Как братя Явашеви осъдиха беззаконието

Б�т �тя Явашеви - актьорът Анани, световноизвестният художник Христо (известен в цял свят като Кристо) и инженерът Стефан осъдиха българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Съдът единодушно е решил, че са нарушени правата на Явашеви на собственост върху семеен имот в Габрово.

Днес служебното правителство трябва да вземе решение за изпълнението на това и на шест други решения на Европейския съд по дела срещу България за общо над 100 000 евро.

Тримата братя са наследници на инж. Владимир Явашев и притежават бившата семейна фабрика "Химия и индустрия". Имотът е бил национализиран през 1947 г., а през 1992 г. реституиран на братята по Закона за възстановяване на собствеността на одържавените недвижими имоти (ЗВСОНИ).

Теренът на бившата фабрика е 4 дка с три масивни сгради от по 620, 200 и 60 кв. м. Повече от 10 години Явашеви упражнявали правото си на собственост. През 1996 г. си извадили нотариален акт за своята част от имота, а общината им плащала наем за нея, тъй като сградата се ползвала за училище.

Но през 2001 г. Общинската комисия по реституцията преценила, че са изпълнени изискванията на закона и общината останала собственик на това, което допълнително е било надстроено и пристроено след национализацията.

Тогавашните габровски общинари и юристи подготвили три предложения за изкупуване на дела на братята. Областният управител на Габрово спрял изпълнението му и тогава за първи път се появил абсурден аргумент - че имотът е публична собственост, тъй като се ползва за училище.

Окръжният съд отменил заповедта на областния управител. Върховният административен съд (ВАС) обаче я оставил в сила. Решил, че още през 1992 г. имотът е бил публична общинска собственост и не е трябвало да се реституира.

Само че, през 1992 г. не са съществували критерии за разграничаване на "публична" и "частна" собственост на държавата. Те бяха въведени със закон през 1996 г. По закон няма срок за обявяване на договор или на акт на администрацията за нищожен.

А когато съдът реши да загърби трайната си практика от времето на реституционните закони, почти всеки имот може отново да бъде одържавен. И то без държавата да плати и лев обезщетение, а дори да има и да взема... С подобен прецедент след 2001 г. се сблъскаха много ощетени от комунистическите власти наследници в страната.

В резултат на различно тълкуване и прилагане на реституционния закон през 1992 г. - когато имотът е бил върнат на Явашеви, и през 2004 г. - когато им е отнет повторно, една значителна част от фамилната фабрика отново била одържавена, този път с решение на ВКС.

Братя Явашеви не само били лишени от бащиното наследство, но и от всяка възможност за обезщетение. Нямали право на равностойно обезщетение за отново отнетата им собственост, което иначе се дължи, когато частен имот се одържавява за обществени нужди.

Габровската община дори си поискали обратно всички наеми, които е плащала след реституцията на наследниците на инж. Явашев.

През 2007 г. трима братя се обърнаха към Европейския съд по правата на човека.

Грамотните и непредубедени юристи още тогава предвидиха какво ще е решението в Страсбург. Но кой и как може да изличи огорчението на Явашеви от въвличането им в абсурд, който всъщност се превърна в репресия.

Сега Европейският съд е присъдил на братя Явашеви 20 000 евро обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди и 1677 евро за направените разходи и разноски по делото...

Адвокат на Явашеви беше Здравка Калайджиева, която при завеждането на делото каза: "За мен въпросът не е в това дали ще бъде осъдена България в Страсбург, а дали законите ни ще гарантират правата ни така, както се очаква в една демократична държава.И ако българският закон и практика не ни дават такива гаранции, може би решенията на съда ще доведат до приемането на нови, които да ги гарантират.

Не мисля, че българският гражданин има създадената нагласа да търси отговорност от своите представители във властта. В нас все още има очакването държавата да се погрижи за всичко, но не и очакването държавата да бъде задължена, ако щете принудена, да изпълнява това, което е обещала".

През 2008 г. известната правозащитничката Здравка Калйджиева бе избрана от Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) за съдия в Европейския съд по правата на човека.