Малко осъдени за над 40 хил. жертви на лекарски грешки годишно

В�к �ка година между 500 и 1500 българи търсят правата си в съда след лекарска грешка, която в 60% от случаите е довела до смърт.

Едва 10-ина от близо 200 наказателни дела годишно обаче завършват с присъди, 2/3 от които административни.

Това посочи днес социологът Тихомир Безлов по време на кръгла маса за сътрудничеството между здравната и съдебната система при защита правата на пациентите в случаите на лекарски грешки.

В България обаче липсва ясна законова дефиниция за "лекарска грешка" и страната ни е сред държавите в ЕС с най-малко дела срещу медици по тази причина.

Липсва масова съдебна практика, а самите пациенти обикновено наричат така различни неща - от лечение, довело до смърт, до лошо отношение на медицинския персонал или лоши условия по време на терапията.

По данни на социолога около 8,3% от пациентите твърдят, че през последните години са били

жертви или потърпевши на лекарски грешки

При изчисление на годишна база това означава, че става дума за около 40-44 хил. души.

За 1/3 от тях пропуските на медиците са довели до последици за здравословното им състояние. При 1000 до 3000 души е имало фатални последици, т.е. смърт.

Проблемът според Безлов е, че въздаването на справедливост е свързано със съдебномедицинската експертиза или т.нар. "вещи лица", които предопределят процеса, защото юристите не са експерти.

Въпреки мотивацията им адвокатите не могат ефективно да се противопоставят на експертиза на медици с висше образование и доказани специалисти.

Колегиалната лоялност между лекарите също е една от причините за тази несправедливост - трудно се получава оценка, неблагоприятна за тях, обръща внимание социологът.

Съдебната система е недружелюбна към пациентите,

които търсят правата си, липсва достатъчно опит, а съдебната такса е много висока - 4% от иска, което е непосилно за тях, коментира и д-р Стойчо Кацаров от Сдружение за развитие на българското образование.

Според него няма скорошно и бързо решение, съдебната такса наистина може да бъде променена бързо, но другият проблем изисква време. Неговата организация помага при тези случаи със съвети и експертиза, с юридически консултации и др.

В края на форума участниците обсъдиха отворена декларация, с която призовават депутатите от всички политически сили и представителите на изпълнителната власт за серия от мерки, които да подобрят ефективността на механизмите за защита правата на пациентите.

Сред работните препоръки в документа са:

- разработване съвместно със застрахователните компании на ефективна система за застраховки от лекарски грешки, която да започне да изплаща реални компенсации на потърпевшите, като за това се разчита и на участие на съда

- създаването на независим орган - бюро за извършване на съдебномедицински експертизи за нуждите на правораздаването,

- разработване на необходимата правна рамка, чрез която да се създадат реални и ефективни гаранции за независимостта и продължаващата специализация на вещите лица от това специализирано звено,

- създаване на национална система за статистическа регистрация на отклоненията и инцидентите при лечение,

- изработване на процедура за служебна проверка на обстоятелствата, при които е настъпила смърт на пациента.

Данните, цитирани от социолога, са от доклад на тема "Ефективност на съдебната система при решаване на дела, свързани с лекарски грешки".

Представителното количествено проучване е изготвено миналия месец от Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване (МИЗЗО-БГ) с подкрепата на Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на съдиите в България чрез сформиран екип от независими експерти.

Според него 8,3% от българите се самоопределят като жертва на лекарски грешки през последните пет години, но едва 0,3% от тях са потърсилите отговорност.

Сред един от изводите на проучването е, че колкото по-лошо е здравословното състояние на анкетирания, толкова по-рядко смята, че той или член на семейството му са станали жертва на лекарска грешка.

Като жертви по-често се самоопределят лица от най-активната част

на населението - млади, образовани, от най-големи градове и предимно жени. С най-голяма тежест обаче е факторът информираност.

Според интервюираните в 40% от случаите причина за смъртен изход е неправилна диагноза. Също 40% смятат, че грешка е настъпила при следоперативното възстановяване, а 20% - че е в резултат на неправилно медикаментозно лечение.

Според доклада съществуващата система за професионална застраховка на лекарите в момента е безсмислена. Дори в София, при най-рисковите специалности, като хирургия и анестезиология, най-скъпите застраховки са 45 лева еднократно в рамките на годината.

Най социално неприемливите медицински инциденти са свързани със смърт на родилки и новородени. Следват инцидентите при хирургическа намеса, като смърт, ампутации и други увреждания.

В юридическата част на доклада се подчертава, че "информираното съгласие", в резултат на което се изисква подписването на документ, често е в неразбираем за пациента вид.

Наблюдава се и негативна тенденция редица медико-диагностични дейности да бъдат невярно документирани, за да се получи финансиране по определена "клинична пътека", се посочва още в юридическата част на документа.