Ролята на Балканите в екстремизма и защо България да внимава

К райнодесен австралийски екстремист атакува две джамии в град Крайстчърч, Нова Зеландия, убивайки 50 души и ранявайки още толкова. Полицията работи по версията, че не е действал сам, а е част от по-голяма група с контакти далеч извън Нова Зеландия. Експертите по национална сигурност определят крайнодесния екстремизъм като глобална заплаха, а не местен феномен в Европа или САЩ. България и Балканите са все по-често споменавани като проблемен район, а надписите на кирилица върху автомата на терориста от Нова Зеландия задават множество въпроси към службите.

Атаката в Нова Зеландия се случи миналия петък. За да подсили ефектът, нападателят – Брентън Тарант - създава цялостна кампания в социалните мрежи, където излъчва на живо клането на десетки цивилни. Видео кадрите са гледани над милион пъти, а коментари на потребители изразяват подкрепа, смятайки първоначално, че става дума за излъчване на видео игра. Терористът оставя след себе си и манифест от 87 страници, който призовава за борба срещу мултикултурализма и мигрантите. Крайната цел на Тарант по неговите думи е да се предизвика граждански конфликт на Запад.

Подобна апокалиптична визия за света не е нещо ново. Хора като Тарант и привърженици на крайни идеи – дали крайнодесни, ултра националисти или джихадисти – смятат, че единственият път за спасение на света е с глобална война, в която „нечистите“ да бъдат изтребени. Подобни възгледи има всеки един от терористите от норвежеца Андерс Брейвик до лидера на „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади.

Racist Christian Australian terrorist Brenton Tarrant, a member of Christian White power terrorist organisation, murdered 49 innocent Muslim in New Zeland. #ChristchurchAttack #NewZealandAttack #ChristianTerror #ChristchurchTerrorAttack #ChristchurchTERRORISTattack pic.twitter.com/BWhOeO1kJe

— Doç. Dr. Mustafa Türkmen (@dr_mturkmen) 16 март 2019 г.

Въпреки че експерти на Запад предупреждават от няколко години, че крайнодесният екстремизъм е все по-голям проблем, страните отделяха нищожни средства и усилия, за да спрат надигането му, като фокусът продължаваха да бъдат джихадистки и радикални ислямистки групи. Все пак, има промяна. В Германия, правителството назначи повече анализатори в специализирания Департамент 2 към Вътрешната федералната разузнавателна агенция, която се занимава с крайнодесни и националистически групи. Департаментът планира да увеличи щата си с 50% през 2019 година, като целта е да се достигнат ресурсите, отделяни за борба с ислямисткия тероризъм.

Същата ситуация е във Великобритания. Между 2016 и 2017 година службите отчитат 88% увеличение на контратерористичните операции, свързани с разбиване на крайнодесни мрежи. През 2018 година, Лондон възлага на вътрешната служба МИ5 да увеличи разходите за събиране на информация и превенция на групи, свързани с крайното дясно, нео-нацисти и утра националисти. Това означава, че за Великобритания, крайнодесният екстремизъм вече е на едно равнище като заплаха заедно със сепаратизма в Северна Ирландия и джихадизма.

Докато крайнодесният екстремизъм се превръща в проблем за САЩ и Европа, неговите международни измерения стават все по-видими. Екстремисти, вярващи в господството на бялата раса пътуват из цял свят, създавайки контакти с цел изграждане на комуникация и мрежи за обмен на информация и идеи. В този контекст Балканите са един от най-важните райони за тези хора, тъй като тук свободно могат да се срещат със симпатизанти и да взимат опит от паравоенни групи от бивша Югославия, част от които се сражават и в Източна Украйна. Слабостта на местните правителства прави контрола хаотичен и това спомага да бъдат пренасяни дори оръжия, както беше разкрито миналото година във връзка с доставки за крайни сръбски групи в Република Сръбска.

Крайнодесните групи и джихадистките формации си приличат по много фактори – от крайната им цел за установяване на контрол през хаос и сблъсъци, до начинът, по който те привличат нови симпатизанти и изглаждат структурите си. Посредством интернет това става много по-бързо и лесно от миналото. Използването на криптовалути пък е предпочитаният начин за финансиране на операции, тъй като този тип валута не оставя следи и гарантира анонимност. Службите в различни части на света опитват да инфилтрират подобни мрежи, но с променлив резултат.

От друга страна, джихадистките групи също се очаква да увеличат активността си след година и половина на застой заради атаките по структурите на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Но както ИД, така и Ал Кайда са отново на линия. Техни бойци извършват нападения в Йемен, Западна Африка, Сирия, Ирак и Афганистан почти всеки ден. Само в малка страна като Буркина Фасо, Ал Кайда носи вина за над 200 терористични атаки за година. Нападението в Нова Зеландия изостри апетита на ИД и организацията призова своите симпатизанти да нанасят удари в Западна Европа като „отмъщение“. Можем да си представим ефектът от този цикъл на насилие между джихадисти и крайнодесни екстремисти.

Що се отнася до България, нашата страна има защо да следи събитията изкъсо. Очевидно Тарант е посетил страната ни неведнъж, а обяснението на прокуратурата, че е бил само турист и не е общувал с български граждани не само е трудно да се докаже, но и звучи сякаш се скрива нещо повече. Така например, само в София той остава няколко дни и никой не знае какво е правил. Надписите на автомата му, свързани с българската и сръбската история, говори за обмен на идеи с групи на Балканите.

Brenton Tarrant, 28 ... Australian, filmed himself before his attack. Could he be ISIS, I don’t know. pic.twitter.com/i6qECQfMgw

— S (@sramphaul) 15 март 2019 г.

България трябва да следи и ситуацията в Сирия и Близкия изток. След пораженията в Сирия и Ирак, „Ислямска държава“ прие нова стратегия, наречена „сабр“ или „търпение“. Според тази стратегия, всички бойци трябва да започнат изграждането на нови структури, а симпатизантите да очакват нареждания. Странният случай на арестуван в Париж френски гражданин показва нещо важно. Френските власти твърдят, че задържаният е имал планове за атаки във Франция и България, но не дадоха много данни. Все пак, казаното се връзва със стратегията „сабр“, а именно да се нанасят удари не само в големи столици и важни локации, а където може. Преди години ИД атакува Париж, Брюксел и други европейски столици, за да набере популярност и престиж сред симпатизантите си. Днес, идва втората вълна от атаки, които са за всяване на страх и хаос.

Стотици балканци от съседни държави се сражават в редиците на Ал Кайда. Някои от тях вече се завърнаха. Миналата година, в Сърбия и Македония бяха предотвратени атаки. Крайните групи – дали крайнодесни или джихадсти – са все по-активни и очевидно, техни членове минават и през нашия район.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram