Б ългарските власти не изключват повторение на украинския сценарий и прибягване до арбитраж за събиране на транзитни такси от Руската федерация, ако след спирането през 2020 г. на доставките на газ от Русия през Украйна по Трансбалканския коридор, продължението на газопровода „Турски поток” по някакъв начин заобиколи България, пише „Независимая газета”.
В рамките на среща с руския президент Владимир Путин председателят на борда на „Газпром” Алексей Милер потвърди, че тази година „Турски поток” ще бъде пуснат в екплоатация.
Преди седмица министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев заяви пред българската преса, че „сега се разработва възможността за разширяване на втория клон на „Турски поток” към България, Сърбия и Унгария. Но окончателното решение зависи не само от нас. Изборът между различните варианти за продължаване на „Турски поток” до голяма степен ще се определя от готовността на газотранспортната инфраструктура. Това, от своя страна, зависи от интереса и конкретните действия на правителствата на съответните страни”.
България, изглежда, проявява интерес към проекта потвърди Медведев: „Неотдавна „Булгартрансгаз ”успешно завърши т.нар. Процедура за отворен сезон - събирането на задължителни искания за резервиране на бъдещи газопреносни мощности. Също така „Булгартрансгаз” взе окончателно инвестиционно решение за изпълнението на проект за развитие и разширяване на газопреносната система”.
„Но ние се нуждаем от допълнителни гаранции”, настоява руският премиер. „Новата тръба не трябва да повтаря тъжната съдба на „Южен поток”. Така че решението за продължаване на „Турски поток” през българската територия зависи от това дали София може да получи твърди гаранции, че Европейският съюз няма да възпрепятства плановете за доставка на газ през новия газопровод”.
„Надявам се, че можем да говорим за по-нататъшни конкретни стъпки след даването на съответните гаранции - не от българското правителство, а когато Европейската комисия предоставя надеждни гаранции, че този проект няма да се срине в бъдеще и няма да бъде възпрепятстван. Надявам се, че нашите български приятели също разбират това и вършат съответната работа”, потвърди Медведев позицията на 4 март след преговорите с българския премиер Бойко Борисов в София.
„Независимая газета”, цитира българския министър на енергетиката Теменужка Петкова, която съобщи, че е получила писмо от „Газпром” за спиране на транзита по Трансбалканския коридор през 2020 г. и че ако това стане България ще търси да получи транзитните такси чрез арбитраж.
По думите на Петкова спирането на транзитните доставки ще означава загуба от 110 милиона долара годишно.
От „Независимая газета” подчертават, че ако през България минава продължението на „Турски поток”, тогава очевидно София ще бъде удовлетворена и до съд вероятно няма да се стигне.
В противен случай България може да поиска събиране на транзитните плащания с арбитраж, тъй като договорът с „Газпром” е до 2030 г.
Анна Кокорева, заместник-директор на центъра „Алпари”, смята, че ситуацията е предсказуема и не бива да е изненадваща за България и другите страни, през чиято територия преминава Трансбалканският коридор.
„Руският проект включваше развитието на инфраструктурата в България и други участници в Трансбалканския коридор за свързване с „Турски поток”. Всъщност, ако подготовката на тази инфраструктура започне и завърши навреме, тогава за България и други страни процесът на промяна на коридора за доставки ще се случи без сериозни последици и без загуби”, смята Кокорева. Въпреки че всичко ще зависи от поведението на Европейския съюз, признава експертът.
Същевременно, както отбелязва Тамара Сафонова, доцент в Президентската академия на Русия, „за България осигуряването на транзита на руски газ е един от ключовите икономически проекти, които могат да повлияят на европейския енергиен пазар и да осигурят висока доходност от експлоатацията на основните газопроводи. Страните, през чиято територия се пренася руски газ, сега са принудени да изострят проблематиката, за да не загубят възможността в бъдеще да генерират тарифни приходи от транзита на руски енергийни ресурси”.
„Доколкото е известно в момента, въпросът за решението на Европейската комисия остава отворен, но като гаранция България взима инвестиционно решение за изграждане на инфраструктура за транспортиране на газ от Турция до Сърбия. В този случай инвестиционните решения тук няма да бъдат достатъчни, защото това не е конкретна строителна работа. Така можем да кажем, че българската страна, заявявайки намеренията си да кандидатства за арбитраж, се опитва да си осигури гаранции, че нейната територия ще бъде разглеждана от „Газпром” като приоритетна”, коментира директорът на Фонда за развитие на правото и медиацията в областта на енергийния комплекс Александър Пахомов.
Според него, ако в споразумението за транзит няма клаузи, че доставчикът на газ има право да променя собствената си политика, „тогава България има всички шансове не само да се обърне към европейския арбитраж, но и да спечели този спор”. Въпреки това, според експерта, всички тези процеси може да се забавят за неопределено време.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
СПРИ!" />
