Президентът наложи вето върху разпоредбите за гражданство срещу инвестиции

П резидентът Росен Плевнелиев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България, приет на 24 октомври 2013 г., съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

С приетия закон се променя и Законът за българското гражданство.

Държавният глава подкрепя усилията на всички институции да създават благоприятен климат за привличане на инвестиции в икономиката ни.

Това е национален приоритет, но той не бива да бъде за сметка на националната сигурност, се посочва в съобщението от президентството.

В него се отбелязва, че с промените се създава възможност чужденец, гражданин на трета страна извън ЕС, да получи право на постоянно пребиваване в България, ако е вложил сумата от 1 млн. лева в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години.

Приетата разпоредба не е нова. Този текст действаше до началото на 2013 г., когато бе отменен по съображения за защита на националната сигурност и поради предоставени данни от службите за сигурност за съществуващи порочни практики за заобикаляне на закона.

Приетите в края на октомври промени не предотвратяват възможността чужденец, който е получил право на постоянно пребиваване чрез вложение от 1 млн. лева, впоследствие да ползва тази сума като обезпечение при кредит. Паричните средства, получени чрез кредит, от своя страна могат да бъдат използвани от други лица отново за получаване на разрешения за постоянно пребиваване.

Парите формално са вложени в кредитна институция, но с това не се постига реален ефект върху икономиката, се отбелязва в мотивите за ветото.

Президентът подкрепя създаването на възможности за привличане на чуждестранни инвестиции, но при законодателно предвидени гаранции срещу заобикаляне на закона.

Приетият нормативен акт не предвижда работещ механизъм срещу злоупотреби с правото на постоянно пребиване на чужденци. Не се създават условия за насърчаване на реални инвестиции в икономиката, за устойчив положителен ръст и за откриване на работни места. Върнатите за ново обсъждане разпоредби засягат и придобиването на българско гражданство.

Една година след получаване на статут на постоянно пребиваващ лицето ще може да стане български гражданин при облекчени условия, като увеличи инвестицията до 2 млн. лева. Слабостите на законодателството за придобиване на статут на постоянно пребиваващ чужденец се пренасят и по отношение на облекченото придобиване на българско гражданство.

Според държавния глава преценката за това дали да се даде гражданство или не не може и не трябва да почива само на финансови аргументи. По тези съображения в края на миналата година той наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за инвестициите, се припомня в съобщението.

В правомощията на законодателя е да създава облекчен ред за придобиване на гражданство по натурализация, но водещи трябва да бъдат заслугите на лицето към България и интересът, който държавата има от това - да създаде посредством натурализацията политическата и правната връзка "държава-гражданин".

Гаранциите срещу злоупотреби с право при придобиване на българско гражданство са изключително важни. Освен български гражданин, чужденецът става и европейски гражданин, което води до придобиване на политически и икономически права и свободи, включително и на правото свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки на ЕС.

България като държава членка на ЕС, която иска да стане част от Шенгенското пространство, има своите задължения и отговорности, налагащи създаването на ефективни гаранции срещу заобикалянето на закона.

Президентът Росен Плевнелиев е убеден, че повторното обсъждане на закона от народните представители ще допринесе за подобряване на правната уредба на институтите на постоянно пребиваване и на придобиване на българско гражданство по натурализация.

Трябва да се ограничат заплахите за националната сигурност и възможностите за лесното заобикаляне на закона. Новото обсъждане ще даде възможност да бъдат чути аргументи за защита на националната сигурност при спазване на принципите на публичност и сътрудничество между държавните институции.