Б ългарското правителство ще се съобрази с европейското законодателство, засягащо проекта "Южен поток", обяви в Брюксел вицепремиерът Зинаида Златанова.
Тя обаче не отговори
дали страната ни ще направи постъпки да предоговори междуправителственото споразумение
с Русия за газопровода, информира Нова ТВ.
Европейската комисия заяви вчера, че двустранните споразумения по "Южен поток" с редица европейски страни - Австрия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия, България и Сърбия - нарушават законодателството на ЕС, и поиска те да бъдат предговорени.
Златанова отклони и въпроса как ще постъпи България, ако Русия реши да я съди за неизпълнение на подписаното вече споразумение.
Европейската комисия отхвърли изявление на "Газпром", че реагира едва сега, докато споразуменията за "Южен поток" са били публични отдавна.
Те са били предоставени от съответните държави на Комисията на 17 февруари тази година, посочи Марлене Холцнер, говорителка по въпросите на енергетиката в Европейската комисия.
След подробен анализ Брюксел на 14 август е изпратил на участващите в проекта държави-членки
писма, в които е посочил с какво споразуменията им противоречат на европейското право в сектора.
Те не отделят доставката от транзита на енергия, не допускат трети страни до газопровода и не предвиждат той да им независим мениджър.
Русия може да поиска изключение от тези правила за ограничен срок и под условия, както е направила за наземната част от газопровода "Северен поток", който я свързва с Германия под Северно море. Тя обаче досега не е направила това за "Южен поток", посочи Холцнер. "Бихме желали Русия да поиска официално изключение", каза тя.
Спорът за газопровода "Южен поток" трябва да бъде решен от Европейския съюз и Русия,
а Сърбия не променя плановете си за участието в проекта, заяви сръбският премиер Ивица Дачич, цитиран от РИА "Новости".
"Сърбия не може да влияе на спора. Ние сме по средата на "Южен поток", от нас нищо не зависи. Що се отнася до Сърбия, тук всичко ще бъде направено в съответствие с нашите закони", каза Дачич пред журналисти, коментирайки последните изявления от ЕК.
В Брюксел вицепремирът Златанова изрази и очакването предстоящият през януари догодина пореден доклад на Европейската комисия за България по механизма за сътрудничество и проверка да покаже общата отговорност на няколкото правителства, водили страната в последните 18 месеца.
"Нека не забравяме, че 18-месечният срок на доклада е добър затова, че обхваща работата на два парламента, три правителства, два Висши съдебни съвета, двама главни прокурори, а вероятно и нова Комисия за предотвратяване на конфликта на интереси", посочи тя, цитирана от БТА.
"Всеки може да се разпознае в предстоящия доклад,
няма някой, който може да каже "в това не съм участвал". Ще ми бъде много любопитно как някой ще може да хвърли вината върху останалите и да оневини себе си за това, което ще пише в доклада", заяви Златанова.
"Много бих искала да не използваме доклада отново за взаимни обвинения и да се прибягва към прехвърляне на отговорности между институции, правителства и политически партии. Докладът ще покаже, че всички в страната имат отговорност в областта на правосъдието и вътрешните работи. За пет години България затвори 32 преговорни глави с ЕС, а седем години продължава наблюдението по механизма.
Това показва, че досегашният начин да се политизира този въпрос и да се използва за политически и предизборни цели, не води до никакъв резултат. Дано предстоящият доклад поне това покаже - че отговорността е обща", посочи вицепремиерът.
По повод вчерашните си срещи в Генералния секретариат на ЕК тя уточни, че е уверила своите събеседници, че новият Наказателно-процесуален кодекс у нас ще влезе в Народното събрание до края на годината.
Проектът се пише вече трета година и го заварих готов до половината, за шест месеца трябваше да ускорим и завършим подготовката, добави Златанова.
Тя съобщи, че анализът на неправителствените организации за изпълнението на съдебните стратегии от 2006 и 2010 г. е готов и на тази основа предстои широка дискусия за по-нататъшни мерки в съдебната система.
Няма да променяме нищо драматично в съдебната система, няма да променяме Конституцията, няма нужда от свикването на Велико народно събрание,
коментира вицепремиерът.
По нейните думи общото съгласие между неправителствения сектор, магистратите, в предизборните програми на партиите, не предполага в голямата си част конституционни промени.
"Мерките за промени в съдебната система са насочени към подобряването на работата, на качеството на човешките ресурси, на отчетността, утвърждаване на независимостта. В някои случаи това може да се случи дори без законови промени, да не говорим за конституционни промени", коментира Златанова.
Тя добави, че не е необходимо в Конституцията да бъдат записани текстове, които да осигурят независимостта на магистратите, включително от политически влияния.
"Политици, които искат конституционни промени, за да свършим работа, която може да се свърши и с просто политическо съгласие, по-скоро се опитват да не свършат работата. С прибягването до най-тежкия инструмент очевидно просто отлагаме проблема, а не го решаваме. Предложенията ще бъдат широко съгласувани с Висшия съдебен съвет, с магистратската общност, с политическите партии", уточни Златанова.
СПРИ!" />
