Приеха на първо четене закона за конфискацията

П�л �ламентът прие на първо четене законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от депутати от ГЕРБ, и отхвърли законопроекта на депутата от ДПС Христо Бисеров за гражданската конфискация.

За проекта на депутатите от управляващата партия гласуваха 121 народни представители, 70 бяха против, а 10 души се въздържаха.



ГЕРБ предлага конфискация, ако имотите са придобити по престъпен начин и от хора, които нямат влезли в сила присъда. Проверката ще обхваща период от 10 години назад. Процедурата  ще се задейства при

разлика между доходите и имуществото от 250 хил. лв.

Ще се проверява имуществото на лица, които са привлечени като обвиняеми, както и физчески или юридически лица, които притежават или контролират имущетво, за което може основателно да се предполага, че е придобито от друго лице, привлечено като обвиняем, уточнява БНР.

Производство пред комисията може да се образува и когато наказателно производство не е било образувано, било е прекратено или е било спряно. Предвижда се закриване на действащата и

създаване на нова Комисия за отнемане на незконно придобито имущетство.

В последния си доклад Европейската комисия препоръча да бъде приет закон за за отнемане на незаконно придобито имущество, който според ЕК трябва да има възможно най-широко приложно поле, като се опира на силни институции.

На 8 юни 2011 г. внесеният от правителството законопроект беше отхвърлен на първо четене от парламента с гласовете на левицата, ДПС, "Атака", Синята коалиция и независими депутати. Той предвиждаше Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да се задейства без влязла в сила присъда, когато дадено лице не може да докаже доходите си. Допустимият праг на разминаване между приходи и имущество, се равняваше според проекта на 400 минимални работни заплати.

Днес могозинството от ГЕРБ се въздържа и така не беше приет на първо четене проектът за Закон за гражданска конфискация, внесен от Христо Бисеров от ДПС. Предложението на Бисеров събра 72 гласа, 31 бяха против, а 88 депутати се въздържаха.

Той предвижаше производство за отнемане на имущество да може да бъде образувано само по повод или във връзка с висящо или приключено наказателно производство, а предложението за образуване да се прави от наблюдаващия прокурор.

По време на дискусията от опозицията призоваха проектът на ГЕРБ да бъде оттеглен и да се разработи нов проект, но след сериозно обществено обсъждане.

Към призива се присъедини и Христо Бисеров (ДПС), като обясни, че е готов да оттегли своя законопроект.

Близо четири часа продължи дискусията

по двата законопроекта. Министърът на правосъдието Диана Ковачева посочи, че очакването от бъдещия закон е да подобри съпротивителната сила на държавата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи и да подобри доверието към институциите.

Ангел Найденов (Коалиция за България) каза, че законопроектът на ГЕРБ носи рискове за българските граждани и затова няма да го подкрепят, но ще подкрепят проекта на Христо Бисеров.

Колегата му Михаил Миков посочи, че не правителството е внесло законопроекта в парламента, защото на премиера са му "подшушнали, че противоречията в него ще му донесат политически загуби".

Според депутата от левицата проектът е негоден да отговори на очакванията на хората и на Брюксел.

Иван Костов (Синята коалиция) обяви, че законопроектът на Христо Бисеров разписва по добре правомощията на държавата по отношение на гражданската конфискация. Той добави, че и в проекта на ГЕРБ има добри моменти, но не подкрепя предложението проверка за отнемане на имущество да започва веднага след привличането на дадено лице към наказателното производство.

Той поясни, че това ще даде много силни инструменти в лицето на МВР, защото дознателите също могат да извършват тази дейност.

Димо Гяуров (СК) определи законопроекта на ГЕРБ като нормативен "франкенщайн" и призова той да бъде оттеглен. Повод за образуване на проверка може да бъде и неподаването на данъчна декларация или грешката в нея, даде пример Гяуров.

Волен Сидеров от "Атака" предложи законопроектът да се прилага и за президента, вицепрезидента, администрацията на президентството, министър-председателя, министри, заместник-министри, кметове, областни управители, депутати и евродепутати.