар. данък върху пластмасовите опаковки, за който в Брюксел се говори от известно време насам. Досега ЕС се финансира главно от вноските на страните-членки. Собствените приходи, най-вече постъпленията от мита, възлизат на около 20%. Йотингер иска да вдигне собствените приходи до 40 на сто, като за целта обмисля не само „пластмасовия данък", но и други мерки. Например - приходи от търговията с парникови емисии или пък евентуалното изравняване на минималния корпоративен данък в държавите от ЕС.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
