Г�в �вният прокурор Борис Велчев заяви пред народните
представители, че е привърженик на специализиран съд, но той да
е за борба с организираната престъпност и да не се занимава с дела за корупция по висшите етажи на властта, каквато беше идеята на управляващите.
Пред парламента днес Велчев каза, че съдът трябва
да разглежда най-тежките дела: за създаване на групи
с цел убийства, отвличания,
наркотрафик, пране на пари. Идеята
е добра, но трябва да внимаваме да не обрасне с още неща, каза
Велчев.
По думите му съдът трябва да се специализира само за
борба с организираната престъпност и
да не се занимава на
този етап с хора с имунитет,
каквито са депутати и магистрати,
както и представители на изпълнителната власт.
Велчев призова
депутатите да обмислят още веднъж идеята за създаване на
специализираните съдилища.
Когато обаче този съд трябва да противодейства на корупционно поведение на
определени категории лица, се получава размиване от първоначалната идея на
неговата специализация, което е неуместно, смята главният прокурор.
"Няма да
решим кой знае какъв практически проблем, ако възложим на този съд допълнителни
десетина дела срещу длъжностни лица", каза Велчев.
Той допълни, че
нищо не пречи след време, когато съдът докаже възможностите си, функциите му да
бъдат разширени.
Главният прокурор повдигна и въпроса за ползването на специални
разузнавателни средства. Според него те са полезни, но тяхното често
използване деморализира разследването, кара разследващите да
забравят, че
СРС са последно средство, когато няма други начини
да се събере доказателствена информация.
Налага се да
дисциплинираме органите, които ползват такива средства, каза
Велчев и добави, че е добре те да си ги плащат.
Докато не се мобилизира цялата контролна система на
държавата и всички очаквания се насочват към прокуратурата,
особено ефективна прокуратура няма как да има, посочи Велчев.
Индикацията за ефективността на прокуратурата не е броят
образуваните дела, а на
осъдителните присъди, които за 2009 г.
са 96,5%,
посочи главният прокурор Борис Велчев в
парламента при обсъждането на доклада за прилагането на закона и
за дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2009
г.
За година един прокурор трябва да реши 290 преписки, 175
досъдебни производства, да участва в 154 заседания, да прекрати
по давност 117 дела, да спре други 538 поради неиздирен
извършител.
През последните три години
прокурорите работят по над 400 хиляди преписки годишно. Делът на
решените спрямо общо наблюдаваните преписки през 2009 г. е 92%.
В 86 от случаите решението е направено в рамките на
един месец. Внесените в съда прокурорски актове са 45 147, а
предадените на съд лица са 52 883. По 96,5% от внесените
прокурорски актове на първа инстанция съдът е постановил
осъдителни и санкционни решения.
Нараства броят на осъдените
лица за "пране на пари", злоупотреби с фондовете на ЕС,
трафик
на хора, наркотици, данъчните престъпления. През 2009 г. за
участие в организирана престъпност са осъдени 185 лица, докато
през 2007 г. те са 77.
Велчев отбеляза, че оправдателните присъди миналата година са
били под 4%. Той поясни, че мерките за неотклонение,
отхвърлени от съда, са само т3% от всички поискани.
Екатерина Михайлова от Синята коалиция повдигна въпроса с
военните прокурори и
тяхната натовареност и посочи, че трябва да се помисли за
освобождаване
от тези военни структури.
Наблюдава се тенденция за превръщане на прокуратурата във врата
от футболно игрище и всеки, който се сети за нещо, го отправя
към прокуратурата, посочи Яне Янев. Той поясни, че трябва да се
редуцират случаите, при които се сезира прокуратурата.
"Забелязва се тенденция на
феодализиране на цели райони -
прокурор, съдия, кмет са направили странна хранителна верига,
осъществяваща се във форми, които са извън конституцията", каза
Янев.
Източник:
Любомир Спиров, БГНЕС
