П роектът ми за Конституция е много сериозен и изисква легитимно Народно събрание.
Това каза пред журналисти президентът Румен Радев след церемонията по 30-годишнината от създаването на демократичната конституция на Република България.
Президентът обаче бе лаконичен и единствено допълни, че "е въпрос на дебат и много прецизиран анализ дали промените трябва да включват изваждането на Прокуратурата от съдебната власт", информира "Фокус".
Когато някой ревизира сегашната конституция или има амбицията да прави нова, трябва да изхожда задължително от постановката, че човекът е основна конституционна ценност и трябва да се насърчават всички усилия за защита и гарантиране на неговите права, каза президентът в словото си на тържествено отбелязване на 30-годишнината от създаването на Конституцията на България в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Честванията се провеждат под патронажа на държавния глава.
Румен Радев заяви, че е важно да имаме улеснен достъп до конституционното правосъдие, защото това е гарант всеки гражданин да се чувства пълноценен, силен като личност, че може да има принос в развитието на конституционния модел.
Президентът отбеляза и въпроса за гражданското образование и допълни, че ако можем да кажем, че сме научили нещо за нашата република и демокрация през последните 30 години, то е, че те не могат да се крепят само и единствено на този основен закон, колкото и той да е уместен, научно обоснован и справедлив. Ние трябва да си задаваме и въпроси, защото и демокрацията, и републиката са сами по себе си проекти, които трудно достигат до своята съвършена форма, но изискват ежедневно да защитаваме всяко посегателство срещу конституционните ценности, каза Радев.
Сред въпросите Радев посочи: - достатъчно ли работим с младите хора, така че те да разберат и да са наясно кои са основните стълбове на демокрацията и на свободата; в какво се състои легитимността на нашите политически институции, така че хората да не се подлъгват по популистки вождове и идеи, особено предизборно; познаваме ли своите права, но и своите конституционни задължения и разбираме ли практическите аспекти на разделението на властите, така че да имаме като граждани реалистични очаквания от всяка една институция, за да можем да искаме отчетност и отговорност когато видим, че тя се отклонява от своите конституционна мисия. Румен Радев каза още, че основният проблем е не просто в образованието, а в личния пример, ангажираността и отговорността на политическия елит, на държавните служители, на гражданите за отстояване на ценностите, по които сме постигнали съгласие по най-важния обществен договор - българската конституция.
Президентът изтъкна в словото си, че изработването и приемането на конституцията преди 30 години е повратен в общественото ни развитие момент и тя ни поставя на картата на демократичните общества. Радев посочи, че тази конституция даде началото на дълбоки реформи в страната, тя не бе създадена като временна конституция на прехода, както постъпиха други държави по пътя на своето демократично развитие, а е пълноценен инструмент за държавно управление, ограничаван и контролиран от демократични механизми, затова и ни преведе през трудни времена.
С нея станахме пълноправни членове на Съвета на Европа и на ЕС, ценностите, заложени в нея - демократично управление, върховенство на правото, равенство пред закона, защита на човешките права са ценности и на нашите европейски партньори, посочи Радев.
Тази конституция се превърна в стълб на българската държавност, каза президентът и допълни, че моделът на успешното държавно устройство представлява хармонична сплав между традиции и нови идеи. Нашата конституция от 1991 г., сравнена с предходните като изработване и приемане е суверенно дело, тази конституция е изцяло наша, каза още Румен Радев.
Тя се базира и на утвърдени модели на европейски конституции, но има своята собствена идентичност и се ползва със своя демократична легитимност, затова и тя е стълб на днешната българска държавност, каза президентът. За да бъде съвременната държава демократична, тя трябва да има и своите демократични принципи, заложени в своя основен закон и учредителите на нашата нова конституция зададоха посоката България да бъде демократична, правова и социална държава, каза още Радев.
Сега виждаме, че този път не е лек, няма и да е кратък, каза президентът и допълни, че свидетелства са и няколкото поправки и нарасналите очаквания в обществото за нови промени в конституцията, които да доведат до усъвършенстване и развитие на някои конституционни институти.
Сред присъствалите на тържественото отбелязване на 30 годишнината бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на КС Борис Велчев, конституционни съдии, народни представители от 7-ото Велико народно събрание, , ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, юристи, университетски преподаватели.
В Аулата на Софийския университет бяха подредени снимки на БТА от подписването на Конституцията.
Предизвикателствата и наследените проблеми от това служебно правителство са ужасно много. Категорично мога да кажа, че те се справят", така президентът Румен Радев отговори на въпрос от журналисти каква е оценката му за работата на служебния кабинет досега.
Държавният глава присъства на Тържественото събрание по случай 30-годишнината от приемането на Конституцията на Република България, което се проведе под негов патронаж в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Във връзка с купуването на гласове за изборите държавният глава коментира, че задачата на служебния кабинет е да има честни и прозрачни избори, като неговото послание при представянето му е било "буквално да се води война с купения вот".
"Това е едно от най-грозните явления в нашето съвремие и се надявам полицията и прокуратурата да приложат всички мерки, така че най-сетне да тръгнем да решаваме този проблем", каза президентът.
За своя проект за промени в Конституцията държавният глава каза, че той е сериозен, но изисква "легитимно Народно събрание".
На въпрос дали би подкрепил промени в Конституцията, които изкарват прокуратурата от съдебната власт, той каза, че това е "въпрос на дебат и много прецизен анализ."
В събитието участваха и правосъдният министър Янаки Стоилов, съдии и политици.
Стоилов приветства с "добре дошли" създателите на Конституцията. По думите му тя цели България да бъде демократична, социална и правова държава.
"Ценностите и принципите й запазват своята валидност и днес. Да се вдъхновяваме от тях, за да работим за благоденствието и напредъка на народа", прикани правосъдният министър.
"Сградата на СУ е по-висока от тази на НС, проблемът е, че често в българската история част от обитателите й са били на по-голяма висота отколкото в другата. Да направим така, че да носят в еднаква степен достойнството на българския народ", призова Стоилов.
От своя страна президентът Румен Радев заяви, че Конституцията е стълб на българската държавност.
"Тя е повратна в нашето развитие и ни поставя на картата на демократичните общества. Не бе създадена като временна Конституция на прехода, а е пълноценен инструмент за държавно управление, ограничаван и контролиран от демократични механизми. Поведе ни през трудни времена и ни направи пълноправни членове на ЕС", сподели държавният глава.
Според него основни насоки и цели сочат, че именно човекът е основни конституционни ценности и трябва да се насърчават всички усилия за защита и гарантиране на неговите права.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!