На извънредно заседание: НСТС обсъжда новия размер на минималната заплата

С индикалните организации подкрепят новия размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). 

Съветът проведе заседание с дневен ред от две точки. Първата бе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, а втората - проект на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева. 

"По точка първа от дневния ред социалните партньори подкрепят, но с допълнителни предложения към направените предложения от вносителя, с които се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители. По втората точка – в проекта на постановление на МС се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. да стане 933 лева. Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа" подкрепят проекта на постановление на МС, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел резултатите от днешните разговори. 

Съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Предлаганият от правителството размер на най-ниското възнаграждение, изчислен по новия механизъм, е 933 лв. от 1 януари 2024 г. Това е ръст от 153 лв. или близо 20 процента спрямо сегашния размер от 780 лв.

Работодателските организации са против новия механизъм за определяне на минималната заплата, като част от представителите на бизнеса настояват той да бъде отменен. Работодателите смятат, че новият размер не съответства на икономическите реалности и че ще постави в затруднение част от българския бизнес, особено малките и микропредприятията в по-изостаналите райони на страната.

С промените в Кодекса на труда се предвижда изрично задължението в трудовия договор да се определя мястото на работата от разстояния.

С проекта се предлага регламентиране на „правото на изключване“, т.е. правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, съобщава БНР.

В България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работници и служители.