В ъпреки задължението да се декларират връзки и зависимости, в съдебната система продължава тенденцията на роднински обвързаности и приятелски кръгове.
Това коментира пред БТА председателят на Център на неправителствените организации (НПО) в Разград Георги Милков за извършения от организацията анализ на работата на съдилищата в Южна България.
Георги Милков каза, че продължава практиката на сайта на Висшия съдебен съвет да се публикуват декларации на съдии и прокурори, в които имената на свързаните с тях лица са изписвани с инициали.
Според изследването на Центъра на НПО в Разград се налагат двойни стандарти при оценяването на професионалните и морални качества на магистратите, порочни практики, които насърчават кариерното израстване на съдии и прокурори със спорни морални постъпки.
Следва пълният текст на интервюто:
Излиза пореден доклад за наблюдението на работата на съдилищата, като фокусът сега е върху Южна България. Една от темите е конфликтът на интереси. Какви тенденции констатирате?
Продължава практиката в интернет-страницата на Висшия съдебен съвет да се публикуват декларации на съдии и прокурори, в които имената на свързаните с тях лица са изписвани с инициали. По същия начин са обявявани банките, отпуснали кредити на магистратите. Висшият съдебен съвет насърчава такава линия на поведение.
Въпреки задължението да се декларират връзки и зависимости, в съдебната система продължава тенденцията на роднински обвързаности и приятелски кръгове. Магистрати декларират формално обстоятелства за наличие или липса на конфликт на интереси, без да осветляват действителните си обвързаности. Kолеблива и непоследователна е политиката при прилагането на Закона за конфликт на интереси. Регламентите не ограничават достатъчно скритите връзки между легитимните носители на власт и задкулисни кръгове, които се възползват от близостта си с тях.
Кои са най-фрапиращите случаи?
Позовавайки се на становище на Комисията за защита на личните данни, ВСС свали от публичност всички декларации за конфликт на интереси на магистрати. Скандалното решение на ВСС беше подложено на остри критики от страна на експерти и неправителствени организации.
По инициатива на Центъра на НПО в Разград, три организации от третия сектор оспориха правото на Висшия съдебен съвет да спре достъпа до декларациите, които по презумпция целят публичност, а не секретност. В края на октомври 2013 г. ВСС отмени решението си и възстанови достъпа до декларациите на магистратите в електронната си страница.
Как стои проблемът със случайното разпределение на делата?
Прилагането на принципа на случайния подбор е формално и противоречиво, което не постига очаквания ефект за сериозен антикорупционен механизъм. Приложението на принципа в голяма част от съдилищата не гарантира прозрачност и ненамеса на човешки фактор. Пред Висшия съдебен съвет стои сериозна задача да промени цялостната организация на работата на съдебната система, насочена към прилагането на принципа на случайния подбор.
Анализът по темата показва, че не е абсолютизиран принципът на случайния подбор при разпределението на съдебни дела чрез компютърни програми. Има и напредък: ВСС реши да въведе единен централизиран софтуер LawChoice с доработена версия с необходимост от становище на IT специалисти и документиране на всеки избор на съдия-докладчик в интернет-страницата на Висшия съдебен съвет и мерки за изготвяне на единни правила и методика за прилагане на ЗСВ. За първи път от близо 9 години наблюдение на съдебната система Висшият съдебен орган предприема мерки за независима оценка, доразработване и подобряване на две най-използвани и препоръчвани програми за случайно разпределение - LawChoice и АСУД.
Трябва да се отбележи още нещо - през месец октомври 2013 г. Висшият съдебен съвет прие проект за Единни правила и Методика за случайно разпределение на съдебни дела във всичките съдилища. Центърът на НПО в Разград постави въпрос пред ВСС защо висшият съдебен орган предпочита да въведе за унифициране продуктът LawChoice, а не АСУД. В становището посочихме, че ВСС не взема под внимание, че програмата LawChoice не е свързана с деловодната система и това може да доведе до технически грешки при нанасяне на едни и същи данни в два продукта.
Виждате ли проблем за начина, по който се избират съдебни заседатели?
Липсва напредък, свързан с развитието и укрепването на корпуса на съдебните заседатели като участници в правораздавателния процес. Техният статут, отношението към задълженията, както и оценката за тяхната роля в съдебното дирене продължават да почиват на формална уредба. Много често (тенденциозно) бе установено по време на наблюдението, че липсва информация за съдебните заседатели в интернет-страниците на съдилищата. Продължава да действа и порочната система, съдебните заседатели да се определят от местните партийни централи, като всяка политическа формация натоварва с това обществено задължение хора, гравитиращи около нея. Отчита се практика в повечето съдилища да се избират определени съдебни заседатели, които в повечето време са свободни и се отзовават в момента. Следователно подобна избирателност дава правото на едни да са неизменно в съдебната зала, а други отсъстват от нея по време на целия си мандат. Заплащането на съдебните заседатели не е достатъчно. Демотивират се съдебните заседатели от отговорно изпълнение на задълженията си. В текстовете на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не е предвидено съдебните заседатели да подават декларации за обвързаности.
Като се говори за прозрачност на системата - имат ли всички съдилища свои сайтове, на които да публикуват решенията си?
Наличието на сайтове е видим напредък и спомага за повишаване публичността на работата на съдилищата. Сайтовете на съдилищата са различни по съдържание и качество. Хаотичните решения и разностилието, различни за всеки отделен съд, издават липса на общ подход и отсъствие на функционални параметри, които са следствие от липса на единна концепция за това как съдът (като институция) информира за работата си. Наблюдението счита, че е необходимо да се въведе общ стандарт за интернет-страниците на съдилищата, като той да включва задължителни елементи, насочени към желанието на третата власт да информира обществото за своята работа. Пред ВСС стои за пореден път отговорната задача да реши този въпрос окончателно и в полза на потребителите.
Електронните услуги и таксите - теми, които също сте изследвали, какви са резултатите?
Наблюдението отчита напредък в усилията на съдилищата да въвеждат електронно правосъдие, като все повече услуги могат да се извършват по интернет. Почти всички съдилища предоставят възможност на гражданите да изтеглят по електронен път формуляри и бланки за различни съдебни процедури и услуги. Като пример за модернизация наблюдателите посочват въвеждането на Единен електронен портал в съд в Югозападна България, който осигурява непрекъснат достъп на над 100 адвокати до делата.
Онлайн справките могат да се правят от всяка точка на света по всяко време. Все още заплащането чрез постерминални устройства (ПОС) в сградата на самите съдилища не е въведено на много места. Необходима е институционална подкрепа от Висшия съдебен съвет, който да помогне на всички съдилища в България да монтират в сградите си постерминални устройства за електронни разплащания.
Необходимо е да се създадат условия, които да позволяват във всяка съдебна палата да се извършват плащания чрез ПОС устройства, вместо да бъдат препращани гражданите извън сградата на съда да търсят офиси на обслужваща банка. Установени са добри практики на въведени ПОС терминали за безкасови плащания в някои съдилища в градовете Варна, Пазарджик, Хасково, Бургас, Поморие, Разград, Плевен, Русе, Сандански, Добрич, Стара Загора и други.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!