Президентът Радев каза на кого принадлежи Копривщица

„Копривщица не принадлежи на неколцина общинари. Копривщица принадлежи на България. Копривщица е България”, това заяви президентът Румен Радев, след като Общинският съвет в малкия подбалкански град гласува искане да бъде премахнат статутът му на архитектурно-исторически резерват.

Вижте как Първата пушка пак гръмна в Копривщица

Съборът в Копривщица официално в ЮНЕСКО

„Днес разговарях с кмета на Копривщица Генчо Герданов, който ме увери, че ще направи всичко възможно да спре скандалното решение на общинския съвет да се премахне статута на града като архитектурно-исторически резерват, като върне за преразглеждане решението”, коментира от своя страна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и добави: „Ако отново бъде прието, кметът ще се бори за запазването на статута на града в съда”.

ГЕРБ се разграничава от общинските си съветници

по казуса в Копривщица, потвърди на брифинг Томислав Дончев, член на Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ. "Днес само ние не сме се изказвали по казуса. Аз, както и колегите ми заставаме зад кмета и подкрепяме действията му да съхраним уникалното културно наследство. Действията до момента са правилни", обясни Дончев.

"Не сме против развитието на Копривщица и в сферата на туризма, но това минава през съхраняване на историческото наследство", поясни той. "Кметът ще върне решението за преразглеждане", поясни Дончев и заяви, че днес Изпълнителната комисия на ГЕРБ е взела решение по казуса.

"ГЕРБ се разграничава от общинските си съветници по казуса. Възлагаме им - 4 на брой са, да прегласуват решението на Общинския съвет. При неспазване на заседание на Изпълнителната ни комисия, сме в правото си да прекратим членството им, на двама от тях, които са в ИК, а на другите двама - да се разграничим от действията им до края на мандата", каза още той.

Процедурата за промяна на статута на групови недвижими културни ценности от национално значение, какъвто е град Копривщица, може да бъде инициирана по мотивирано искане на кмета на общината. Такова искане не е постъпило, съобщиха от Министерство на културата.

„Никой не иска да отменя статута на Копривщица. Ние ще запазим централната част на града във вида, в който е”, пък заяви за „Здравей, България” по NOVA председателят на Общинския съвет Рашко Христов. 

„Никога и никъде не съм заявявал, че искам обликът на Копривщица да бъде променен”, каза бизнесменът Радослав Йовков, за когото се твърди, че иска да строи в региона и обвини в същото кмета на града.

Местните хора имат известно право в желанието си за промени. Въпросният статут на архитектурен резерват е въведен през 1971 г. и значително ограничава възможностите за ново строителство. Както посочи Рашко Христов - единствено гробищата се разширяват. В същото време обаче нуждата от ново строителство е спорна.

Населението на града намалява от десетилетия и проблемите съвсем не са свързани с липсата на сгради за живеене или достатъчно хотели и легла за туристи.

Повечето от копривщенци са израснали по времето на комунизма и с умиление си спомнят годините, когато в града работи приборостроителния завод – „Прибор”. Сега той е превърнат в склад за скрап. След приватизацията  му от работническо-мениджърско дружество предприятието не успява да намери устойчиви пазари за продукцията си и през 2008 г. влиза в ликвидация.

Копривщенци вече се надяват на туризма за развитието на града си. Но и тук проблемите не са малко. Копривщица не може да стане второ Банско или Несебър, въпреки мечтите на част от местните хора. Околните възвишения просто не позволяват изграждането на състезателни ски писти, а наблизо няма и море.

Въпреки това в източната част на града, точно срещу сградите на ликвидирания завод, от няколко години през зимата работи временно съоръжение за зимни спортове. Пистата, ако може да се нарече така, е с дължина около 200 метра и има влек. Близо до него през лятото работи временен аквапарк.

За развитието на туризма са усвоявани пари и по европейски програми. Така около Копривщица са изградени и маркирани множество туристически пътеки. Повечето от тях обаче не са добре поддържани. Можете да ги познаете по ръждясалите табели с надпис „Danger! Sheepdog” (Опасност! Овцакуче) вместо „shepherd dog” (овчарско куче).

Но дори без разваления английски, платен по европейски програми, ако туристите трябва да се предупреждават за опасни кучета, очевидно нещо куца в туризма.

Основният проблем на града обаче са идеите. Като хора учили и живели добре по времето на комунизма, повечето копривщенци все още вярват в плановата икономика – ако имаш завод, значи имаш пазари; ако имаш писта, значи имаш ски курорт; ако имаш хотел, значи имаш туристи. А всъщност е обратното.

И от време на време се появява някой местен „бизнесмен” с грандиозни планове, свързани най-вече със строителство и с продажба на имоти.

Част от тези идеи са абсурдни, други направо опасни. Един от предишните кметове например иска да строи рибарник над града, без да се замисля че пълноводието на река Тополница е непостоянно, а само няколко километра по-надолу има вече изграден язовир.

А Копривщица има много богатства. Околните планини предлагат прекрасни природни гледки. Архитектурата на голяма част от самия град е уникална. Историята му също. Наблизо се намира тракийската резиденция „Смиловене“, построена от масивни каменни блокове преди 2600 години. Съборът в града официално беше вписан в културното наследство на ЮНЕСКО.

В същото време инфраструктурата на Копривщица се нуждае от сериозни инвестиции. Водата от чешмите често не става за пиене. Отходни води всяко лято карат река Тополница да мирише по характерен начин. До „Смиловене“ се стига само по черен път. А автобусният транспорт не винаги е редовен и не само от София и Пловдив, но дори от разположената на няколко километра от града железопътна гара.

Рекламата и работата с туристическите агенции за привличане на туристи също не са на добро ниво.

Президентът Румен Радев е прав, че „всеки компромис в случая ще е покушение срещу националната памет и културното наследство на България”.

Но Копривщица не се нуждае от компромиси, а от управление, гледащо в бъдещето, а не в миналото от преди 1989 г.