Па алелната реалност на българското правосъдие роди поредния си абсурд. През седмицата членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Колев разказа, че до него е стигнала информацията, че "черничък човек с ланци" на име Красьо е искал 200 хил. евро от кандидати за ръководни постове в съдебната система, за да им осигури солидна подкрепа от гласове във ВСС.
Освен ланци Красьо имал и списък с членовете на съвета, които можело да бъдат купени. Информацията била потвърдена на Колев от политическа централа, която си избрала за символ цвят "детско разстройство".
И докато членовете на съвета се възмущаваха и умуваха на кого и как да съобщят за Красьо, ланците и офертата му, а отговорните да борят корупцията ДАНС, МВР и прокуратурата научиха за случая от медиите, българското правосъдие беше пратено в задния двор на Европа. Официално.
Миналата седмица Апелативният съд в Париж постанови, че трябва да започне нов процес за убийството на българския студент Мартин Борилски. В превод - апелативните съдии във френската столица не признават българските решения по казуса.
В превод на езика на ЕК - неофициално, Франция наложи предпазна клауза.
Решението беше очаквано - френските власти дадоха точно осем години на българското правосъдие, за да се произнесе ясно и мотивирано по многобройните доказателства, уличаващи двамата предполагаеми извършители на убийството - Георги Желязков и Стоян Стоичков.
Вместо това те видяха как изчезват и се манипулират доказателства, как се имитира съдебен процес, как се издават присъди, базирани на погрешно и едностранно тълкуване на фактите (по думите на френския съдия-следовател по делото).
Случаят "Борилски" отдавна не е частен. Ако ВСС не вземе мерки, за да накаже адекватно виновните за съдебния фарс (вместо да ги прави началници в съдебната система), ще станем свидетели на още такива случаи.
Който не вярва, нека пита черничкия Красьо и ланците му.
Източник:
Архив
