Гф фиката на земетресенията през последните 60 години доказват, че Господ е българин, заяви президентът Росен Плевнелиев,
който се срещна с ръководството на Националния институт
по геофизика, геодезия и география към БАН.
Българите трябва да знаят, че има учени и държавни
институти, които трябва да се слушат, да се гледат фактите, а
не врачките, каза той, след като получи от
учените там актуална информация за сеизмичната обстановка в страната
и разяснения за процесите.
Видяхме работеща система, която регистрира на секундата
процесите, това е информация, събирана в продължение на десетки
години, отбеляза президентът и добави, че е
впечатлен от видяното.
Графика за земетресенията в региона от последните 50-60 години
показва, че най-малко трусове се случват у нас, в сравнение
с по-интензивните зони в Гърция, Италия и Румъния.
Между земетресенията в Италия и в България няма
нищо общо
освен че съвпадат по време, но това са различни
процеси, каза държавният глава, като обобщи получените от
учените разяснения.
Експертите обясниха, че характерът на
земетръсните огнища е коренно различен и не бива да се търси
връзка. В Италия два пласта на земната кора се срещат и се
притискат, а в България има разтягане.
Докато те му обясняваха процесите в една от
стаите, прозвуча аларма и компютрите и уредите сигнализираха за
слабо земетресение в Солун.
Не трябва по
никакъв начин да изпадаме в паника, тя е лош съветник, призова Плевнелиев. По думите му хората имат повод да бъдат притеснени, но "държавата следи също внимателно нещата" и "правителството
реагира".
Директорът на института проф. Николай Милошев обясни на президента във
връзка с последващите трусове, че и до момента "всичко върви
като по учебник".
Лошото, по думите му, е, че този учебник е с
"мрачни краски" особено за хората от централния засегнат район и
по отношение на вчерашното съвпадане на труса с
провежданата матура в Перник.
Силното земетресение от 22 май с магнитуд 5,8 е много специфично, но
значително
по-бързо се осъществява процесът на затихване
на
сеизмичното огнище, в сравнение с нашите сеизмични зони, които
сме проследили напоследък с всичките им микроземетресения. Това обясни и доц. Емил Ботев - ръководител на департамента
по "Сеизмология" в института.
Например, при земетресението в Стражица от 1986 г. осезаемите усещания у местните хора продължиха три-четири
месеца след него, но в продължение на година и нещо регистрирахме
последващи трусове, коментира сеизмологът.
Попитан дали има опасност земетресенията в Перник да
активизират и Витошкия разлом, доц. Ботев каза, че в института е
обсъждана възможността в най-скоро време да се направи кампания за по-детайлни
изследвания по въпроса. Последната
кампания на Витошкия разлом е от 2008 г.
Поведението на
постоянно действащите перманентни станции обаче категорично показва,
че няма натрупване на сериозни напрежения в разлома, а тези, които
се натрупват, се реализират, обясни сеизмологът.
Преди година и
половина имаше земетресение във Витошкия разлом с магнитуд около
4 или 3,8 по Рихтер, а преди още една година и земетресение от
3,9 по Рихтер.
Затова е добре, че се освобождава енергия,
както
и че няма данни за натрупване на енергия във Витошкия разлом, обобщи доц. Емил Ботев.
Той също изключи връзка между трусовете в Италия и България.
Запитан за планираното му участие в заседание на кризисния
щаб, който ще се бъде на място в Перник, президентът Плевнелиев
обясни, че институцията активно следи процесите от самото
начало.
"Утре ще отидем на заседание на кризисния щаб, за да
можем на място да видим обобщената информация. До днес течеше
процесът на взимане на решения в държавата по какви механизми и
с колко ще могат да бъдат обезщетени хората", каза Плевнелиев.
По думите му ще има остойностяване на всяка щета.
Запитан защо чак сега ще посети пострадалите райони в
Пернишко, президентът подчерта, че още от Исландия по време на
пътуването му към САЩ процесът се следи.
Той припомни, че президентът не е изпълнителна власт и че той "отива
тогава, когато има окончателно и крайно решение на държавно
ниво".
"Предложението да се оповестява за земетресения с помощта на мегафон е една емоционална позиция. Защото когато стане
едно земетресение, докато извадим мегафоните,
за да съобщим за него, то отдавна ще е отминало, ще е взело своите жертви и нанесло щети", заяви за БГНЕС дългогодишният председател на БЧК Христо Григоров.
Миналата седмица беше предложено полицейски патрули при по-силно земетресение с мегафони да съобщават официалната информация за земния трус, която ще се издава от Геофизичния институт на БАН.
Григоров смята, че страната ни се нуждае от една сериозна система за оповестяване, каквато съществува на много места по света.
"Например в Япония. Там от оповестяването до земетресението има няколко секунди. Всичко това е въпрос на една правилна вътрешна организация. И тук не става дума само за земни трусове, но и за други видове природни бедствия - от големи пожари до наводнения", обясни председателят на БЧК.
Григоров смята, че използването на мегафони може да бъде полезно, ако имаме пропукване на язовирна стена, например.
Президентът: Графиките на трусовете показват, че Господ е българин
Директорът на геофизичния институт към БАН проф. Николай Милошев обясни на президента във връзка с последващите трусове, че до момента "всичко върви като по учебник"
30 май 2012, 17:45
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!