62% от младите българи биха воювали за страната си

62% от младите българи изразяват готовност да защитят страната си с военни средства, ако тя бъде нападната. Това се твърди в последния доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който подробно описва как Москва адаптира тактиките си за дезинформация към текущите геополитически събития, за да запази въздействието си върху обществото и избирателите, съобщи СЕГА.

ЦИД се позовава на Национално представително проучване, проведено онлайн през януари 2025 г. сред младите българи на възраст 16-25 години, Проучването е разкрило висока податливост към дезинформация при младите.  

40% от анкетираните проявяват конспиративно мислене, което ги прави особено уязвими към подвеждащи послания и фалшиви новини.

На фона на ниската осведоменост за международните конфликти и вълната от кремълска дезинформация, представяща ЕС като слаб, все пак цели 62% от младите българи изразяват готовност да защитят страната си с военни средства, ако тя бъде нападната. Въпреки това антизападните послания продължават да набират сила. 39% от анкетираните смятат, че Западът използва Украйна и Палестина като част от глобална марионетна война; 37% се съгласяват, че западните сили умишлено подклаждат конфликти, за да запазят геополитическото си господство.

Докато дезинформацията за външни конфликти намира ограничен отзвук сред младите българи, подкрепяните от Кремъл послания, свързани с вътрешни проблеми, имат значително по-силно въздействие. Между 40% и 52% от анкетираните са съгласни с дезинформационните твърдения относно войната на Русия в Украйна, членството на България в НАТО и ЕС и идеята, че българското правителство обслужва чужди интереси. Тези констатации показват, че дезинформацията, която оказва пряко влияние върху политическия пейзаж в България, продължава да бъде изключително ефективна.

Проучването подчертава няколко критични предизвикателства: ниската медийна грамотност, силно завладяната медийна среда и ограничените умения за критично мислене правят младите българи уязвими за пропаганда и операции за чуждестранно влияние. Тъй като Русия непрекъснато засилва хибридния си натиск, разпространението на дезинформация в България не само оказва влияние върху демократичната стабилност, но и отслабва доверието в НАТО, ЕС и западните съюзи. Преодоляването на тези уязвимости е от съществено значение за опазването на информационното пространство на България от външни манипулации.

България остава една от най-уязвимите държави-членки на НАТО и ЕС към руската дезинформация, като посланията, разпространявани от Кремъл, доминират както в традиционните медии, така и в социалните платформи. Кремъл и про-руски, местни организации и лица експлоатират политическата нестабилност около изборните, популистка реторика и конспиративни теории, за да манипулират общественото мнение, като се възползват от липсата на опит и слабия капацитет на институциите за гражданска сигурност да защитават свободата на словото и националното информационно пространство.

Продължаващата война в Украйна засили тези целенасочени действия на Москва, която използва дезинформация, за да представя Запада като слаб и изменчив. Конфликтът между Израел и Хамас в ивицата Газа се превърна в поредния фокус в по-широката стратегия на Кремъл за отклоняване на вниманието от собствените му действия в Украйна и посяване на объркване и раздор в Европа. Чрез усилване на посланията, които обвиняват Запада за глобалната нестабилност, погрешно свързват Украйна с Хамас и подкопават доверието в НАТО, подкрепящите и контролираните от Кремъл медии задълбочават обществените разделения и подкопават доверието в демократичните институции. В последния доклад на Центъра за изследване на демокрацията подробно се описва как Москва адаптира тактиките си за дезинформация към текущите геополитически събития, за да запази въздействието си върху обществото и избирателите.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase