А вгуст 2023 г. ще бъде един от редките месеци, през който ще настъпят две пълнолуния – в началото и в края на месеца. В такива случаи второто пълнолуние се нарича Синя Луна - название, което обаче няма нищо общо с видимия цвят на Луната.
Това съобщи физикът в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“ Пенчо Маркишки пред БТА.
Учени: Стига с тези "супер", "кървави" или "сини" луни
Той уточни, че моментите на двете пълнолуния ще бъдат близки до тези на лунните перигеи, което означава, че пълнолунията ще бъдат също така и суперлуния.
Първото пълнолуние и Супер Луна ще настъпят на 1 август в 21:31 ч. българско време и ще предхождат с 8 часа и 22 минути лунния перигей на 2 август в 05:53 ч.
Второто пълнолуние ще е на 31 август в 04:35 ч. и ще настъпи 12 часа и 43 минути след перигея на 30 август в 15:52 ч., уточни физикът. Второто суперлуние ще бъде и Синя Луна, тъй като се случва в рамките на същия месец.
Астрономи откриха 72 "невидими" галактики
Ефектът от суперлунието не бива да се бърка с често наблюдаваната илюзия „огромна изгряваща Луна“ и аналогично „огромно изгряващо Слънце“, посочи Маркишки. Той е автор на справочника “Гид на любителя астроном”, който се издава вече традиционно всяка година от катедра “Астрономия” във Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
При изгрева и при залеза си двете небесни светила често изглеждат оранжеви поради голямата въздушна маса, през която преминава тяхната светлина, докато са ниско до хоризонта. Също тогава те може да ни изглеждат големи, понеже подсъзнателно ги сравняваме с познати от ежедневието ни обекти, видими на хоризонта – дървета, сгради, планински върхове и други, поясни физикът. “Можем лесно да докажем, че това е илюзия чрез следния прост експеримент - фотографираме с телеобектив „огромната“ изгряваща Луна, а по-късно, когато тя е вече високо в небето, правим втора снимка със същите настройки на обектива. Ако сравним двете лунни изображения ще видим, че те са в еднакъв мащаб”, съветва Маркишки.
Засякоха нови гравитационни вълни от неутронни звезди
“Мнозина знаят, че Луната обикаля около Земята по елиптична орбита, като веднъж, а понякога и два пъти месечно, тя се приближава най-много до нашата планета – в перигей, на разстояние около 356 600 километра. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в апогей, на разстояние около 405 696 километра. По- малко известно е обаче, че лунната орбита променя ексцентричността си в известни граници, т.е. посочените разстояния Земя-Луна при перигей и апогей се променят”, каза Маркишки.
Той отбеляза, че през август 2023 г. лунната орбита ще бъде с най-голяма ексцентричност за тази година. По време на перигея на 2 август разстоянието до Луната ще бъде 357 309 км, а при перигея на 30 август разстоянието ще е 357 181 км. На 16 август в 11:56 ч. ще настъпи най-далечният апогей не само за тази година, но и от март 2020 г. насам.
Това е най-голямото космическо „огледало“
Тогава Луната ще се отдалечи на 406 630 км от Земята. Освен това този апогей ще е близък до момента на новолунието на 16 август в 12:38 ч., посочи физикът. Той поясни, че това явление се нарича микролуние или Микро Луна.
През следващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август, каза Маркишки.
СПРИ!" />
