Шокиращ доклад на Световната банка за България

Б ългария е постигнала значителен напредък в подобряването на жизнения стандарт на всички българи през последните десетилетия. Тя е направила значителни стъпки за настигане на останалите държави от Европейския съюз, като брутният вътрешен продукт на глава от населението, претеглен през покупателната способност, е нараснал от 29% от средния за общността през 1997 г., до 45% през 2013 г. Това показват данните на Световната банка. В резултат 1.7 милиона българи са се измъкнали от бедността.

В общи линии с това се изчерпват положителните изводи за България в доклада на Световната банка.

Делът на българите в риск от бедност остава висок. Възможностите за повишаване на доходите са ограничени, особено за най-бедните 40% от населението, а световната финансова криза през 2008 г. сложи спирачка за задвижвания от чуждестранни инвестиции икономически растеж.

Потенциалът за повишаване на доходите на населението, особено на бедните, ще остане нисък, ако икономиката на страната продължава да расте със сегашния темп от около 2% годишно.

Бързият растеж трябва да бъде подкрепен от по-висока производителност, повече работни места и по-голямо участие на работната сила, смятат от Световната банка.

Къде се крият основните проблеми? Първо, в държавата. Управленските проблеми намаляват ефективността на вътрешните политики в подкрепа на растежа и споделения просперитет.

Напредъкът в осигуряването на върховенството на закона не е достатъчен, за да се наложи контрол над корупцията и да се направи управлението по-ефективно. Седем години след влизането на страната в ЕС, тя все още трябва да бъде наблюдавана в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, тъй като не е реформирала съдебната и правната си системи.

България се представя трайно по-зле спрямо почти всички други членки на ЕС като показатели за държавно управление. Разликата е най-голяма от гледна точка на принципите на правовата държава. Регулациите и администрацията са неспособни да гарантират спазването на договорите и правото на собственост. Полицията и съдилищата са неефективни, като нивата на свързана с насилие престъпност са големи. Държавата се проваля и в ограничаването на корупцията, като степента, в която публичната власт се упражнява за лична изгода и в полза на елити и частни интереси, е висока.

От 1998 г. България е напреднала в преодоляване на изоставането си в тези области, но е
все още е далеч от другите държави в ЕС. Освен това тя изостава и по отношение на прозрачността на изборите и политиките.

Управлението на публичните инвестиции не се съобразява с най-добрите практики. То не подкрепя определянето на национални приоритети и контрол върху качеството на инвестиционните предложения, както и контрол върху инвестициите на местно ниво.

Освен това оценката на проектните предложения често се разбира като прости инженерни анализи, без да се отчитат дългосрочните икономически ефекти и социални ползи. Прозрачността и отчетността на капиталовите разходи са минимални.

Няколко компании например, изглежда доминират на пазара за обществени поръчки в области като строителството на пътища.

Достъпът до публични услуги е труден поради несъответствия във формулировките за управление и изпълнение, неефективни държавни институции и администрация, обслужване на други интереси и връзкарство.

Системните реформи в публичната администрация са в застой. Административната реформа в
последните години се състои основно в намаляване на персонала, премахване на дублирането на някои функции и промени на възнагражденията на държавните служители. Основните структури на управление и техните методи на работа обаче остават като цяло непроменени.

В някои случаи лошото качество, а не прекомерния обем на регулациите, удря бизнеса. Неадекватни регулаторни институции често са в основата на проблема. Например управлението и независимостта на регулатора на пазара на електроенергия създават опасност за достъпа до услугата, с негативни последици за бизнеса и домакинства.

Парадоксално, но въпреки че общественото доверие в правителството е ниско, очакванията към него са високи.

Бизнес средата, създадена от държавата, не е добра. България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, да инвестира и да иновира, така че да се подобрят икономическите перспективи и да се спре или за предпочитане да се обърне, емиграцията на младите българи.

Демографските промени създават опасност за икономиката в дългосрочен план. Населението на България бързо намалява и застарява. Само за три десетилетия тя се превърна в третата най-застаряла държава в Европа, а през 2050 г. броят на българите в трудоспособна възраст ще е с 40% по-малък, ако настоящите тенденции продължат. Това ще е най-големият спад на работната сила в света.

Политиката на държавата спрямо младите българи е неадекватна. Качеството на образованието намалява и силно зависи от благосъстоянието на техните семейства. Учениците с по-висок стандарт на живот и тези, които живеят в градовете, показват много по-добри резултати от бедните и учащите се в по-малките населени места. Неравенството на образованието в България започва от ранна възраст.

Проблемите не свършват дотук. В същото време висшето образование е насочено към масовия прием на студенти, често за сметка на качеството на програмите и обучението.

България има най-ниския процент на учене през целия живот в ЕС. В резултат намалява способността на работниците да сменят работодателите, отраслите и регионите, търсейки работа с по-висока стойност. Образователната система не дава необходимите основни познавателни умения, които да позволят на българите да учат, както останалите граждани на ЕС.

Социалният капитал се разпределя неравномерно в България, като нарастващ дял от населението се чувства отчуждено от обществения договор. Уязвимите групи са младите хора, пенсионерите, бедните в селските райони, както и ромските и турско малцинства, които са изключени от определени пазари и от ефективен достъп до социални инвестиции.

Рисковете за стабилността на банковия сектор остават. Тези рискове включват относително високо ниво на необслужваните кредити, продължителната икономическа стагнация, относително ниско покритие на проблемните заеми от резервите на банките, опасност от евентуални външни шокове.

За да се ускори развитието на българската икономика, според Световната банка са необходими решителни реформи в три основни области. Първо, укрепване на институционалната и правната рамка на държавното управление. Второ, увеличаване на уменията и пригодността за заетост на българите и трето, подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи.

По-бързият икономически растеж, обаче няма да е достатъчен, ако увеличаването на благоденствието не обхваща всички българи.

Почти половината от живеещите на границата на бедността 40% от населението са или безработни, или извън работната сила. Положението на ромите заслужава специално внимание, защото те ще формират голяма част от бъдещата работна сила в страната. В същото време тяхната пригодност за заетост е ограничена заради липсата на професионален опит, социална интеграция и образование.

Икономическият растеж трябва да се подхранва от нови работни места и пренасочване на работната сила към по-продуктивни сектори, като например тези, свързани с информация и комуникация и такива услуги като логистика, туризъм, и др. Също така трябва да се засили интеграцията на българските предприятия в европейските производствени вериги с висока добавена стойност.

По-добрата бизнес среда, основана на всеобхватни структурни реформи и стриктно придържане към принципите на правовата държава, особено зачитане на договорите, ще насърчи доверието в България на инвеститорите. Това от своя страна ще стимулира създаването на работни места.

А мерки за подобряване на социалната интеграция, както и инвестиции в образование и нова инфраструктура, могат да генерират положителен цикъл на растеж и просперитет.

Колкото по-висок е ръстът на производителността, толкова по-лесно ще бъде за България, да обърне посоката на демографските промени.

Световната банка също така препоръчва на България да намали ДДС на лекарствата, защото половината от доходите на бедните българи отиват за медикаменти.