Познава ли българинът своя род?

Ч�с �ството за родова и национална идентичност на българина се събужда и той все повече се обръща към корените си и към съхраняване на родовата памет.

Това коментира пред Елка Робева от БТА доц. д-р по история Антоанета Запрянова, председател на Българската генеалогична федерация.

Явлението бележи възход след 1993 г., когато е започнало обнародване на изследванията на наши генеалози. Според специалистите в периода на развития социализъм родознанието е било обявено за буржоазна наука.

По силата на исторически превратности у нас много писмени извори не са запазени, каза Запрянова. Според специалиста

за 90% от предците ни до 1890 г. липсват писмени сведения.

Като източници експертите са ползвали надгробни паметници, стари ракли, семейни библии и други веществени доказателства, отбеляза тя. 

Най-общата черта на българските родове е любознанието и предприемчивостта, установили изследователите. Това довело до създаването на уникалната културна институция - читалището, което е българско явление, твърди Запрянова.

Българинът умее от малкото, което има да намери най-добрия път, за да го умножи. Защитата на личния интерес и свързаната с него предприемчивост е другото най-масово срещано качество у народа ни, според генеалозите.

Специалисти разкрили, че още живелите през XVIII в. предци на българския политик Атанас Буров били много будни. Родовата енергия и интелект се умножили при банкера, превръщайки го във виден държавник.

У Георги Джагаров пък изкристализирало във вид на поетично творчество любознанието, натрупвало се като черта в двойния му селски род, обясни Запрянова. По думите й основателят на Харковския национален университет Василий Каразин е потомък на голям род с български корени.

Сред най-скъпите подаръци, които неотдавна получи у нас бразилският президент Дилма Русеф бе родословното й дърво, изготвено от Габровския музей.

Индивидуализмът е най-масово застъпеното качество в отрицателен смисъл сред поколенията,

сочат изследователите. Въпреки, че играе ролята на двигател на любознанието и предприемчивостта, той спъва работата на индивида в колектив. При здрав корен обаче и установена йерархия в рода, сънародникът ни е доказал, че работи успешно в екип, категорични са специалистите.

Пример за това е единството на българите в опълчението, Съединението, Независимостта. Прекъсването на традицията за предаване на родовата памет обяснява донякъде

пониженото самочувствие на българина,

смятат нашите изследователи. По данни на генеалозите при родените през 50-те и 60-те години на миналия век у нас се забелязва затъмнение на усещането за национална принадлежност.

В Полша, Унгария, Румъния родовата традиция не е спирана и до днес тя е много силна, отчитат експертите. Във Франция от 14 в. се пазят регистрите, у нас за първи път през 1893 г.се въвеждат матрични книги, в които се отбелязват събития като раждане, кръщаване, венчавки и смърт. В момента се реализира

първият ДНК проект в областта на генетичната генеалогия в България,

съобщи Запрянова. Той цели да докаже съществуването на подгрупа на прабългарите към кавказката хаплогрупа.

Младите все повече проявяват интерес към родовата памет. Сега във всеки областен град у нас има клубове към генеалогичната федерация.

Децата с гордост се изявяват като изследователи на родовете. Те са организирани в кръжоци, участват в конкурси, просълзяват се от родови предания, разказа Запрянова.

Познаването на родовата памет има психологичен ефект, според специалистите. Тя дава самочувствието, че не си сам в глобалния свят. Подобно усещане възстановява душевното равновесие и увеличава възможностите за оцеляване и реализация.

"Аз не съм врабче на жица!", възкликнала десетокласничка, след като разкрила родословието си.

Запазването на родовата памет е и извор на сила. Светът е без граници, но винаги ще има майка, татко, баба, дядо и род, който ни крепи, заключват изследователите.