Румен Радев: До пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят

П резидентът Румен Радев призова да не се политизират причините за енергийната криза.

"В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България. Причините са много, те са най-вече глобални и от вътрешен характер", каза държавният глава на инициираната от него кръгла маса за мерки за решаване на проблема с високите цени на електроенергията и природния газ и подготовката на позиция на България пред ЕС по въпроса, цитиран от DarikNews.bg.

В дискусията в резиденция "Бояна" участват служебният премиер Стефан Янев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебните министри на енергетиката, на икономиката, на труда и социалната политика - Андрей Живков, Даниела Везиева и Гълъб Донев, председателят на КЕВР Иван Иванов, ръководители на енергийни дружества, представители на синдикатите и на бизнеса, кметове на общини.

"Очаквам не просто дискусия за високата цена на електроенергията, а ясни и навременни мерки, които да вземе правителството", заяви още Радев.

"Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения. В разговор и в контакт съм с различни експерти. Знаете, че на 13 октомври ЕК излезе със съобщение за мерки. Тези мерки краткосрочните, най-важните за нас, касаят най-вече социалната защита на битовите потребители в ЕС. Ние сме страната и това е добре дошло точно в тази криза, но нашите битови потребители са на регулиран пазар. Тук разликата е огромна, а мерките са насочени основно в това направление, като социална защита и то те се прехвърлят на държавите членки", коментира още президентът.  

"Най-важната мярка, която България би имала полза, не присъства в съобщението на ЕК и това е или дерогация, или ограничаване и намаляване на цените на емисиите. Това е единствената политически контролирана мярка от ЕК - въглеродните емисии. Най-важното какви национални решения ще се вземат така, че страната ни да омекоти ударът от тази криза. Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки. Рискът е голям. Рискът е голям и в момента за българските граждани, защото тази криза с цената на тока, въпреки че стои постоянно цената на битовия ток, тя удря върху цената на всичко останало. Освен това от 1 януари 2022 г. какви ще бъдат цените, макар че оставаме на регулиран пазар?! Това е изключително важна мярка, която трябва да се обсъди. Какво ще се случи с цената на тока? Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост "Топлофикация София". Това от своя страна завлича и "Булгаргаз". Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени и това много внимателно трябва да се анализира и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар", каза още държавният глава.  

Служебният премиер Стефан Янев заяви, че

"дългосрочните решения са в наш интерес и ще продължим да работим, затова е създадена с моя заповед и работна група, която подготвя нова стратегия в целия енергиен сектор. Но, в същото време, в краткосрочен план, ние търсим точно този ефект, намирането на точните решения, включително - и с възможни решения, излизащи извън традиционните до момента. Ще търсим именно това - защита на българския бизнес, защита на потребителите, които произвеждат стоки и услуги", цитиран от БТА.

Янев посочи, че не иска да влиза в дългосрочните решения,

свързани с бъдещето на енергийната система, с цялостната стратегия за развитие на сектора, както и с перспективите за Зелената сделка в европейски формат, тъй като в случая се нуждаем от краткосрочни решения.
Стефан Янев се съгласи, че най-малко два аспекта са важни. От една страна, цената на тока за битово потребление, която е на регулирания пазар, на този етап няма промяна, но в същото време всички битови абонати са обект на инфлационен натиск от гледна точка на всички продукти и услуги, които получават във всекидневието си. "Това е неизбежно, колкото и да се стремим да помагаме в това отношение, нещата са взаимосвързани", посочи Янев.

За България основният проблем е цената на тока за бизнеса,

отбеляза премиерът. Той приема, че регулаторните мерки на ЕК, които бяха обявени миналата седмица, засягат битовите потребители. "Тоест, ние по индивидуален план си имаме отделна писта, и тя ще бъде в основата на решението на Министерския съвет, което ще приемем в сряда, предвид предстоящия Европейски съвет, и за което екипите вече работят", отбеляза Янев.

Той посочи, че как ще изглежда решението, ще бъде коментирано в сряда, когато бъде прието. "Не искам отсега да спекулирам, но в крайна сметка всички тези мерки, които сме обсъждали и обявили, които сме направили съвместно от страна на МС, Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, КЕВР, Българската независима енергийна борса, всичко това, което е направено до момента, предстои още да се усъвършенства и да се задълбочава", каза Янев.

По думите му, някои от мерките,

например разделянето на пакетите за търговия на дългосрочния пазар на по-малки пакети, не е дало очаквания резултат. Все пак се появиха крайни потребители, но не достатъчно. Не защото мерките не са добри, а защото самият пазар, самите крайни потребители не са готови за това, добави премиерът. Те вероятно се нуждаят от регистрация на борсата, каквато нямат. Всички тези неща са отчетени, допълнително ще бъде задълбочена работата в тази посока, допълнително ще се промени регулаторният механизъм, каза Янев и добави, че според обявената стратегия постепенно тежестта на борсата трябва да се насочи към търговията с дългосрочни продукти.

АИКБ предлага да се компенсират 600 000 абоната на свободния пазар
на електроенергия за големите им сметки

Още от този месец до началото на ноември да се компенсират тези 600 000 абоната на свободния пазар на електроенергия за големите им сметки за юли, август и септември. Това е предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/. "Има ги парите, има го и механизмът", каза председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев по време на кръглата маса. Велев счита, че това не е държавна помощ, защото се помага на всички.

Той е на мнение, че предлаганата от служебното правителството помощ от 50 лева за мегаватчас вече е крайно недостатъчна. "Те бяха нещо за месец юли", коментира той. Според него ситуацията е извънредна и трябват извънредни мерки. По-малко от 10 процента от електроенергетиката е на природен газ, което е основната причина за повишението на цените. България не плаща скъпи суровини. Причината за повишението на цените е, че моделът на пазара е сбъркан.

Само за две тримесечия АЕЦ "Козлодуй" ще продаде над 6 тераватчаса електроенергия на суми над 360 лева за мегаватчас. От тях 300 лева са печалба. Това означава 1 800 000 лв. печалба, посочи Велев. На още няколко места има подобни печалби. Тези пари могат бързо да се върнат там, откъдето са взети, допълни той.

Бързата мярка, която ще помогне на всички, е тази - компенсиране на надвзетото, които пари ги има в България, заяви председателят на УС на АИКБ.

Според министър Гълъб Донев е наложително да се постигне обществен консенсус при дефинирането на енергийната бедност

Според служебния вицепремиер и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев е наложително възможно най-бързо да се постигне обществен консенсус при дефиниране на енергийната бедност.

По думите на Донев, различните министерства, КЕВР и общините трябва да предприемат бързо адекватни действия за справяне с проблема с енергийната бедност, тъй като с него не може да е ангажирана само една институция. Не трябва и да се пренася механично чужд опит и добра практика, а да се отразят специфичните за България социално-икономически особености, смята вицепремиерът.

Усилията на Министерството на труда и социалната политика ще бъдат насочени за намиране на още източници за подкрепа, възможности и механизми за обхващане на допълнителен брой уязвими потребители, заяви вицепремиерът. По думите на Донев, в сегашната критична ситуация, усилията трябва да бъдат насочени към въвеждането на т.нар. социални тарифи. "Съвместно с другите отговорни институции бихме могли да изпълним и тази препоръка на Европейската комисия. Има необходимост от пълна институционална и обществена мобилизация за възможно най-леко излизане от създалата се кризисна ситуация", заяви министър Донев.

Ситуацията на пазара на енергоносителите оказва силно негативно въздействие върху всички потребители; както на икономическите субекти, така и на гражданите, отбеляза вицепремиерът. По думите на Донев, драстичното поскъпване на енергоносителите води както до съществено забавяне на икономическия оборот, така и до ограничаване на достъпа до жизненоважни стоки и услуги за населението. Той посочи, че всичко това тежко засяга и най-уязвимите социални групи в страната, като вече са засегнати все по-големи групи от нашето общество.

"Макар че в България имаме действащ механизъм и система за целево енергийно подпомагане през зимата на най-уязвимите социални групи с предоставяне на помощи, изцяло компенсиращи увеличението на цената на електроенергията, тази мярка не е достатъчна при сегашните ценови равнища на електроенергията и на другите енергоносители, като при тези равнища става наложително да се търсят и нови механизми", заяви министърът.

Според Гълъб Донев трябва да се разработи комплексен подход по отношение на ценообразуването и предоставянето на услуги, данъчното облагане, социалната подкрепа за определени категории потребители. "Това силно негативно отражение на динамиката на цената на енергоизточниците в контекста на сериозните проблеми в ЕС, свързани с енергийната бедност, която се увеличава, налага да се търсят решения със стратегически характер, които да са съобразени с общите цели и приоритети на европейската социална политика", заяви министърът.

Той припомни, че помощта за отопление за предстоящия зимен сезон е увеличена. Месечният размер на целевата помощ за отопление за предстоящия отоплителен сезон (1 ноември 2021 г. - 31 март 2022 г.) беше увеличен от 99,16 лева на 104,71 лева. Общата сума, която хората ще получат за целия зимен сезон, е 523,55 лева. Плащането на цялата сума е еднократно.

Анализ показва, че създаденият механизъм за целево енергийно подпомагане осигурява адекватна социална защита на най-уязвимите социални групи, като изплатените средства за периода от 2018 г. до 2021 г. се увеличават. Общо 98 милиона лева са били за отоплителния сезон 2018-2019 г., 117 милиона лева - за 2019-2020 г., 140 милиона - за миналия сезон, а за този са осигурени 181 милиона лева с актуализацията на бюджета, като това означава ръст с близо 43 процента за периода от 2018 г. до 2022 година.

За предстоящия отоплителен сезон е разчетено да бъдат обхванати над 300 000 души и семейства. От тях около 10 процента са заявили, че желаят да бъдат подпомогнати със заплащане на суми за електроенергия, искане за подпомагане за твърдо гориво са заявили 90 процента. По думите на Донев, това ще рече, че политиката на МТСП е съобразена с най-уязвимите групи.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров, минималната заплата трябва да се увеличи още тази есен

Правителството е в правото си да определи нова минимална работна заплата още от тази есен, заяви президентът на КНСБ. КНСБ иска от 1 ноември минималното възнаграждение да стане 700 лева, а от 1 януари догодина - 760 лева. По думите на Пламен Димитров, мярката е наложителна, тъй като населението е изложено на ускоряващ се инфлационен натиск, като това се усеща най-много от хората с най-ниски доходи.

Вдигането на минималната заплата от началото на следващия месец може да стане с постановление на Министерския съвет, посочи Димитров. Той допълни, че увеличението е неутрално за бюджета, даже по-скоро е позитивно.

Според президента на КНСБ, в настоящата ситуация е наложително да се омекоти ударът към домакинствата през следващите месеци. Лидерът на КНСБ отново припомни позицията на синдиката, че прагът на бедност трябва да се ревизира, като от 1 декември линията на бедност да стане 460 лева.
Пламен Димитров призова и за по-твърда позиция на България по отношение на Зелената сделка.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов заяви,

че за бизнеса са необходими решителни мерки за експресно решаване на проблема с цената на тока. Той посочи, че в днешния разговор трябва да бъде обсъдена и темата за ръста на цените на природния газ. Той изрази удовлетворение, че предложението на бизнеса за преразглеждане на лицензирането на търговците на енергия вече е на дневен ред. Симеонов попита докога в България субсидираната цена на тока за битовите потребители ще се плаща не само от хората, които са социално слаби, а и от средната класа и богатите.

Председателят на БТПП попита дали енергийното министерство предвижда да започне преговори с Русия за цените на природния газ и как ще се използват възможностите на количествата азерски газ, които могат да ни бъдат предоставени, за намаляване на цените на синьото гориво.
По темата за увеличението на минималната работна заплата Симеонов каза, че на този етап това ще окаже негативно въздействие върху бизнеса и особено на малките и средните предприятия.

Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов заяви, че обществото има право на отговор с чий мандат и с какви мотиви "Булгаргаз" е предоговорил дългосрочния договор с "Газпром експорт" в съотношение 30 към 70 в полза на спотовата компонента, с която залага българските потребители в зависимост от свободния пазар. Той попита и какви са били мотивите на "Булгаргаз" да предоговори договора със СОКАР. По думите му отговорите на тези въпроси поставят под съмнение компетентността, лоялността, способността на обществения доставчик да гарантира успешна либерализация на пазара. Павлов каза, че се очаква от обществения доставчик да разработи ценови пакети за отделните потребители в момента.

Ние искаме по-малко държава, когато тя се използва за натиск и за изземване на бизнес, както беше доскоро и всички го изпитахме, сега имаме нужда от вашата помощ и затова намираме за необходимо вашата намеса за спешни преговори с "Газпром" за предоговаряне на ценовата формула при съотношение 50 - нефтена компонента, и 50 - спотова, обърна се Павлов към държавния глава. Той поиска намеса и за преговори със СОКАР за получаване на цялото количество от договорените един милиард кубични метра газ, които да участват в ценовия микс.

От "Булгаргаз" призоваха лицензиантите си да планират навреме
заявките си за природен газ

От "Булгаргаз" призоваха лицензиантите си да планират навреме заявките си. "Затрупани сме от лицензиантите, които очевидно нямат газ", каза изпълнителният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов. Освен цената на природния газ, важна е и сигурността на доставката, изтъкна Павлов.

"Булгаргаз" има сключени договори с клиенти и на тях са гарантирани обвързващите заявки. В момента се вижда, че има значително увеличение на потреблението. Това говори и за лошо планиране. Това е и причината за увеличението на цените. Доста от лицензиантите - топлофикационни и газоразпределителни дружества, не са планирали добре своите заявки. "Затрупани сме със заявки, освен от свободния пазар, но и от лицензиантите, които очевидно нямат газ", заяви изпълнителният директор на "Булгаргаз".

Павлов апелира от всички отговорни органи да се направи проверка как се изпълняват лицензионните задължения, тъй като "Булгаргаз" няма безгранични възможности. "Това е много важно, защото, както в момента говорим за цени, в един момент да не говорим и за сигурност на доставките", допълни той.

Най-вероятно Българският енергиен холдинг ще бъде принуден да отново да прави цесия и да се прехвърли дългът

от "Топлофикация София" към "Булгаргаз" към БЕХ. Това каза изпълнителният директор на холдинга Валентин Николов.

Освен това се очаква "ТЕЦ Марица изток 2" да закупи шест хиляди и осем тона въглероден диоксид до края на година. Това означава, че БЕХ трябва да закупи квоти за 763 млн. лева. Ако цената на въглеродния диоксид се повиши, тогава "нещата излизат в доста различни сметки", допълни Николов.
Тарифният дефицит е 2,4 млрд. лева, който още не е минал през Комисията за енергийно и водно регулиране - т.е. не е "вкаран в цената", посочи още изпълнителният директор на БЕХ.

Според Николов има един инструмент, който може да се използва, без да се правят законови промени. Това е консолидиране на банков заем от Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Високите цени на тока се дължат на цените на природения газ
и на емисиите на въглероден диоксид, каза председателят на КЕВР

Двата основни фактора, които натежават и предизвикват силно увеличение на цената на електроенергията, са високите цени на природния газ и на емисиите на въглероден диоксид. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ Иван Иванов.

Ако Русия увеличи доставките на природния газ, би намалила по естествен път цената му в следващите месеци, счита Иванов. Освен това трябва да се увеличат и доставките на втечнен природен газ, допълни той.
По отношение на високите цени на емисиите въглероден диоксид, "ключът е в ръцете на ЕС". Иванов уточни, че в Брюксел функционира платформата за търговия с емисии. Според него не става въпрос да бъде налаган мораториум, но ако се увеличат количествата на предлаганите въглеродни емисии, по естествен път ще се намали и тяхната цена. Това е особено важно за България, защото голяма част от електроенергията у нас се произвежда от въглищни централи.

Радев: Необходими са бързи решения

Румен Радев: Ще отстояваме нашите въглищни централи

Директорът на Топлофикация: Трябва да има увеличение на цената на парното

Глобалната криза се развихря

Жегата с цената на тока на път да удави ВиК сектора