Преди евроизборите: Фарс, скандали и популизъм

Ч�и �ири жени, известни с безкомпромисните си действия в борбата срещу корупцията, се съревновават за място в Брюксел. В същото време предизборната кампания в няколко държави от ЕС прерасна във фарс, скандали и популизъм.

Френската съдийка от норвежки произход Ева Жоли от листата на френската партия "Зелени" се прочу в северните страни с критиките си към съдебните и демократичните стандарти на ЕС.

"Силвио Берлускони е опасен, а Никола Саркози има склонност към авторитаризъм", заяви тя пред датския ежедневник "Берлингске тиденде" по адрес на лидерите на Италия и Франция. "Не може Европа да функционира при положение, че две нейни страни, Италия и Франция, имат нефункциониращи съдебни администрации", заяви тя.

В работата си като съдия Жоли изигра ключова роля в разкриването на случаи на корупция на високо ниво във френския държавен петролен гигант "Елф Акитен".

Италианската левоцентристка кандидатка Росариа Капачионе, която в дейността си като журналистка пише материали главно за камората, призовава към обхващаща целия ЕС инициатива срещу организираната престъпност по модела на строгите антитръстови разследващи органи на ЕС.

Бившата румънска прокурорка и министърка на правосъдието Моника Маковей е втора в листата на управляващата Демократично-либерална партия. В своята кампания Маковей, която помогна за радикалните реформи в управлението на Румъния по пътя й към членство в ЕС, се съсредоточава върху справянето с корупцията в родната си страна.

Ако бъде обаче избрана за евродепутат, от нея ще се очаква да се бори и срещу злоупотребите в Брюксел.

Счетоводителката Марта Андреасен поде своята кампания като кандидат на британската евроскептична Партия за независимост на Обединеното кралство.

Андреасен, която повдигна въпроса за финансовата разпуснатост на Европейската комисия и беше уволнена през 2004 г., участва в предизборната надпревара в югоизточния избирателен район, но засега не успява да привлече общественото внимание.

Европейският парламент е предимно мъжки свят. Едва 244 (31%) от сегашните 785 евродепутати са жени, отбелязва австрийският вестник "Стандарт".

Следващите двама председатели на Европейския парламент също ще бъдат мъже. Последната жена на този пост - Никол Фонтен (1999-2002) - не се запомни с нещо особено.

Репутацията на четирите реформаторки е в ярък контраст с тази на

ексцентричните кандидати,

представени във френския ежедневник "Монд". Вестникът привлича вниманието върху някои от най-странните кандидати, имащи претенции да станат евродепутати: румънската манекенка Елена Бъсеску, германката Габриеле Паули (която смята, че браковете трябва да се сключват за срок от седем години), холандската вегетарианка Наташа Йорлеманс (която си е поставила за цел да "даде глас на животните") и италианският принц Емануил-Филиберто Савойски (който се прочу покрай участието си в телевизионно танцово шоу).

Италианската политическа сцена продължава да бъде доминирана от неприлични твърдения за връзката на Берлускони с 18-годишна манекенка, а британските вестници не престават да правят разкрития за депутатските разходи.

Някои от разкритията във Великобритания умело подсилват стереотипите за новобогаташката Лейбъристка партия, свръхпривилегированите консерватори и мекошавите либерали:

лейбъристкият депутат Боб Лакстън се опитал да поиска да му бъдат възстановени разходите за голям нов телевизор, депутатът от консерваторите Дъглас Хог предявил претенция за възстановяване на сумата, дадена за почистване на канавката до къщата му, а бившия лидер на либералите Минг Кембъл поискал да му бъдат възстановени парите, пръснати за декоративни възглавнички.

Изглеждаше, че обещанията за реформи на лидера на консерваторите Дейвид Камерън ще му помогнат да се измъкне от скандала, засегнал лейбъристите. Но се оказа, че всички са загазили.

"В надпреварата "Аз съм по-голям реформатор от теб" мирише на нещо повече от популистки рекламни трикове", каза журналистът от в. "Таймс" Питър Ридъл.

Полските партии се опитват да спечелят политически дивиденти от консервативното предизборно обещание на германските коалиционни партньори от Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз да подкрепят правата на разселените хора.

"Посланието в общи линии е поставяне под въпрос на изхода от Втората световна война, поставяне под въпрос на границите", заяви председателят на опозиционната партия "Право и справедливост" Ярослав Качински, намеквайки за тлеещия спор за правата на местните германци, изгонени от Полша след 1945 г.

Управляващата дясноцентристка партия "Гражданска платформа" разкритикува Качински за това, че подхранва "истерия". Но депутатът от неговата партия Гжегож Счетина не можа да се въздържи и каза по радиото, че "германците са последните хора в Европа, които би трябвало да подемат проекти за изгнаниците".

Германският вестник "Кьолнер щад-анцайгер" изтъква, че красивите лица се ценят в предизборните кампании. В провинция Северен Рейн-Вестфалия привлекателната Зилвана Кох-Мерин може да бъде видяна на плакати на либералите, докато Александър Граф Ламбсдорф е в списъка, но не и на билбордовете.

На фона на страховете за ниска избирателна активност вестникът отбелязва, че гласоподавателите са изправени пред объркващо множество от партии (31) и трябва да избират от списък, който е дълъг буквално един метър.

Междувременно лидерът на френската центристка партия Демократично движение Франсоа Байру се оплака от

липса на плурализъм в ЕС.

"Съюзът за народно движение (френската дясноцентристка партия) и социалистите, както и техните европейски еквиваленти - Европейската народна партия-Европейски демократи и Партията на европейските социалисти - се правят, че поддържат различни позиции. Всъщност в Брюксел те играят заедно.

Те си поделят постовете зад кулисите", каза той пред в. "Либерасион". "Как могат френските социалисти да казват във Франция "спрете Барозу" (който най-вероятно ще бъде преназначен като председател на Европейската комисия), а в Брюксел да мълчат, когато техните приятели го подкрепят?", чуди се той.

На 27 май, когато вниманието на Европа беше насочено към финала на Шампионската лига в Рим, преподавателят по политология от университета в Единбург Джон Питърсън коментира: "Чувал съм да казват, че президентските избори в Америка са като финал на Световно първенство по футбол.

Парламентарните избори във Великобритания са като финал за купата на Футболната асоциация, а европейските избори са като мачле в парка във вторник вечер."