АФП: Предпазливото посрещане на папа Франциск на Балканите

П апа Франциск стартира своето посещение на Балканите в неделя (5 май) с визита в България - страна с малка католическа общност, където Православната църква отхвърля идеята за провеждане на съвместни молитви с папата, пише в анализ АФП. 

Акценти от тридневната обиколка, която се провежда и в Северна Македония, включват посещение на бежански лагер в покрайнините на София и възпоменаване на Майка Тереза – най-известната личност, родена в македонската столица Скопие.

Франциск, чието папство е помрачено от вълна от обвинения в сексуално насилие над деца от духовенството, поставя като приоритет подобряването на междурелигиозния диалог.

Nicola Jennings on Pope Francis at the Vatican abuse summit – cartoon https://t.co/XLxiIVqGy8

— The Guardian (@guardian) 22 февруари 2019 г.

През март той се обърна към хиляди хора в джамия в Мароко; през февруари той направи първото посещение на понтифекс в Арабския полуостров – родното място на исляма.

СНИМКИ ОТ ПОСЕЩЕНИЯ НА ПАПА ФРАНЦИСК В ГАЛЕРИЯТА

Миналият месец Светият синод на Българската православна църква

отхвърли възможността православните свещеници да участват в съвместна "молитва за мир“ с папата в София, която бе планирана за понеделник (6 май).

По-късно събитието е понижено до обикновена "среща“ на Ватикана.

И докато посещението е особено важно за малките католически общности в двете страни – 44 000 в България (0,6% от населението) и 20 000 в Северна Македония (0,4%) – събитието се разглежда и като взаимодействие между двете православни църкви на двете държави – нещо, което ще бъде наблюдавано отблизо.

България е единствената православна църква, която не участва в комисия, която насърчава диалога с римокатолическата църква (Смесената комисия за богословски диалог между Католическата църква и Православната църква).

"Синодът ще посрещне папата в качеството му на държавен глава, тъй като терминът "църква“ се приема само за други православни християни“, казва Тони Николов от списанието "Християнство и култура“.

Големи раздели

Четиридесет и пет години държавен атеизъм по време на комунизма оставиха българската църква, донякъде, настрана и нейната позиция се затвърди след вътрешното разделение, което беше решено чак през 2001 г.

Междувременно отношенията между Рим и други православни църкви се затоплят, като през февруари 2016 г. се наблюдава историческа среща между Франциск и руския православен патриарх Кирил в Куба.

Историческа среща между папата и руския патриарх

Това бе първата такава среща след схизма преди около 1 000 години, който раздели християнството на две.

Срещата бе остро критикувана от консервативни руски националисти – същата тенденция, която действаше като спирачка на всички ходове на българския патриарх Неофит към по-голяма откритост.

Католическата църква се опитва да насърчи сближаването с Православието в продължение на пет десетилетия от началото на Втория Ватикански Събор – момент, когато католическата църква се противопостави на две хиляди години на кървави и горчиви разделения.

Радост и благодарност

Още преди избирането си за папството, Франциск насърчаваше мнението си, че католическата църква трябва да отиде в "периферията“, за да се сдобие с нова перспектива.

Верен на тази идеология, първите две пътувания на Франциск бяха в две страни с мюсюлманско мнозинство: Албания през 2014 г. и Босна и Херцеговина през 2015 г.

Папа Франциск пристигна на посещение в Албания

Папата окачестви Сараево като "Йерусалим на Европа"

Посещението на папата в България и Северна Македония идва, след като държавните глави на двете страни го поканиха след традиционно годишно посещение в гробницата на Свети Кирил в Рим.

Българският премиер Бойко Борисов приветства посещението на Франциск като заяви, че това "отразява интереса му към мирното икономическо развитие на Балканите“.

Прозападният премиер на Северна Македония Зоран Заев пък заяви, че първото папско посещение в тази страна е повод за "голяма радост и благодарност“.

Борисов и Заев за първи път заедно пред гроба на св. Кирил

Обиколката се случва в момент, когато страната (Северна Македония) с около два милиона жители се надява да започне преговори за присъединяване с ЕС, след като най-накрая уреди 27-годишния спор със съседна Гърция за името му.

Парламентът в Скопие прие името Северна Македония

Посещението му в бежанския лагер в понеделник обаче, може да се окаже противоречиво с българската общественост и Българската православна църква заради възприеманото като враждебно отношение спрямо бежанците, които от своя страна папа Франциск защитава.

Папата: Бежанските лагери са като концентрационни

Днес, приемните центрове в България са със само 10% заетост, докато цялата 274 км българо-турска граница е оборудвана с ограда с бодлива тел, заключва АФП.

Малко Търново на протест срещу планове за мигрантски центрове

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram