Сините ще опитат да сезират Конституционния съд за референдума

Депутатът от "Синята коалиция" Михаил Михайлов заяви, че вече е предложил да започне събирането на подписи на народни представители за сезиране на Конституционния съд по казуса с референдума за АЕЦ "Белене".

Той участва в дискусия на кръгла маса в БТА различните аспекти от провеждането на подобен референдум.

Форумът бе организиран от Движение за енергийна независимост (ДЕН).

Много от участниците в дискусията се обединиха около тезата, че въпросът на БСП, както е предложен в подписката за референдума ( "Да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждането на АЕЦ "Белене"?"), е противоречив от юридическа гледна точка и затова е нужно тълкувателно решение от съда.

На дискусията бяха обсъдени правните, икономическите и политическите аспекти от провеждането на националното допитване.

Правни аспекти

Емил Георгиев от Института за модерна политика заяви по време на кръглата маса, че е ненужно висок прага за валидност на референдума - не по-малко от броя гласували на предишните избори.

Теоретично е възможно да участват всичките регистрирани над 6 млн. избиратели, възможно е и да участват около 1 млн. души например - и в двата случая те имат легитимност, смята Георгиев.

Според него разумната граница би била 50% от регистрираните граждани. Трябва да се направи всичко възможно да има електронно гласуване, иначе идеята за пряката демокрация е ограничена от бюрокрацията, смята още експертът.

Според Георгиев разяснителната кампания е ключовият момент при провеждането на референдум. Тя се финансира от държавния бюджет, но може да се помисли по-активно и за включването на партиите в този процес, защото те са тези, които доведоха със своята политика до това суверенът да се изказва по този въпрос, заяви Георгиев.

Той предложи всички партии, които получават държавна субсидия, да участват в разяснителната кампания със свои средства.

Емил Георгиев заяви, че има редица вътрешни противоречия в законодателната база относно провеждането на референдум у нас. Законът всъщност е така направен, че да няма референдуми, каза Георгиев.

Правото на Народното събрание да формулира въпроса или въпросите в референдума не е достатъчно ясно формулирано, посочи той.

Във формулирания от БСП въпрос - "Да се развива ли ядрената енергетика чрез изграждането на АЕЦ "Белене"?" има два въпроса - дали искате да се развива ядрената енергетика изобщо и да се развива ли точно проекта "Белене" и гражданите ще са затруднени да отговорят едновременно и на двата въпроса, защото някой може да иска да се развива ядрената енергетика, но не чрез този проект, посочи още той.

Противоречие е още, че решение за строителство на ядрени централи според българското законодателство се взима от Министерски съвет, а решението за референдум се взема от Народното събрание.

Последно референдум у нас е имало през 1971 г. Сега при първия демократично проведен референдум е много важно това да е един легитимен инструмент, отбеляза Георгиев.

Според Димитър Иванов от ДЕН така, както е зададен въпросът от БСП, той противоречи на българското законодателство и затова трябва да се потърси тълкувателно решение от Конституционния съд по отношение на въпроса на референдума.

Ще използваме за сезиране на КС всички предвидени по конституцията на страната методи - чрез омбудсмана, чрез председателя на ВАС, председателя на ВКС, чрез главния прокурор или с подпис на 48 народни представители, каза Иванов.

Според Иван Сотиров от СДС, член на ДЕН, въпросът, формулиран от БСП, е незаконен, защото в него не се дават варианти - например "да, аз съм за развитие на ядрената енергетика - чрез строителство на АЕЦ "Белене"; чрез запазване на съществуващите мощности; чрез развитие на друг проект.

Коректният въпрос е "Искате ли да се развива ядрената енергетика изобщо", заяви още Сотиров.

Икономически аспекти

Председателят на Български енергиен форум Иван Хиновски заяви, че себестойността на АЕЦ "Белене" изкуствено се занижава до два пъти под реалната й себестойност, защото не се представят всички разходи, свързани с проекта.

Централата ще има и експлоатационни разходи и заедно с тях цената на произведената електроенергия дори при най-оптимистичните допускания става 7 евроцента на киловатчас, ако централата заработи през 2016 г., както бяха първоначалните планове, каза Хиновски.

Това по думите му би било с около 40% по-висока от средната цена електроенергията през 2016 г. След 4-5 години цената на зелената енергия ще спадне и може да бъде дори и по-евтина от конвенционалната, каза още Хиновски.

Ние имаме свръхпредлагане на енергия в момента, а сме задължени да регулираме енергийния си товар, добави той. Ако задаваме въпрос на референдум, посочвайки конкретен проект, влизаме в капан, от който не се знае как ще излезем, добави Хиновски.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика заяви, че заради проекта АЕЦ "Белене" и неговото развитие през годините страната ни е пропуснала развитието на други по-перспективни проекти - например ТЕЦ "Марица Изток 4".

ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобовдол" са рехабилитирани, но идеята беше да се затворят, за да се освободи място в енергийната система за новата ядрена мощност, каза още Станчев. Той посочи, че има пет различни експертизи от неправителствени организации и от консултанти по проекта, които отхвърлят необходимостта от този проект.

Върху него има много политически и исторически тежести и затова разглеждането на въпроса за референдум и разясняването на този въпрос на хората не бива да се претупва, категоричен е Станчев.

Политически аспекти

Не поставям избягването на референдума като абсолютно необходима цел, ако е необходимо, нека да има референдум, но той да бъде организиран по начин, така че да има стойност, коментира пред БТА Огнян Минчев, председател на Института за регионални и международни изследвания.

Според регламента за референдум по закон в него трябва да участват поне толкова хора, колкото са участвали на последните парламентарни избори, а тогава избирателната активност е била 62% от регистрираните гласоподаватели, посочи Минчев.

Швейцария и Нова Зеландия са единствените страни, в които референдумът се възприема като резонно средство за взимане на различни решения, във всички останали държави референдум се прави по ключови въпроси за националния суверинитет, посочи Минчев.

Като пример за възможен референдум Огнян Минчев посочи например членството ни в ЕС, но по този въпрос тогава не е имало допитване. По подобен на българския казус референдуми е имало в Италия и Австрия и не е лошо според Минчев да се чуе общественото мнение по въпроса за развитието на ядрената енергетика, но ако в този въпрос се включи конкретен проект, то въпросът става неизчерпателен и подвеждащ.

Ако се пита за АЕЦ "Белене" по тази логика трябва да се пита и за АЕЦ "Козлодуй", посочи Огнян Минчев. Политологът заяви, че зад искането за референдум от страна на БСП стоят политически цели, свързани с предстоящите парламентарни избори.

През казуса АЕЦ "Белене" се търси подкрепа, която съществено надвишава подкрепата на която самата БСП може да разчита в други условия, заяви Минчев.

Мотивацията пък на сега управляващата партия според него също да иска провеждането на референдум е, че по един по думите му "простодушен начин" в българския парламент са били представени хора с инвестиционни интереси в проекта.

"Това простодушие много бързо бе покрусено и веднага след това дойде новото решение - за подкрепа на референдума от страна на ГЕРБ", коментира Минчев по време на дискусията.