Семейство и спортен дух: Как Стенли победи левкемията

"Със семейството ми минахме през ада. Двамата ми синове ме виждаха в състояние, в което нито едно дете не трябва да вижда татко си. Трябваше да ги водим на психолози."

Това разказа бившият капитан на националния ни отбор по футбол Стилян Петров в интервю за BBC Radio 5. 

Петров е емблематичен футболист за острова, като прави значима кариера в два от популярните клубове там: Селтик (Глазгоу) и Астън Вила (Бирмингам). 

През 2012 обаче профеионалният му футболен път бе прекъснат по най-тежкият начин - с диагноза за левкемия. 

Последва няколко годишна битка с болестта, която Петров в крайна сметка спечели. В това и други интервюта обаче футболистът е разказвал, че това е коствало епохални усилия на него и семейството му. 

"Когато разбрах за диагнозата през главата ми минаха въпросите "Защо на мен, къде сгреших". Месеци наред не спях, за да разбера каква е причината, но без успех. Преминаващите през това изпитание, знаят, че няма отговор", признава още той.

По време на лечението се стигнало до най-трудните моменти в живота на Петров - синовете му го виждали в много тежко състояние, а дълго време и изобщо не можели. 

"My kids saw me in a state that a kid should never see his Dad"

This is powerful stuff:
Stiliyan Petrov on his brave battle with Leukaemia pic.twitter.com/UBgX7v3hx7

— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 4, 2017

"Имаше период от година, в който не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца и ме виждат през един малък прозорец, не им бе позволено да влизат в стаята", разкри 38-годишният Стенли. Именно любящото семейство обаче му е най-силната опора. 

"Имам невероятна съпруга. Беше впечатляващо да видя колко много ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво аз ям. Бях слаб, но трябваше да се храня. Тя ми даваше пример, че трябва да го правя, въпреки че храната не беше хубава. Когато видиш, че някой оставя собствения си живот и този на децата си, в името на това да оздравееш, това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш. Не бях готов да се предам и в тези мигове разбрах, че искам да живея и какво е значението на живота за един човек. Знаех какво можех да загубя и не исках да го допусна. Исках да се боря и да живея", разказва Стилян Петров. 

След като победи болестта Петров направи кратък опит да се завърне в професионалния футбол с Астън Вила, но в крайна сметка ограничи изявите си до т.нар. Неделна лига - традиционен аматьорски турнир в Англия, където продължава да играе. 

Интересен е начинът, по който другите на терена възприемат присъствието на известен футболист. 

"Some fans will hate you - you need to expect that. Can you be above it?"

Wise words from Stiliyan Petrov on abuse from the terraces: pic.twitter.com/hAFfz1jtLK

— BBC 5 live Sport (@5liveSport) November 3, 2017

"Все още играя футбол, правя го всяка неделя. Плащам си и таксата от пет паунда. Много ми харесва. Хората в това първенство искат да ме ритнат или да се представят добре срещу мен. Те ме познават и са наясно с кариерата ми. След мача обаче, когато седнем за по бира, разбирам, че са ми фенове, но по време на самите двубои, има конкуренция. Казват ми, че не е уважително да прехвърлям вратаря", разказва Петров. 

"Често ме питат защо го правя, защо играя там? Аз отговарям, защото още съм жив, а имаше момент, когато не знаех дали отново ще ритам топка, дали ще мога да ходя, дали ще живея", допълва легендата на българския футбол. 

Може би поради тази причина той счита медалът, спечелен с аматьорския му отбор за най-ценния в кариерата му. 

"Обясних на момчетата, че това е така, тъй като мечтаех отново да играя футбол. Усещах голяма радост и затова този медал е поставен до другите ми отличия, но ми е по-ценен от всички останали", добавя Петров. 

Още спортни новини можете да откриете на Gong.bg