Д нес членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) изслушва концепциите на четирима от седемте кандидати за генерален директор на Българското национално радио (БНР). Това съобщават от медийния регулатор.
По думите им изслушванията ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено пред СЕМ. Днес своята концепция, свързана с развитието на националното радио, ще представят настоящият генерален директор на БНР Милен Митев, Цветослава Георгиева, Хелия Чавдарова и Маргарит Русев.
Всеки от тях ще разполага с 15 минути за това. Предвижда се след това да има време за въпроси и отговори. Общото време е 1 час и 25 минути за представяне на кандидат. Представители на БНР ще имат възможност да изпращат своите въпроси до СЕМ, така че те да бъдат зададени по време на изслушването, обясниха членовете на СЕМ на свое заседание от 10 октомври.
Изслушванията са третият етап на процедурата за избор на генерален директор на общественото радио. Те ще продължат и утре с още трима кандидати - Ива Дойчинова – Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов.
СЕМ допусна до изслушване и седемте кандидати за генерален директор на БНР
Милен Митев беше първият изслушан от регулатора кандидат за генерален директор на общественото радио. Той е на тази позиция и към момента, като мандатът му изтича на 31 октомври.
Основният проблем е въпросът с финансирането на Българското национално радио (БНР), но не с неговия размер, а с неговия модел, заяви Митев пред членовете на СЕМ.
„Спорът относно това дали финансирането на обществените медии е достатъчно, или не, няма голям смисъл, ако най-напред не отговорим на въпроса за какво се получава това финансиране“, обясни Митев. Според него правилният модел би бил най-напред да бъде ясно изразена обществената мисия на медията.
Милен Митев разказа, че нереформираната все още система за финансиране на обществените медии препятства средносрочното и дългосрочно планиране и означава, че няма пряка връзка между финансирането на радиото и дейностите, които то реално изпълнява. „Донякъде свързан с това е и проблемът за привличането на мотивирани кадри, които да работят в БНР. Други предизвикателства, с които предстои да бори радиото, е това, че брандът БНР все още не е достатъчно разпознаваем сред младите хора. И се наблюдава тенденция за намаляване на времето, прекарано в слушане на радио“, посочи той.
Митев отбеляза, че въпреки това смята, че националното радио е „добре позиционирано и се справя с тези предизвикателства“. „Към момента то е една от основните информационни медии в страната със средно около 110 хиляди слушатели във всеки един момент. Средният аудиторен дял на БНР групата е над 32 процента“, допълни той.
За бъдещото развитие на „Хоризонт“ Милен Митев предвижда да се обърне внимание на музикалното оформление в блоковите предавания, като се „набляга повече на българска музика“. В следобедните часове кандидатът за генерален директор на БНР планира да се излъчват по-продължителни интервюта, задълбочени анализи и коментари, а във вечерните и нощните часове – да се използват възможностите за връзка с аудиторията.
Според Митев трябва да се работи в посока популяризиране на програма „Христо Ботев“, затвърждаване на регионалния облик на регионалните програми и установяване на сътрудничества между радио „България“ и български медии по света, както и обществени медии в страните, в които живеят по-многобройни български общности.
Митев отбеляза, че в момента се работи върху създаването на мобилно приложение за нелинейните услуги на националното радио. То ще може да бъде достъпно за аудиторията в началото на следващата година, каза той.
По думите му БНР е една от малкото медии в Европа, които поддържат шест музикални състава. През следващата година ще бъде модернизирано „Студио 1“, допълни Милен Митев.
Необходимо е радиото да застане до важните обществени каузи и да ги подкрепи, каза още той. Допълни, че една от тях е повишаването на медийната грамотност.
Цветослава Георгиева беше вторият изслушан от регулатора днес кандидат за генерален директор на общественото радио.
Според мен най-голямата ценност на Българското национално радио (БНР) са хората – тези, които работят за него и тези, към които е насочена цялата програма, каза Георгиева пред членовете на СЕМ.
„В концепцията си съм заложила изцяло фокус към човешкия фактор, взаимодействието между екипите, координацията и синергията между тях, оптимизиране на работните процеси и, разбира се, заплащането на труд, което според мен е голяма болка на всяко едно ръководство на Българското национално радио“, отбеляза Георгиева. Тя обясни, че ако бъде избрана за позицията, тя предвижда да се върне длъжността програмен директор.
Георгиева представи стъпки, предвидени в концепцията ѝ за развитие на националното радио, които са развитие на съдържанието на програмите на БНР, оптимизиране на програмното съдържание, присъствие на дигиталното съдържание на медията във всички дигитални платформи и работата на радиото като продуцент на културно съдържание и събития.
„БНР е обществената медия в България, която предоставя достоверна информация и същевременно създава културна продукция. В Европа основно съществуват два подхода за развитие на обществени медии. Едните са насочени към изцяло предоставяне на информация, която е в полза на обществото. Другите включват в себе си повече комуникация със слушателите“, каза Георгиева. По думите ѝ БНР в момента е микс между двете. „Но и в условията на конкуренцията и нарастващата все по-силна конкуренция на т.нар. нови медии в лицето и на стрийминг платформите, и на социалните мрежи, и на самочувствието, че всеки един човек може да бъде медия, БНР има пред себе си истинското предизвикателство да задържи и да умножи своята аудитория съобразявайки се с цялата тази конкуренция“, допълни тя.
Според Цветослава Георгиева БНР би могло да създаде от своите журналисти и професионалисти лидери на мнение. „По този начин ще се издигне не само имиджа на професионалистите, които работят там, но ще се увеличи и влиянието, което БНР може да има като обществена медия“, смята тя.
Георгиева каза, че разглежда като най-голяма ценност в своята концепция превръщането на БНР в продуцент на съдържание и събития. „Периодичните турнета и концерти на съставите на Българското национално радио в страната и в чужбина при един добър мениджмънт биха могли да се увеличат и да донесат допълнителни приходи. Увеличението на присъствието на българска музика в ефир е също една от точките, по която трябва да помисли не само Българското национално радио, а изобщо медиите като цялост“, посочи тя.
Създаването на цялостна модерна звукова опаковка на всички програми на националното радио според мен е проблем, който трябва да се реши, отбеляза Цветослава Георгиева. По думите ѝ връзката между отделните предавания в програма „Хоризонт“ трябва да бъде по-очевидна, като се използва вътрешно цитиране, позоваване и извличане на новини от интересните разговори, които се случват в ефира.
Предаванията в „Христо Ботев“ биха могли да бъдат много по-динамични, биха могли да се вкарат нови модули, например, като радиотеатър, като аудиокниги, каза Георгиева. Допълни, че по образец на Би Би Си биха могли да се въведат и образователни курсове.
В настоящата концепция се залага началото на поне две нови регионални радиостанции в Северна България, за да може картата на регионалните радиостанции да се попълни, допълни Георгиева.
По-рано днес своята концепция за развитието на националното радио представи Милен Митев. Членовете на СЕМ ще изслушат днес още двама кандидати - Хелия Чавдарова и Маргарит Русев. На 16 октомври ще бъдат изслушани Ива Дойчинова-Димитрова, Валерий Тодоров и Георги Даскалов. Изборът на генерален директор на БНР е предвидено да се осъществи на 17 октомври.
Изборът на генерален директор на БНР е предвидено да се осъществи на 17 октомври. Мандатът на настоящия генерален директор на общественото радио Милен Митев изтича на 31 октомври.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!