Марковска можела да се закълне в отсъствието на президента

Функцията на президента е да присъства на клетвата на новите конституционни съдии, което означава, че той има церемониален характер, самата клетва се полага пред Конституционния съд, а не пред него.

Това каза пред Агенция "Фокус" Димитър Гочев, бивш конституционен съдия, бивш съдия от Европейския съд по правата на човека, съдия в Постоянния арбитражен съд в Хага и заместник-председател на Съюза на юристите в България, във връзка със случая със съдия Венета Марковска.

Той коментира казуса с Венета Марковска, която днес не се закле като конституционен съдия, след като президента Росен Плевнелиев напусна церемонията по встъпването й в длъжност.

По думите на Гочев президентът е опорочил клетвата, защото, когато е напуснал залата, е настъпил смут, а е трябвало да продължат клетвата и съдия

Марковска да се закълне пред Конституционния съд, независимо че той не присъства.

"Ако президентът не е съгласен с избора й за съдия в Конституционния съд, заради това, че според него тя няма необходимите нравствени качества, които се изискват по Конституцията, президентът има ход на свое разположение и може да атакува това решение на Народното събрание пред Конституционния съд, а не да се врътва и да си отива на средата на церемонията”, обясни Гочев.

Той обясни, че има практика в Конституционния съд, според която въпросът за това дали един човек притежава нравствени качества или не, с оглед неговото избиране, е предоставен за решаване на Народното събрание, а не от Конституционния съд.

"Конституционният съд може да преценява конституционносъобразността на акта на Парламента в случая", посочи той.

За това дали е правилно решението на Марковска, Гочев посочи, че това е избор на самата нея да приеме решението на Народното събрание и да встъпи в длъжност.

"Още повече, тя демонстрира това си решение с искането си да бъде освободена като съдия във Върховния Административен съд, което е станало и по този начин се премахва пречката за несъвместимост за заемането на едната и другата длъжност", обясни бившият конституционен съдия.

Според Димитър Гочев събитията около Венета Марковска не бива да се отразяват негативно на Конституционния съд като институция.

"Провалянето на клетвата е подронване престижа на Конституционния съд, още повече, че тя е предписана като една тържествена церемония, на която президентът трябва да присъства като държавен глава. Клетвата се полага не пред президента, а пред Конституционния съд, президентът е един свидетел на това събитие”, каза още Гочев.

По отношение на отзвука на събитията в Европейския съюз, Гочев обясни: „Европейският съюз следи за ефективността на съдебната система, а тук става въпрос за един конституционен казус, една криза, която се създаде, и то от поведението не на кой да е друг, а на самия държавен глава”.

Проф. Емилия Друмева: Парламентът би могъл да прегласува и да отмени частично решението по отношение на Венета Марковска

По думите на Друмева, която бе конституционен съдия до днес, случаи с частично прегласувани или изцяло отменени решения на парламента има в миналото.

Ако Народното събрание формира политическа воля ще прегласува решението си, ако не - КС ще работи с 11 членове, докато парламентът реши, каза проф. Емилия Друмева, цитирана от БТА.

Клетвата пред КС не е формалност, а акт със собствено значение, посочи Друмева. Щом не е положена клетва, то няма и встъпване, добави тя.

Пред БНР Друмева заяви, че Народното събрание носи отговорност за този избор и е в позицията си да отмени своето решение, колкото и неприятно да изглежда.

"Искам да обърна внимание на правното значение на клетвата. Тази клетва се полага пред президента, председателя на НС, председателите и представители на двата върховни съда", добави тя.

Проф. Друмева посочи, че това са трите източника, от които се излъчват кандидатите и които носят отговорност за избора си. Какво следва от тук нататък - който не е положил клетвата, не е встъпил в пространството на КС,  продължи бившият вече конституционен съдия.

"Не е започнато осъществяваното на мандата му. Решението, с което е избран въпросният съдия, е решение от категорията отменяеми актове на НС", съобщи Друмева.

По думите й след като въпросният съдия не е встъпил в длъжност, следователно отмяна на такова решение не представлява намеса в пространството на Конституционния съд. Проф. Друмева каза още, че има решение на КС от 1995 г., което може да служи за основа на тази отмяна. По своята правна природа то е отменяемо, увери тя.

Проф. Друмева каза, че в предишни години няма спомен да е имало подобен проблем при полагането на клетва. Тя обаче бе категорична, че оттук нататък Конституционният съд трябва да работи, защото има важни дела за решаване. Няма натовареност на делата в КС, каза бившият конституционен съдия.

КС като институция има неизползван потенциал, така че следва да продължи да работи, макар и в някакъв период да е в непълен състав, каза тя.

По думите й съдът може да работи и той трябва да работи. Относно това дали има политически натиск върху конституционните съдии проф. Друмева каза, че всеки съдия носи своя кръст, има своята отговорност.

"Конституционното право не е политическо право, но то е много близо до сферата на политическото, така че политиката някак вибрира във въздуха. Но съдията трябва да запазва своето поведение в релсите до морала и до правото", каза проф. Емилия Друмева.

Бившият конституционен съдия Георги Марков: Държавният глава безпрецедентно наруши Закона

"Днес е много тъжен ден за българската демокрация. От днес нататък в България може да стане всичко, защото държавният глава безпрецедентно наруши Закона", каза пред Би Ти Ви бившият конституционен съдия Георги Марков.

"България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите. Те са задължителни за всички, включително и за президента. България е с класическо разделение на властите. България не е нито президентска, нито правителствена, а парламентарна република", подчерта Марков.

"По Закона за Конституционния съд държавният глава няма право да коментира дори избора на конституционни съдии от други квоти. Какво щеше да стане, ако Иван Костов беше председател на парламента и блокира избора на съдия от друга квота", риторично попита Марков.

"Заради няколко думи изречени от европейски чиновник страната ни влезе в безпрецедентна конституционна криза. Имаме раболепни управленци, които изпитват стрес от брюкселски натиск", смята юристът.

По думите му нито един държавен глава не си е позволявал да не отиде на клетва, камо ли да напусне клетва.

"Това не му влиза в правомощията, както и да коментира избора на съдиите. В България вече може да стане всичко", каза още Георги Марков.