Крепостта Перистера - „Гълъбовото гнездо“ над Пещера - България

Б ългария е страна с изключително богато културно и историческо наследство, макар много хора дори да не подозират за някои богатства, които се намират по нашите ширини.

На българска земя е пълно с исторически крепости и паметници, които са били от голямо значение по времето на своето построяване и активно ползване. Те носят белези на славна история и трагичен край.

Всеки е чувал за Царевец, Хисарлъка и Антична София, но в България има много повече крепости, които би било добре да видите поне веднъж и да се докоснете до останките на един отминал живот.

Построена след знак от ято гълъби: Крепостта Перистера над Пещера

14 снимки

Една крепост с важно стратегическо значение, но не толкова голяма като горе изброените, е крепостта Перистера, която се намира над град Пещера. Като се има предвид нейната датировка, може да се каже, че е добре запазена и частично реставрирана, за да може да бъде отворена за посетители, които искат да се докоснат до историята ѝ.

За съжаление, няма как да се радваме на пълната ѝ слава и красота, защото както много други крепости, сгради и обекти по нашите земи, османците са се погрижили да заличат и тази, или поне са се опитали.

Името на крепостта в буквален превод означава „гълъб“ и често е била наричана „Гълъбовото гнездо“. Крепостта е разположена на около километър от град Пещера на надморска височина от 494 метра.

Легендата разказва, че при избора на място, където да бъде построена крепостта, от хълма Света Петка литнало ято гълъби, което подсказало къде да бъде издигната.

История на крепостта

Хълмът, на който се намира крепост „Перистера“, се казва Света Петка. На него може да видите постройка с три крепостни стени и шест отбранителни кули или поне така е изглеждала, когато е била цяла. По археологически данни се съди, че най–вътрешната стена има датировка около IV век и е била действаща до към VII век. Има не малко предположения, че някога е имала и ролята на тракийско светилище. За това се съди по натрупаните големи каменни блокове на най–високата точка на хълма.

Първите споменавания на подобна крепост са били от Стефан Захариев в книгата му от 1870 г. и от Константин Иречек през 1883 г.

По време на Римската империя крепостта и мястото са имали стратегическо значение, защото точно тук минават главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море. Това се води и първият период на разцвет на крепостта около II–III век.

Вторият важен период за мястото е бил около IV век, когато има сведения, че крепостта е била нападната и разрушена от готите.

Третият по–значителен етап е белязан от императорите Юстиниан I и Юстин II. Този период е най–благодатен за Перистера, защото двамата римски императори укрепват и възобновяват крепостта. По тяхно време тя е била разширена многократно.

За последен период на крепостта се приема Средновековието, от което са намерени доста съдове, както и части от крепостни стени. По време на османското нашествие по българските земи крепостта е напълно унищожена, но селището в основата ѝ (днешен град Пещера) продължилo да съществува.

Характеристики на крепостта

Крепостта се простира по целия хълм, но засега само част от нея е разкрита и частично реставрирана. Тази част от Перистера, която е укрепена има форма на елипса и е с дължина от 94 метра и ширина 37 метра. Крепостните стени са много масивни и здрави. Те имат дължина от 253 метра, като заграждат пространство от близо 3000 кв. м. Дебелината на стените на места достига до 3 метра.

На територията на крепостта може да се видят шест кули – една триъгълна, три правоъгълни и две кули църкви. Това е рядко съчетание, което досега не е откривано в друга крепост по нашите земи. Има подобни кули в крепости извън България.

Двете уникални кули църкви са възстановени и държавата има план да ги преосвети наново. В тях всеки, който желае, може да запали свещ за здраве.

Разкопки на крепостта

След няколко археологически проучвания и анализи е установено, че крепостта е била наистина важна, когато е била в разцвета си, точно заради стратегическото си положение. По време на разкопките са открити повече от 300 находки – предмети, артефакти и други. Открити са важни и ценни предмети от времето на някои римски императори, но най–ценната находка е една много рядка монета, която е била сечена по времето на император Тиберий II Константин (578 – 582).

Намерени са още части от облекла, стрели, други оръжия, големи глинени погребални урни, които днес са изложени във вътрешността на крепостта. Част от останалите артефакти могат да се видят в самата крепост, където има малък музей. В него можете да научите повече за историята на Перистера и района.

До крепостта се стига много лесно от входа на град Пещера. Има хубав асфалтов път и се стига с автомобил почти до самата крепост. Пътят обаче е малко тесен, затова, ако искате малка разходка, оставете колата в града и отидете пеша до Перистера.

Гледам поредната историческа забележителност в България и се питам каква ли е била, когато е била в своя подем? Как са живели хората в нея, как са се сражавали от шестте кули и няма как да не се запитам, ако не бяхме под османско иго толкова векове, как ли щяха да изглеждат днес Перистера, другите крепости и изобщо къде щяхме да сме ние в историята и в политическата карта на Европа и света?

Гледайки поредните руини, си давам ясна сметка, че наистина сме били велика сила, от която днес са останали само купчина камъни, митове, легенди и приказки, които да разказваме на децата си.

Още от автора:

Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята

Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях

За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора

Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България

Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона

Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“

Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил

Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов

“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)

Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък

Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите