Сакскобургготски: Нищо не съм обещавал

Отстрани не могат да се дават оценки.

Това заявява Симеон Сакскобургготски в интервю за испанския в. "Нова дума" в отговор на въпрос какво е мнението му за управлението на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, когото добре познава.

"Познавам генерала, разбира се. Бил съм и аз там, където е той сега и ми е много трудно да давам някакви оценки, защото човек трябва да е на неговото място, за да може да прецени", отговаря Сакскобургготски.

По думите му отстрани е много лесно да се дават оценки.

"Както казват англичаните: „Back Seat Driving” – най-лесното е човек да управлява колата от задната седалка. Трябва да влезем в ролята на самото лице, да видим какви са целите му", добавя той.

"Пак виждам една черта – очакванията. Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото. Но ако се погледне по един аналитичен, задълбочен начин, много от тия очаквания са самоочаквания.

Знаете ли колко пъти са ми казвали: „Вие обещахте туй, вие обещахте онуй...”.

Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал – не.

Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал. Същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после – спад", заявява още Сакскобургготски.

В отговор на въпрос по темата за т.нар. "царски имоти" той казва:

"Мисля, че има немалко хора, които просто не са еволюирали и са останали с мисленето си от периода 1946-1989 г. Те си имат твърди предубеждения, които нямат разбиране или симпатия към частната собственост, да не говорим за политическите предубеждения, които вече засягат конкретни лица. Така е било, през тези 50 години.

Кажете ми тия имоти били ли са някога на народа?

Прословутите имоти. Това е феноменално; толкова вече е набито в съзнанието на хората, че съм дошъл да си взема имотите, че не са мои, че са на народа и други подобни.

През 2000 г., като дарихме парка на Врана – който е наистина чудесен парк, само да се грижат по-добре за него – на пресконференцията някой каза ли ми: „Чакай, какво даряваш? Това не е твое!”?. Самият кмет Софиянски беше там и никой не каза нищо. Но това беше преди да стана „злият премиер” и да настъпя някои интереси.[...]

Помня 1995 година. Много хора идваха след промените и ми се обаждаха, и ми казваха: „Ама вие трябва на всяка цена да си поискате имотите, туй е реституция”. Тогава им казвах, че има други приоритети за България в момента, които са далеч по-важни.

После вече се постави темата и Конституционният съд се произнесе с 12 на 0 гласа. Според мен е ясно. Ако беше 6 на 5 с едно “особено мнение”, темата можеше да бъде по-друга. И никой не възрази тогава.

Но когато станах премиер, вече избиха всички комплекси за отмъщение, за неудовлетворение, за каквото и да е, плюс старите, които не са еволюирали и са си останали с „монархо-фашисткото” гледане. Виждам, че много от нещата не са юридически, а чисто политически.

Постоянно излизат аргументи, на които не отговарям, защото има адвокати, има Страсбург и има достойнство – не мога да слизам, да кажем на махленско, жалко ниво. Това са по-скоро хули, намеци, обиди, предположения и най-вече излиза субективното – как биха действали, ако бяха на моето място.

И там вече научавам много за народопсихологията. Дори напоследък викат: „Той дари парка Врана, за да не му плаща издръжката”. Може ли да се стигне дотам? Има една особена нагласа - да не понасяш някой да има повече от теб. Какво е това? Завист!

Ако тук испанците се шегуват, че националният им спорт е завистта, ние сме в превъзходна степен за Гинес. Защо? Много няма да спечелиш от това. Може да те озлоби, но друга възвръщаемост няма", заявява още Симеон Сакскобургготски.

Пълният текст на интервюто е публикуван на личния сайт на Сакскобургготски kingsimeon.bg