Румен Радев ще се кандидатира за втори мандат

Р умен Радев ще се кандидатира за втори мандат.  Президентът даде пресконференцията по повод четвъртата годишнина от встъпването си в длъжност.

Държавният глава в уточни, че в законовия срок ще бъде уточнен форматът, в който ще бъде издигнат.

"В очертаната ситуация и необходимостта от непреклонни и продължителни усилия за необратимост на оздравителния процес, с г-жа Йотова считаме за наш дълг да обявим още сега намерението си да се кандидатираме за втори мандат като президент и вицепрезидент на България", обяви държавният глава.

На 13 ноември 2016 г. Румен Радев и Илияна Йотова бяха избрани за президент и вицепрезидент на Република България. Петият президент, заедно с вицепрезидента, встъпиха в длъжност на 22 януари 2017 г. 

Днес президентът извини отсъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и пожела бързо възстановяване. Миналата седмица стана ясно, че тя е заразена с коронавирус.

"Не съм водил преговори с политически партии за подкрепа на нашата кандидатура. Най-малкото, защото социалистите, които издигнаха кандидатурата ми през 2016 г., имат правото да се произнесат първи", обясни още Радев.

Държавният глава обясни, че ранният анонс на кандидатурата цели да се даде възможност на политическите субекти да се позиционират спрямо оповестените принципи и приоритети. Както и да се помогне на българските избиратели да имат информиран избор. 

Държавният глава посочи, че ролята на управляващите е да бъдат гласът на народа. Той обаче избрал да бъде при народа си.

"Това не е намеса в протестите, а подкрепа за българите и бъдещето на България. Може да нямате притеснения за пряка намеса на мен и г-жа Йотова в предстоящата кампания и избори", категоричен беше Радев.

Дали ще видим политически проект от страна на Румен Радев още на предстоящите парламентарни избори  - той заяви, че кандидатурата му за втори мандат сама по себе си е политически проект, който може да обедини много българи и организации.

Президентът Румен Радев каза в отговор на въпрос на отчетната си пресконференция, че няма да наложи вето на промените в закона за извънредното положение.

Преди дни парламентът прие окончателно на второ четене изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.

На въпрос ще пусне ли за обнародване приетия на второ четене закон, в който се урежда гласуването на хората, които ще бъдат под карантина в деня на вота, президентът Радев посочи, че "има определена консолидация на партии, организации и граждани да се отвори Изборният кодекс и да се направят онези промени, които да гарантират честността на вота и достъпността на изборите, включително за сънародниците ни зад граница".

"Това обаче не стана, законодателят ни поднесе поредното правно недоразумение, като избяга да отвори изборния закон, а го прави чрез закона за извънредното положение", коментира президентът Радев.

По думите му остават открити въпросите "защо се страхуват от видеонаблюдението в изборните секции само по време на броенето на бюлетините и оформянето на протоколите" и "защо се страхуват от гласуване по пощата на българите зад граница".

"Те бягат от отговорите на този въпрос", коментира президентът Радев.

"С действията си те подриват доверието в изборния процес, но аз няма да вляза в техния сценарий и затова няма да наложа вето на този закон. Въпреки че той е абсолютно несъвършен, объркан, против правната логика и, при друга ситуация, категорично бих го върнал", заяви държавният глава.

"Измина година на бурни и драматични събития, които ускориха хода на обществено-политическите промени у нас. В тази турбулентна година президентската институция продължи да отстоява интересите на българите. Да бъде коректив и последна бариера срещу беззаконието и лобизма. Да задава дневен ред по важни теми, да обединява около значими каузи", посочи Радев.

По думите на Радев действителността налага да има институции с ясни приоритети и предвидимост в своите действия.

"Само ще маркирам щрихи от изминалата година и ще насоча фокуса върху приоритетите през настоящата. Както знаете, още в началото на миналата година снех доверие от правителството. Това бе акт на политическа отговорност срещу острата криза в управлението, корупцията и разхищенията, разпада на държавността и организираното настъпление срещу гражданските свободи", каза още Радев.

"Изригналите половин година по-късно протести потвърдиха правотата на мотивите ми за снемане на това доверие. Президентската институция не се скри зад институционалния комфорт, а отново бе на висотата на очакванията на българското общество и подкрепи справедливите искания на протестиращите с присъствие и настояване за оставки. С обръщения и директен призив към Народното събрание", добави държавният глава.

Радев заяви, че институцията, която оглавява, е била стожерът, който не е допуснал гласът на българите и техните искания да "бъдат удавени".

"Президентската институция бе онази, която заемаше рационални позиции и запази гласа на разума в ситуация на изкуствено насаждане на паника. Още от началото на кризата настоях за баланс между здравни, икономически и социални мерки. За навременна, достъпна и финансова помощ", обясни президентът.

По думите му загърбването на важни предложения, липсата на навременни и адекватни мерки са довели до сериозни последствия в здравно, социално и икономическо отношение.

"През изминалата година отстояването на върховенството на правото и защитата на държавността бяха сред водещите приоритети в работата ми. Въпреки отхвърлянето на пет от седемте вета, които наложих, силната обществена реакция, тази на експертите, потвърди правотата на моите решения", категоричен беше Радев.

Президентът заяви, че високото обществено доверие към президентската институция през изминалите 4 години е атестат за добро управление.

"Никога по никакъв начин не съм спирал професионалното развитие на нито един мой сътрудник. Когато говорим за катастрофална кадрова политика и текучество, може да погледнете към съседната сграда", допълни президентът.

По повод Деня за почит към жертвите на комунизма Радев посочи, че не дели жертвите според режима, който ги е убивал или репресирал.

"Мое дълбоко убеждение е, че паметта на всички български жертви е свещена. Нито разстрелите и репресиите са в 9 септември 1944 г., нито траповете, които погълнаха Христо Ясенов, Гео Милев, децата от Ястребино, имат някакво оправдание", каза държавният глава.

Той заяви, че виждал отчаяните опити на премиера Бойко Борисов и хората около него да възродят деленето в обществото на комунисти и антикомунисти.

"Моята грижа е обединението на българите. Ние трябва да постигнем национално единение. Да оставим веднъж завинаги в миналото всяко политически мотивирано насилие", допълни държавният глава.

"Винаги съм бил против насилието и арестите на мирно протестиращи граждани, независимо в София, в Москва или другаде по света. Против използването на полицейски методи за разправа с опозицията, против задушаването на словото и корупцията, където и да е по света", обясни Радев. 

Борисов: Пребоядисани наследници на комунистите искат властта на всяка цена