Цацаров за идеята на Панов: Мнението ми е крайно отрицателно

Г лавният прокурор Сотир Цацаров днес критикува идеята на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов прокуратурата да бъде изкарана  от съдебната власт.

„Мнението ми естествено е крайно отрицателно”, заяви главният прокурор след среща с президента Румен Радев, коментирайки идеята за изваждане на прокуратурата от съдебната власт.

Цацаров: Не е нужно Лозан Панов да ми е приятел, за да работим заедно

Борисов в коментар за ЦУМ гейт: Притесняват ме срещите на Трифонов, Нинова и Манолова

Цацаров: Срещата в ЦУМ не е нерегламентирана, няма регламент

„Прокуратурата е оценявана и в момента като безконтролния едва ли не виновник за всички беди, ако я изведем от съдебната власт, от контрола на Висшия съдебен съвет, от сегашната форма на парламентарен контрол, колкото и неинтензивна да е тя, ако въобще я изведем от сегашното ѝ положение и я превърнем в една независима институция, няма ли да я направим по-безконтролна?”, попита риторично Цацаров.

Той заяви, че с президента са потвърдили общата си позиция за проблемите на съдебната система, а именно, че „не може само една или друга институция да са виновни за всичко”.

„Не съм убеден, а съм сигурен, че г-н Панов няма подкрепата на съдийското мнозинство. Това не е мнението на съдиите, това е мнението на г-н Панов” добави Цацаров и посъветва Лозан Панов да събере колегите си от ВКС и да ги попита дали те поддържат неговото становище.

Главният прокурор допълни, че е започнала проверка по случая с развитите болтове на автомобила на председателя на Върховния касационен съд.

„Мен не ме е страх. В тази професия място за страхливи няма”, подчерта Цацаров.

Президентът от своя страна потвърди готовността си да проведе работни срещи с всички представители на съдебната и изпълнителната власт по въпросите, свързани с реформата в правосъдието.

Вчера Лозан Панов се срещна с Румен Радев, като поиска свикване на Велико народно събрание, за да бъде променена Конституцията на България.

Според него тази промяна е необходима за изваждането на прокуратурата от съдебната власт и превръщането ѝ в институция, равноотдалечена от трите власти.

Панов добави, че съдебната реформа до момента е „мимикрия” и показателен за това е случаят „ЦУМ гейт”, в който бе замесен и главният прокурор.

На срещата на председателя на ВКС с Бойко Борисов миналата седмица пък присъстваха и правосъдния министър Цецка Цачева, и вицепремиерът Екатерина Захариева, която отговаря за съдебната реформа.

Те не стигнаха до обща позиция с Панов. Според тях конституционните промени през 2015 г. са стигнали дотам, докъдето за тях е имало мнозинство. Цачева и Захариева призоваха Панов да предложи конкретни текстове, а не „бланкетни понятия” и „общи формулировки”.

Днес спрямо предложенията на председателя на ВКС остро се изказаха и представители на опозицията.

„Какъв е този формат? Може ли представител на съдебната власт на срещата при президента да прави промени в Конституцията, това не е ли работа Народното събрание, на ВНС?”, възмути се депутатът Хамид Хамид от ДПС.

„Моето лично становище е, че Конституцията такава, каквато е, е достатъчно добра и трябва да се спазва”, коментира депутатът от БСП Филип Попов.

Относно идеята прокуратурата да бъде извадена от системата на съдебната власт, Попов посочи, че има и такива държави.

„Престои избор на членове на ВСС, защото през октомври изтича мандата на настоящия ВСС и ако прокуратурата бъде извадена и се свика Велико народно събрание, много теми ще се отворят в основния закон, а това не бива да го позволяваме, защото Конституцията определя рамките на държавата, изобщо и законодателството и на правилата, по които се ръководи нашето общество. Това е една добра Конституция, социално насочена Конституция. Следва да се спазва и всички закони да не ѝ противоречат”, каза Попов.

Реализирането на идеята на Панов е възможно само със свикване на Велико народно събрание. Последното такова заседава от 10 юли 1990 г., до 12 юли, 1991 г. и приема настоящата Конституция на България.

Свикване на Велико народно събрание е възможно да бъде инициирано от президента или половината народни представители, но за него трябва да гласуват 2/3 или поне 160 от депутатите в настоящия парламент. Във Великото народно събрание има 400 представители, като неговите законодателни правомощия касаят само повода, за който е свикано. След като изпълни функцията си то се разпуска и следват нови избори.