- След извънредното заседание на КСНС - изявление на президента Румен Радев
- Има ли пряка заплаха за България заради конфликта в Близкия изток
- Засилват сътрудничеството с партньорски служби за сигурност
- Димитър Главчев с коментар пред журналисти след заседанието на КСНС
- Кой присъства на заседанието на КСНС
- Как се стигна дотук
- В сряда премиерът Димитър Главчев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет, какво бе решено
- Какво представлява Консултативният съвет за национална сигурност
- Хронология на последнияте заседания на КСНС през годините
"Няма пряка заплаха за България от конфликта в Близкия изток. Повишава се рискът от миграционни потоци и извършване на терористични атаки. Трябва да продължат силията за евакуацията на българските граждани от региона, както и за освобождаване на сънародниците ни от "Галакси лийдър". Това заяви президентът Румен Радев след заседанието на КСНС.
"Призоваваме за деескалация и недопускане въвличането на други държави, което би бил озаплаха за мира в глобален мащаб. Неотложно и незабавно трябва да се прекратят военните действия и намиране на мирен изход от ситуацията. При необходимост да се засилят превантивните мерки за недопускане на терористични заплахи. също и да се актуализира Националния план за превенция на тероризма", допълни той.
По думите му ще бъде засилено сътрудничеството с партньорски служби за сигурност.
"Трябва да преосмислим отношението си към националната сигурност. Член 59 от Конституцията гласи, че защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин", призова той.
"Искам ясно да заявя, че това са критични, непосредствени, аварийни мерки, в резултат на възникнала ситуация с усложняване на средата на сигурност. Ние трябва да си даваме сметка и това разгледахме подробно на съвета, в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на средата на сигурност", обърна внимание Румен Радев.
"На север е Украйна, на юг е Близкият изток на Запад са Западните Балкани, на изток от нас е Кавказ и ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност", заяви президентът.
Всички участници в заседанието изразиха своята загриженост от ескалацията на въоръжените сблъсъци и тежката хуманитарна криза. Присъединяваме се към призивите на международната общност за деескалация, за въздържане от употреба на сила и за недопускане въвличането на други държави, което би било заплаха за мира не само в регионален, но и в глобален мащаб, посочиха още участниците в КСНС.
Повишава се рискът от увеличаване на миграционни потоци към страната и възможността от извършване на терористични атаки, подчерта Радев. Той каза, че всички участници в съвета са се обединили около мнението, че трябва да продължат консолидираните усилия на всички институции за евакуацията на българските граждани от региона и за освобождаването на сънародниците ни от екипажа на кораба "Галакси Лийдър".
С оглед на развитието на обстановката в Близкия изток, КСНС отправя следните препоръки към изпълнителната власт, съобщи президентът. На първо място той постави засилването на предприетите превантивни мерки за недопускане на терористични актове на територията на страната, както и срещу дипломатическите ни представителства и българските военнослужещи в мисии и операции зад граница. Втората препоръка е продължаване на усилията за евакуация на българските граждани от региона на конфликтите и освобождаването на българите от екипажа на кораба "Галакси Лийдър". Третата препоръка е да се набележат и при необходимост приложат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и противодействие на засилен миграционен натиск. Четвъртата препоръка е да се засили сътрудничеството със сродни служби за сигурност за осигуряване на своевременен и всеобхватен мониторинг на средата за сигурност, с цел противодействие на терористични заплахи, каза президентът.
На пето място е поставено извършването на преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за противодействие на тероризма, както и съответните планове, изготвени от държавните и местни органи. Шесто, да се оценят икономическите рискове пред страната, да се извърши преглед на стратегическите резерви и при необходимост те да се попълнят, каза президентът. Това становище и препоръки бяха приети с голямо мнозинство, само един член на съвета гласува против, информира той.
По думите на президента това са критични, непосредствени аварийни мерки, в резултат от възникнала ситуация с усложняване на средата на сигурност. Той и посочи, че трябва да си даваме сметка в какъв регион се намираме и какво можем да очакваме като тенденции в развитието на тази среда. Ние сме в центъра на този по-широк регион на нестабилност. Ние се обединихме около позицията, че гарантирането на сигурност в свят, наситен с голяма динамика на геополитическите процеси, е основна задача на държавното ръководство и изисква постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност, каза Радев. По думите му това са службите за сигурност, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, въоръжените сили и нашата отбранителна индустрия. Затова на този съвет направихме панорамен преглед на тези елементи от системата на защита на националната сигурност, каза Радев.
Той допълни, че на първо място това са службите за сигурност, на което разчитаме за навременна информация и алармиране при потенциални заплахи, но тези служби оперират в условия на кадрови дефицит, високопоставени специалисти напускат заради по-привлекателни условия в гражданския сектор. Оборудването, с което те разполагат е остаряло или липсва такова, а в същото време те трябва да осигуряват изпреварваща информация и да предприемат изпреварващи действия срещу враждебни структури, които към момента разполагат с доста по-високо технологично ниво на оборудване, каза Румен Радев. Подобни изводи са направили на заседанието на КСНС и за дипломатическата ни служба.
МВР също си има своите проблеми, свързани с подготовката на кадрите и оборудването, и това се отнася с особена сила за охраната на държавната ни граница, добави президентът. Той каза, че бяха предприети важни стъпки за кадровото обезпечаване на полицията, но в същото време по важни участъци от границата ни с Турция, все още липсва оградно съоръжение, липсва и видеонаблюдение.
По отношение на въоръжените сили президентът отбеляза, че много пъти на заседания на КСНС е поставян въпросът за отлива на личен състав от въоръжените сили. Държавният глава припомни, че при проведените заседание на съвета през 2017 г., 2018 г., 2022 г. и 2023 г. са приемани едни и същи изводи за необходимостта от действия за пресичане на „тревожния“ отлив от въоръжените сили, тяхното окомплектоване и издигане на престижа на военната професия.
„Когато съпоставихме какво сме искали да постигнем и какви са реалните цифри статистиката изобщо не е в нашата полза“, посочи Радев, като добави, че общият недокомплект на армията през 2018 г. е бил 19.9% , а тази година е вече 22% , докато на офицерите е бил 19%, а вече в 26%. Държавният глава отбеляза, че най-тревожното е заетостта на места от курсанти във висшите училища. По думите му през 2018 г. е имало 80% заетост, тази година само 47% са заети от обявените места за курсанти и добави, че този процент ще намалее драстично, докато те завършват.
Президентът обяви, че всички участници в съвета са изразили мнение, че трябва да се преосмисли отношението към националната сигурност, като се налага смяна на подхода. Според държавния глава не е панацея увеличението на заплатите в армията, а са необходими ясни, дългосрочни политики, така че да се привличат млади хора с качества и да се задържат с мотивация и перспектива за професионално и кариерно развитие.
Радев посочи, че е нужно и преосмисляне на отношението към модернизацията на българската армия, като фокусът бъде не само върху големите проекти, но и върху по-малките нискобюджетни, които са гарантират информационно превъзходство и асиметрично предимство. Той обясни, че това са – дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение и други. Виждаме какво става в Украйна и как с дрон за $1000 се унищожава танк за 5 млн., каза Радев.
Държавният глава съобщи, че по време на заседанието е обсъден и чл. 59 от Конституцията на Република България, в който ал. 1 гласи, че защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български граждани, а ал. 2 казва, че подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон, а такъв закон няма.
„Ние се обединихме да работим за в бъдеще в направлението изпълнителната власт и най-вече законодателят да изработят и приемат такъв закон, като решат каква ще бъде формата на този закон, така че да дадат възможност на всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, така както е записано в нашата Конституция“, каза президентът Радев.
Участниците в съвета са обсъдили и тенденцията за повишаване на дела на БВП за отбрана в НАТО. Според президента е ясно, че ще се отива към отделяне на 2,5% за отбрана, но трябва много сериозна преценка от изпълнителната и законодателната власт как ще се стигне до този процент, без да се ощетяват останалите сектори, но „ние трябва да осигурим адекватни способности в тази сложна среда за сигурност“.
Във връзка с българската отбранителна индустрия държавният глава заяви, че уроците от съвременните конфликти доказват по категоричен начин ключовото значение за наличието на собствен потенциал за производство на отбранителни продукти. Също така добави, че на заседанията на КСНС винаги е посочвано, че българската отбранителна индустрия трябва да участва активно в реформирането и укрепването на сектор „Сигурност“. Президентът посочи, че инвестициите, които се правят в отбранителната индустрия, особено тези касаещи критично дефицитни производства като барут и взривни материали, да намират разбиране от държавната и местната власт и по-бързо да намират своята реализация.
„Инвестирането в сигурност има своята цена, но всички ние днес се обединихме около становището, че сигурността е фундаментът на държавността и без сигурност не можем да говорим за обществено развитие и просперитет на нацията. Уверен съм че консенсусът, който постигнахме днес ще намери своята широка, институционална и обществена подкрепа“, заяви президентът Румен Радев.
Премиерът Димитър Главчев също направи коментар пред журналисти след извънредното заседание на КСНС.
"Потенциално има опасност от мигрантска вълна, към момента потоците са в нормалния си размер", каза той.
Заседанието продължи три часа и след него основният извод бе, че към момента няма пряка заплаха за страната.
Главчев посочи, че структурата на бежанските потоци е предимно хора от Афганистан, Сирия и Мароко. "Където се водят военни действия има опасност, важното е, че се взимат всички мерки", каза Главчев.
Относно евакуацията на български граждани от Иран, премиерът заяви, че страната ни има готовност, но никой още не е изразил желание. "Българите в Иран са между 45- 50 души, предвидено е и за тях евакуация. Не се препоръчва пътуване до Иран, както и напускане на страната", добави той.
По думите му КСНС е минал в „дух на единомислие, което е добър знак, че институциите работят заедно за решаването на проблемите на българските граждани“.
"Изпълняваме мерките още преди да се случи тази криза", посочи Главчев. Той заяви, че службите дават своевременна информация. Главчев посочи, че ситуации като евакуацията от Бейрут възникват непрекъснато. "Тази я очаквахме и затова реагирахме толкова бързо".
Главчев съобщи, че днес ще бъдат евакуирани 10-12 души от Ливан, останалите 16 утре с полет на канадските авиолинии до Истанбул, а от Истанбул ще пътуват до България с автомобили от генералното консулство. По думите на премиера утре ще приключи първият етап на евакуация на българските граждани, пожелали евакуация от Ливан. Главчев призова гражданите да бъдат спокойни.
Той посочи, че е обсъждано 2,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) да се отделя за национална сигурност. "Предложих на политическите партии да представим проекта за бюджет в Народното събрание или във формат, в който преценят , за да видим какви са идеите. Министерски съвет има задължението да внесе само проект", посочи Главчев. По думите му това може да стане предварително, за да не се стига до това , което се случва при второ четене в зала - „екзотични предложения, с политически дивиденти“. По думите му това ще се случи след 27 октомври.
Румен Радев свика днес в президентската институция извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. То започна в 10.00 ч., а темата бе „Рискове и заплахи пред националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия Изток. Необходимост от предприемане на мерки“.
В сградата на президентството бяха представители на всички парламентарно представени политически сили. Сред участниците в заседанието бяха също служебният премиер Димитър Главчев и председателят на Народното събрание Рая Назарян, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на финансите Людмила Петкова, заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, ръководителите на службите за сигурност.
Кризата в Близкия изток ескалира след прякото нападение на Иран срещу Израел на 1 октомври. Вечерта Иран изстреля 180 ракети срещу Израел, а Иранската революционна гвардия заплаши да извърши „съкрушителни атаки“ срещу Израел, ако той отвърне на ракетното нападение на Ислямската република.
В сряда премиерът Димитър Главчев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет във връзка с ескалацията на напрежението в Близкия изток. На него бе решено създаването на организиран щаб, който да следи отблизо ситуацията.
Главчев: Няма актуална заплаха за България
"Заплаха за България в момента няма. България реагира изключително адекватно при евакуацията на българските граждани от Ливан. Това бе резултат от предварителна подготовка и информация, която имахме както от българските служби така и от партньорските и съюзническите", заяви след Съвета Главчев и поздрави Държавния авиационен оператор за евакуацията.
"Не е случайно това, че половин час след като излетя вторият полет започнаха реални военни действия. Всичко беше под контрол", добави служебният премиер.
Той подчерта, че заедно с всички институции правят всичко възможно за защита на живота и здравето на българските граждани.
На дневен ред остават обаче опасенията, че потенциална заплаха, както за България, така и за другите европейски държави може да има от това, че не са изключени терористични атаки, като отговор на нападенията срещу Ливан.
Какво представлява Консултативният съвет за национална сигурност
Консултативният съвет за национална сигурност е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, чийто статут е определен със закон. КСНС се възглавява от президента на Република България.
КСНС обсъжда въпроси и изготвя становища и предложения, свързани с политиката за националната сигурност, гарантирането на гражданския мир, обществения ред и правата и интересите на българските граждани и действията при възникване на опасност за националната сигурност. Цел на Консултативния съвет е постигането на политическо съгласие и единодействие по приоритетни теми на сигурността и отбраната на страната.
Заседанията са редовни и извънредни, като редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца, а извънредните - по решение на президента на Републиката. Заседанията са закрити.
По закон на КСНС трябва да присъстват премиерът, председателят на НС, министрите на отбраната, на външните работи, на вътрешните работи и на финансите, началникът на отбраната, председателите на ДАНС и на Разузнаването.
Хронология на последнияте заседания на КСНС през годините
Заседание на КСНС на 15.02.2022 г.
Темата е „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки.“ Заседанието се провежда девет дни преди началото на войната в Украйна.
Постигнат е консенсус за необходимостта от преодоляване на дефицитите от способности и за развитие на съвременен отбранителен потенциал на Въоръжените сили на Република България в рамките на ЕС и НАТО.
Заседание на КСНС на 10.01.2022 г.
Темата е „Интегриране на Западните Балкани в ЕС. Роля на Република България в разширяването на ЕС и в процеса на стабилизиране н асоцииране: Република Северна Македония и Република Албания“.
Особено внимание е обърнато на процеса на интеграция на Република Северна Македония. Участниците се обединяват около мнението, че са необходими всеобхватни, целенасочени и ресурсно осигурени действия, за възстановяване на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области от взаимен интерес. КСНС приема предложения към изпълнителната и законодателната власт.
Заседание на КСНС на 16.08.2021 г.
Темата е „Необходими финансови мерки за преодоляване на потенциална здравна и социално-икономическа криза от пандемията от COVID–19. Мерки за противодействие на засиления миграционен натиск през границата на Република България с Република Турция“. Участниците в заседанието постигат консенсус по общо становище.
Заседанието на КСНС на 09.01.2020 г.
Темата е „Възможни рискове и заплахи за националната сигурност в контекста на усложнената среда на сигурност в Близкия изток“.
КСНС изразява загриженост във връзка с развитието на ситуацията в Ирак и региона, като отчете необходимостта от спешна деескалация на напрежението и въздържане от употреба на сила. Участниците се обединяват около позицията, че ескалация на кризата застрашава мира не само в регионален, но и в глобален мащаб. КСНС отправя и препоръки.
Заседание на КСНС на 08.04.2019 г.
Темата е „Резултати от противодействието на корупцията по високите етажи на властта. Необходимост от мерки“. Участниците в заседанието не постигат консенсус по общо становище.
Заседание на КСНС на 19.04.2018 г.
Темата е „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“.
Членовете на Съвета се обединяват около мнението, че са необходими неотложни мерки, гарантиращи повишаване на отбранителните способности чрез ускоряване на процесите на модернизация, поддръжка на наличната техника и осигуряване на бойната подготовка. Подчертана е и необходимостта от силна обществена и политическа подкрепа и изпълнени конкретни мероприятия за преодоляване на недостига от способности на Въоръжените сили при изпълнение на задачите по различните мисии.
Членовете на КСНС се обединяват около предложения към изпълнителната и законодателната власт.
Заседание на КСНС на 09.01.2018 г.
Темата е „Роля на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“.
Консултативният съвет подчерта, че отговорният подход на всички институции, както и последователната и ефективна междуведомствена координация, са изключително важна предпоставка за реализирането на целите и приоритетите на председателството ни.
Членовете на КСНС се обединяват около следните предложения към изпълнителната власт.
Заседание на КСНС на 17.10.2017 г.
Консултативен съвет за национална сигурност разгледа докладите на основните институции, ангажирани в противодействието на корупцията и анализира резултатите и ефективността на тяхната работа.
Членовете на Консултативния съвет се обединиха около позицията, че на корупцията трябва да се противодейства с всички законни методи и средства и че постигането на резултати изисква усилия от всички държавни органи.
Заседание на КСНС на 30.05.2017 г.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъди актуалните рискове и заплахи за националната сигурност на България в контекста на динамичните промени и негативни процеси, протичащи в средата на сигурност.
Членовете на Консултативния съвет постигнаха единство в позицията си, че сигурността на страната трябва да продължи да се разглежда в контекста на системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, като едновременно с това България планово развива собствения си отбранителен потенциал.
Йотова: На прага на глобална война сме, Съветът за сигурност на ООН трябва час по-скоро да се събере
Запрянов: Пълномащабна война в Близкия изток ще бъде най-лошият сценарий
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!